Решение № 11197 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4579/2015 г.

Решение № 11197 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4579/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на Зоя Тодорова Маринова и заместник кмета на община Варна против решение № 352/23.02.2015 г. по адм. д. № 3078/2014 г. по описа на Административен съд - Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата Румена Йорданова Лукова в писмени отговори поддържа неоснователност на касационните жалби. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Живко Николов Луков не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд намира касационните жалби процесуално допустими като подадени от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като ги разгледа по същество, констатира: Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на Румена Йорданова Лукова от гр. Варна срещу Заповед № Г-181/19.06.2014, с която на основание чл. 129, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ вр. с § 8 ПРЗУТ зам. кметът на община Варна е одобрил подробен устройствен план /ПУП/ за изменение плана за регулация и застрояване /ПЗР/ на УПИ ХХVIII-817, кв. 44 по плана на "Вилна зона", гр. Варна съгласно графична част. С постановеното по делото решение Административен съд-Варна е уважил оспорването с отмяна на заповедта като незаконосъобразна. За да постанови този правен резултат е приел, че изменението на ПУП е одобрено в нарушение на материалния закон, при липсата на предпоставките по § 8 ПРЗУТ и при неспазване забраната по чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ. Решението е правилно. Установено по безспорен начин е, че в урегулирания поземлен имот, предмет на разработката, е извършен незаконен строеж, заявен за узаконяване по реда на § 184 ПЗРЗИДЗУТ със заявление от 16.01.2004 г. Съгласно констативен акт от 26.02.2004 г. изградена в периода 2000-2002 г. е вилна сграда на четири надземни етажа съществуваща и по настоящем и отразена в изготвената към писменото заключение на съдебно-техническата експертиза комбинирана скица /л. 53/. Това безспорно установяване само по себе си налага извода, че обжалваната заповед е издадена при нарушение на императивната норма на чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ и подлежи на отмяна само на това основание. Първоинстанционният съд е изложил мотиви във връзка с това нарушение на материалния закон, както и такива по приложението на § 8 ПРЗУТ, посочен като правно основание за издаване на заповедта. Въз основа установяванията по делото е направил обоснован и в съотвествие с материалния закон извод относно неприложимостта на цитираната правна норма, отчитайки, че административният орган не е конкретизирал в коя от хипотезите, регламентирани в тази норма, е одобрил процесното устройствено изменение. Касационните жалби, подадени срещу така постановеното решение са неоснователни. Решението е постановено при липсата на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При проверката в общинската администрация по повод изготвяне на допуснатата техническа експертиза, назначеното по делото вещо лице е установило кой е действащия за имота ПУП. Одобряващата този ПУП заповед е влязла в сила и фактът, че не е приобщена в доказателствения материал по делото не сочи на процесуално нарушение. Не е било необходимо прилагането на тази заповед, тъй като одобрената с нея разработка служи за устройствена основа на изменението по обжалваната заповед. Дали съществуващата в имота незаконно построена вилна сграда е нанесена в кадастралната карта или не, е извън предмета на настоящето производство. Съществуването й на място и включването й в предвиденото с обжалваната заповед строително петно опровергава становището, че заявената от касатора Маринова разработка няма отношение към незаконния строеж. Извън предмета на делото са и доводите във връзка с приложението на § 16 ПРЗУТ. В производството по § 184 ПЗРЗИДЗУТ се преценява допустимостта на незаконния строеж по действалите към времето на извършването му разпоредби, вкл. отговаря ли този строеж на предвижданията на действащия ПУП. В случая незаконният строеж не съответства на предвижданията на действащия регулационен план, одобрен през 1988 г., от което следва, че одобреният с обжалваната заповед ПУП цели създаването на нова устройствена основа, без значение доколко тази цел би била постигната, предвид одобрените параметри на застрояване. Във връзка с приложението на § 8 ПРЗУТ първоинстанционното решение съдържа обстойни мотиви, които настоящата инстанция намира обосновани и законосъобразни. При безспорните установявания, че процесният УПИ и съседният такъв са обособени при разделяне на съществуващ по предходен план парцел, опровергава становището за заварена от ЗУТ неприложена регулация, явяваща се материалноправна предпоставка за одобряване на устройствено решение на основанието по § 8 ПРЗУТ. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно, постановено в отсъствие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде оставено в сила. При този резултат претенцията на ответницата по касационните жалби Румена Йорданова Лукова за присъждане на разноски следва да бъде уважена в доказания по делото размер от 600 лв. - платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 26.03.2015 г. Таза мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,