Решение № 7253 от 1.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12731/2017 г.

Решение № 7253 от 1.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12731/2017 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Х., гражданин на Афганистан, против решение № 4709 от 13.07.2017 г. по адм. дело № 3974/2017 г. по описа на АССГ (Административен съд С. - град). Ж. твърди, че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния и процесуалния закон при несъобразяване с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Моли решението, с което се потвърждава отказът за предоставяне на бежански и хуманитарен статут да бъде отменено. В открито съдебно заседание чрез особен представител адв. Чаворски поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС/, гр. С., чрез процесуален представител юрисконсулт Миланова оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С. - град, П. отделение, 38 състав, в производство по реда на чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК, е отхвърлил като неоснователна жалбата на С. Х., гражданин на Афганистан, срещу решение № 7680 от 31.03.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е постановен отказ да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ. За да отхвърли жалбата на С. Х. срещу решението на ДАБ, съдът е констатирал, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материално-правните разпоредби. Мотивирал се е с бежанската история на чужденеца при проведеното задължително интервю. Приел е, че правилно административният орган се е мотивирал, че се касае за икономически имигрант. Посочено е, че водещото е лошото икономическо състояние в страната, бедността и ниския стандарт, като отделните актове на насилие не го характеризират като безогледно. Възприета е констатацията, че всеки един орган, до когото е отправена молбата за закрила е може и е длъжен да направи конкретна преценка за обстоятелствата за уважаването й, вкл. дали насилието не е безогледно. Направен е извод, че не са налице основанията за предоставяне на хуманитарен статут. Прието е, че наличието на всички посочени факти, изложеното в интервюто, относно желанието на жалбоподателя да замине за Германия, за да потърси по-добри условия за работа и живот, сочат че чужденецът търси закрила по икономически причини, а не защото е подложен на преследване поради личното си положение в страната си по произход. Икономическите причини не попадат в обхвата на чл. 8 от ЗУБ. Обстоятелството, че чуждият гражданин е имал затруднения от личен и социално- икономически характер не е основание за предоставяне на статут. Хасбуллах е напуснал легално Афганистан със самолет за Иран. В случай, че той или семейството му са имали някакви проблеми, едва ли същите биха могли спокойно да организират напускането си от страната. Първоинстанционният съд е приел, че не съществуват никакви достоверни доказателства, че жалбоподателят е бил принуден да напусне държавата си по произход поради това, че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства. В Афганистан не е налице изключително висока степен на насилие, която се изисква по аргумент от т. 39 от Решение № С - 465/07 на СЕС. Т. като жалбоподателят не доказва, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, то за предоставяне на хуманитарен статут се изисква висока степен на безогледно насилие. Съдебното решение е правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, както и при липса на нарушения на съдопроизводствените правила (а не както се твърди в касационната жалба - нарушение на административнопроизводствените правила, което представлява порок на административен акт, а не на съдебно решение). Съдът е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. П. А. съд С. - град, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от жалбоподателя причини да напусне страната си - не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Изтъкнатите причини са от личен и семеен характер и не обосновават наличието на основанията по чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на съда и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на С. Х. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е мотивирал решението си именно с установеното актуално положение в държавата на произход на чужденеца. Административен съд С. - град, позовавайки се на справка № МД-99/26.01.2017 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ - МС, правилно е приел, че описаните в справката за Афганистан случаи на самоубийствени атентати не могат да се приемат за вътрешен въоръжен конфликт по критериите на Женевските конвенции от 12.08.1949 г. и по смисъла на чл. 1 от Допълнителен протокол към тях от 8 юни 1977 г. относно защитата на жертвите на въоръжени конфликти с немеждународен характер (Протокол II), поради което нормите на международното хуманитарно право не намират приложение. Жалбоподателят не е заявил да има проблеми, свързани с вътрешно-политическата обстановка в Афганистан. В конкретния случай, от изявленията му е видно, че същият не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Не се установяват и тежки посегателства спрямо личността на жалбоподателя, както и изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. С оглед изложеното, като е отхвърлил жалбата на С. Х., Административен съд С. - град е постановил правилно решение, което не страда от твърдяните пороци, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховния административен съд - Четвърто отделение,