Решение № 11234 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 720/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юрисконсулт К. Милева, против решение 279 от 23.09.2022 г., постановено по адм. дело 166/2022 г. по описа на Административен съд Кърджали. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът изразява несъгласие с изводите на първонстанционния съд, че уведомителното писмо не е мотивирано. Посочва, че в него се съдържа необходимата информация, която описва. Излага, че съгласно разпоредбите на чл. 28 и чл. 29 от Регламент (ЕО) 809/2014 на Комисията от 17.07.2014 г., чл. 74 от Регламент (ЕО) 1306 на Комисията от 17.12.2013 г., както и чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), за декларираните данни в заявлението за подпомагане е извършена административна проверка при която са констатирани несъответствия за които кандидатът е бил уведомен, както и че по приложената таблица в уведомителното писмо са структурирани детайлно по схеми и мерки както исканата сума, наложените намаления, редукции, така и оторизираната сума. Под таблицата са описани правните основания за наложените намаления, съответните ставки, а също така и начина за получаване на оторизираната сума, в съответствие с приложимите методики. Въз основа на направените оплаквания иска отмяна на оспореното съдебно решение. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касация Севмилк груп" ЕООД, чрез пълномощника адвокат Х. Стойкова, в представения писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, оспорва същата и по изложени съображения пледира за отхвърлянето й. Претендира разноски по представен нарочен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, тя е неоснователна. Севмилк груп" ЕООД е регистриран с уникален регистрационен номер (УРН) 604484 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). За кампания 2018 г. на 09.05.2018 г. е подал заявление подпомагане с 18818952, с което са заявени за подпомагане площи по различни схеми и мерки - СЕП 79,42 ха; схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания (ЗДП) 79,42 ха; мярка 13.1/НР 1-Планински райони 76,6 ха; мярка 13.2/НР 2-други 2,82 ха; мярка 12/Натура 2000 22,87 ха. След извършени проверки е постановено оспореното пред Административен съд Кърджали уведомително писмо изх. 02-090-2600/8266 от 30.03.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на Севмилк груп" ЕООД частично е отказано финансово подпомагане в размер на 15 931,36 лева и е оторизирана и изплатена субсидия по заявените схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г., както следва: подмярка 13.1/НР 1 - оторизирана сума в размер на 9 066,62 лева, съответно намаление в размер на 7 256,29 лева; подмярка 13.2/НР 2 - оторизирана сума в размер на 386,07 лева, съответно намаление в размер на 0 лв.; СЕПП - оторизирана сума в размер на 8 679,60 лева, съответно намаление в размер на 6 820,26 лева; мярка 12/Натура 2000 - оторизирана сума в размер на 1 778,21 лева, съответно намаление в размер на 10,96 лева; СПП - оторизирана сума в размер на 4 068,24 лева, съответно намаление в размер на 58,26 лева; схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) - оторизирана сума в размер на 7 942,11 лева, съответно намаление в размер на 1785,59 лева; възстановяване от ФД - оторизирана сума в размер на 774,68 лева, без намаление. Уведомителното писмо е обжалвано в частта за извършеното намаление на подпомагането, за която е отказано плащане на сумата от 15 931,36 лева. Сумата е се изчислява в колона 3 "Намаления", като сбор от гореописаните суми на съответните намаления. В поясненията към таблицата е посочено, че в колона 3 "Намаления" се отчитат: Намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ. Намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Наложена ставка на корекция ("финансова дисциплина"), определена съгласно чл. 26 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 и член 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) 1307/2013. Линейно намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент /ЕС/ 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията. Линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) 1307/2013 г., налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че административният орган издал оспорения акт, не е посочил правни и фактически основания за издаването му, респективно го е издал при липса на мотиви относно материалноправните предпоставки за извършеното намаляване на финансовото подпомагане. Така постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е издадено от компетентен съд след сезиране с жалба против административен акт от адресат, чийто интереси са засегнати с него. От материално правна страна решението е и правилно. Настоящият касационен състав намира за обосновани изводите на първоинстанционния съд, че отказът на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е валиден административен акт, тъй като е издаден от компетентен орган, с делегирано правомощие от изпълнителния директор на ДФЗ, на основание Устройствения правилник на ДФЗ, за издаване и подписване на уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Решаващият съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена при липса на мотиви и изложени фактически основания. За посочените парцели не са представени доказателства от които да е видно, че същите не отговарят на изискванията за включване в слой ПДП за кампания 2018 г., съгласно критериите, посочени в Наредба 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Административният орган бланкетно е посочил, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място в съответствие с чл. 37 ЗПЗП, като не е дефинирал конкретните причини за определяне на процесните площи като недопустими за подпомагане. Обосновани са изводите на съда за липсата на доказателства, установяващи конкретните причини за оставяне на процесните парцели извън заявените площи за подпомагане. Първоинстанционният съд е извършил цялостна проверка на съдържанието на уведомителното писмо, включително данните в изготвените таблици и разясненията към тях, като е описал детайлно изводите до които е стигнал в обжалваното решение и същите не следва да се преповтарят от настоящия касационен състав по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Правилно решаващият съд е приел, че нито в обстоятелствената част на оспореното уведомително писмо, нито в неговата таблична част се съдържат конкретни фактически констатации на кои изисквания не съответства заявителят, съответно кое е основанието за отказ от плащане на процесната част. В таблица 1 "Оторизирани суми", неразделна част от уведомителното писмо, в колона 3 - "Намаления" са посочени пет различни основания без да се посочи конкретно кое основание за намаление за коя схема се отнася или дали някое от намаленията е на две или повече основания. Предвид горното съдът обосновано е заключил, че уведомителното писмо в атакуваната част предмет на контрол, не отговаря в пълнота за изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК относно формата на тази категория актове, респективно го е отменил в тази част и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, който следва да съобрази указанията и изводите направени в оспореното решение. Касационният състав се присъединява към извода, че представеното писмено становище с изх. 2218/20.09.2022 г. от пълномощник на издателя на акта, е изготвено след подаване на жалбата срещу административния акт, едва след приключване на устните състезания. Следователно то не представлява доказателство събрано в хода на административното производство, респективно не може да компенсира и липсата на мотиви на органа към момента на постановяването на процесното писмо. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разрешението, дадено в тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая също не е направено. Както се заключи по-горе, изискването за мотивиране на отказа от финансиране се изразява в посочване на фактически и правни основания от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. При така направената правилна преценка, при която административният съд е заключил, че липсват посочени такива, което е самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт, съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК ответникът има право да му бъдат възстановени сторените от него деловодни разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, претендираната от него сума е в размер на 1500 лева, представляваща изплатен хонорар за един адвокат. По повод направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се отчита, че материалният интерес по делото възлиза на 15 931,36 лева, какъвто е размерът на отказаното плащане. Следователно делото е с интерес от 10 000 до 25 000 лева по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Минималното възнаграждение в този случай е 1300 лева плюс 9 % за горницата над 10 000 лв. или при интерес от 15 931,36 лева минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция е 1 833,82 лева. Следователно изплатеното за касационната инстанция възнаграждение за един адвокат в размер на 1500 лева не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, поради което Държавен фонд "Земеделие" следва да възстанови на Севмилк груп" ЕООД този разход по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение