Решение № 10221 от 3.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11158/2015 г.

Решение № 10221 от 3.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11158/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 176, ал. 2 АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика", [населено място] против допълнително решение № 5345 от 27.07.2015 г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 254/2014 г., с което е отхвърлено искането му с правно основание чл. 176, ал. 1 АПК за допълване на решение № 3715 от 27.05.2015 г., постановено по същото дело. В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда по приложението на чл. 160, ал. 4 от ДОПК и счита, че след прогласяване нищожността на ревизионния акт, поради некомпетентност на органа - издател, съдът следва да изпрати преписката на компетентния административен орган съгласно чл. 173, ал. 2 АПК, субсидиарно приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК. Искането е за отмяна на решението и да се върне делото на първоинстанционния съд за постановяване на ново допълнително решение при спазване на чл. 173, ал. 2 АПК. Ответникът - И. А. И., чрез процесуалния си представител адв. Р. Н. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила атакуваното допълнително решение по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 3715/27.05.2015 г. постановено по адм. дело № 254/2014 г., Административен съд, С. град е обявил за нищожен по жалба на И. А. Н. ревизионен акт 2021304897/11.09.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място], в частта потвърдена с решение 2079/3.12.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика", [населено място]. Това решение е влязло в сила на 16.06.2015 г. като необжалвано от страните С обжалваното решение съдът е отхвърлил искането на решаващия орган по чл. 176, ал. 1 от АПК за допълване на съдебния акт за обявяване нищожност на оспорения ревизионен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че се е произнесъл по цялото оспорване. Изложени са мотиви, че по силата на изрична разпоредба (чл. 160, ал. 4 ДОПК) в производството по оспорване на ревизионни актове съдът не разполага с правомощието да върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Според административния съд естеството на ревизионния акт не позволява решаване на делото по същество чрез постановяване на диспозитив, заместващ отменения акт. Решението е правилно постановено. По смисъла на чл. 176 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, решението е непълно, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, в резултат на което част от предмета на спора е останал висящ. В разглеждания случай правилно съдът е приел, че не е налице непълнота на съдебния акт, тъй като съдът се е произнесъл по цялото искане, с което е сезиран и е извършил проверка по законосъобразността на атакувания ревизионен акт, съобразно правомощията си по специалния закон - чл. 160, ал. 2 и чл. 160, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ДОПК. Правилно е прието, че нормата на чл. 160, ал. 4 ДОПК изрично предвижда, че предписанието на ал. 3 относно връщането на преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, не се прилага за ревизионните актове. Това се отнася и до случаите, когато ревизионният акт е обявен за нищожен, а не само до хипотезите на отмяна на акта, в какъвто смисъл са доводите на касационния жалбоподател. Нормата на чл. 160, ал. 4 ДОПК е специална за производството по оспорване на ревизионни актове по ДОПК, поради което правилото на чл. 173, ал. 2 АПК за изпращане на преписката на компетентния орган в случаите на нищожност на акта, не намира субсидиарно приложение съгласно § 2 от ДР на ДОПК. По тези съображения, решението, с което административният съд е отхвърлил искането с правно основание чл. 176, ал. 1 АПК на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, [населено място], следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, първо отделение,