Решение № 5864 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7312/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. А. Д. от гр. Русе, чрез процесуален представител адв. Г.Стайкова, против решение 1820/10.06.2024 г., постановено по адм. д. 797/2023 г. по описа на Административен съд - Русе, с което са отхвърлени предявените от него обективно съединени искове срещу Община Русе, за заплащане на обезщетение, за имуществени вреди в размер на 40 лева и за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, претърпени от незаконосъобразно действие - репатриране на паркиран от него лек автомобил "Нисан Алмера", рег. [рег. номер] на 29.01.2020 г. в гр.Русе и бездействие, изразяващо се в неспазване на изричното изискване на разпоредбата на чл.171, т.5, б. б от ЗДвП лицата по чл.168 да уведомят районното управление на МВР , ведно със законната лихва върху всяка от главниците от 29.01.2020 г. до окончателното изплащане. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че първоинстанционният съд не се е запознал с хронологията на събитията и въз основа на грешни фактически констатации е формирал неправилни изводи; че всички извършени действия по ПАМ и репатрирането на автомобила са осъществени от некомпетентни органи на Общинско предприятие Комунални дейности /ОП КД / при община Русе; че е налице неяснота за какво точно нарушение на ЗДвП е репатриран автомобила; че не е съобразена разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от АПК и не е допуснат поискан от ищеца свидетел, поради което спора е останал неизяснен от фактическа страна, както и че изводите на съда почиват на противоречиви и неясни фактически констатации. Иска да се отмени обжалваното решение и се присъдят направените разноски за всички инстанции, в т.ч. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът Община Русе, чрез процесуален представител ст.юрк. В.Нанков, в писмен отговор, излага съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска обжалваното решение, като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Счита, че решението на административен съд Русе, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт, с оглед съответствието му с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Делото е образувано след като с Решение 12791/19.12.2023 г. по адм. дело 7591/2023 г. по описа на ВАС е отменено Решение 177/26.06.2023 г. по адм. дело 54/2023 г. по описа на АС Русе и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания по приложението на закона. Административният съд е бил сезиран с искова молба от В. А. Д. срещу Община Русе за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни фактически действия на служители на община Русе /служители на Общинско предприятие Комунални дейности /, състоящи се в репатриране на паркиран от ищеца лек автомобил "Нисан Алмера", рег. [рег. номер] на 29.01.2020 г. в гр.Русе и бездействие на служители на същото предприятие, изразяващо се в неизпълнение на изискването на разпоредбата на чл.171, т.5, б. б от ЗДвП лицата по чл.168 уведомяват районното управление на МВР . Претендират се имуществени вреди в размер на 40 лева заплатените разходи по преместването на автомобила и неимуществени вреди в размер на 1000 лева, претърпени в периода от 29.01.2020 г. до 10.02.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от 29.01.2020 г. до окончателното изплащане. Съдът е установил, че на 29.01.2020 г. ищецът е паркирал в гр.Русе, в дясната страна на [улица]след кръстовището с [улица], управляваният от него лек автомобил Нисан Алмера с рег. [рег. номер], собственост на дъщеря му Д. В. Д., съгласно представеното по делото Свидетелство за регистрация на МПС. Установил е, че на същата дата лекият автомобил е бил репатриран до наказателен паркинг на [улица]в гр.Русе, с автомобил на Общинско предприятие Комунални дейности Русе, определен със Заповед РД-01-657 от 28.03.2019 г. на Кмета на Община Русе за репатриращ автомобил, с който да се извършва принудително преместване на автомобил. Репатрирането е било извършено от служителя Н.К., назначен повторно с нов трудов договор 325 от 25.11.2019 г. в ОП Комунални дейности Русе на същата длъжност водач/оператор/ на открита платформа с повдигащо устройство. Със Заповед РД-01-1746 от 28.06.2018 г. на Кмета на Община Русе, издадена на основание чл.168, ал.1 и чл.171, т.5 от ЗДвП, посоченият служител е бил определен и за длъжностно лице, което да премества или да нарежда да бъде преместено паркирано ППС на отговорно пазене без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. От разпита на посоченият служител съдът е констатирал, че за да репатрира автомобила свидетелят е преценил, че автомобилът неправилно е бил паркиран на кръстовището и затруднявал преминаването на пешеходците. Безспорно е установено и че на 29.01.2020 г. в 15,51 ч. ищецът е заплатил сума от 40лв разходи за репатриране в полза на ОП Комунални дейности Русе. С оспореното решение съдът е приел за неоснователни предявените искове за имуществени и неимуществени вреди. За да отхвърли същите, съдът е счел, че в случая, действията на служителите на общинското предприятие са осъществени въз основа на властническо волеизявление на снабден с правомощията за това административен орган, в съответствие с чл. 167, ал. 2 от ЗДвП и чл. 168, ал. 1 от ЗДвП. След анализ на разпоредбите на чл. 171, т.5 от ЗДвП и чл. 23, ал. 1 от Наредба 18 за обществения ред при ползване на превозни средства на територията на Община Русе /Наредбата/ съдът е формирал извода, че репатрирането на паркиран автомобил съставлява налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по ЗДвП индивидуален административен акт, за който по волята на самия законодател не се изисква писмена форма. Посочил, е че ИАА се издава чрез конклудентни действия, което е предвидено в закона /ЗДвП/ и каквато възможност е въведена изрично с разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от АПК. Счел е, че със Заповед РД-01-1746 от 28.06.2018 г. на Кмета на Община Русе, издадена на основание чл. 168, ал. 1 ЗДвП, служителят Н. К. е бил оправомощен за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 5 от ЗДвП, каквато е наложена в разглеждания случай и тъй като дейността по контрол на спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства на територията на Община Русе, респ. преместване на паркирано пътно превозно средство в условията на чл. 171, т. 5 от ЗДвП, по същността си не представлява фактическо действие, а е приложена ПАМ, която не е отменена по административен или съдебен ред, не е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е посочил и че не са произтекли вреди и от бездействието неизвършено уведомяване на районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство, както изисква чл.171, т.5, б. б от ЗДвП, тъй като смисълът на това уведомяване е да може собственикът/водачът на репатрираното МПС да се осведоми за неговото ново местонахождение, което бездействие в случая по никакъв начин не е засегнало ищеца. По изложените съображения съдът отхвърлил исковете за имуществени и неимуществени вреди, както и акцесорните претенции за лихвите върху тях като неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно е изяснил релевантните за исковите претенции факти, анализирал е фактическата обстановка по делото, в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства, като при преценката им е формирал законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. Правилни са изводите на решаващия съд, че в случая не е налице незаконосъобразно фактическо действие, изразяващо се в репатриране на процесния лек автомобил. Специализираното звено на общината или юридическото лице по чл. 99, ал. 3 ЗДвП, на което е предоставено управлението на местата за платено паркиране в границите на населеното място, е служба за контрол по ЗДвП, съгласно чл. 167, ал. 2 ЗДвП, относно използването на техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП чл. 167, ал. 2, т. 2 от закона. За нарушенията на правилата за движение по чл. 93 чл. 99а от ЗДвП, и по-конкретно паркирането в нарушение на тези правила по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, законът предвижда прилагането на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. б ЗДвП принудително преместване на паркирано превозно средство, паркирано в нарушение на правилата за движение, когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В съответствие на закона, с чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 18 за обществения ред при ползване на превозни средства на територията на община Русе е регламентирано прилагането на принудителните административни мерки по чл. 171, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и извършването на принудителното преместване. Предвид изложеното, както правилно е посочил и първоинстанционния съд, на 29.01.2020 г. по отношение на В.Д. е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която не е била оспорена по административен или съдебен ред. Следователно, преместването на неправилно паркирано превозно средство по естеството си представлява правно действие, обективиращо волеизявлението на оправомощено от кмета на община Русе лице, за налагане на посочената мярка, а не фактическо действие. В тази връзка възраженията на касатора относно оправомощаването на Н.К. са относими към законосъобразността на наложената ПАМ, която не е оспорена и е влязла в законна сила. След като от страна на служители на община Русе не са извършени незаконосъобразни фактически действия, не е налице първата предпоставка от сложния фактически състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция като неоснователна правилно е отхвърлена. Настоящият състав споделя и изводите на първоинстанционния съд досежно липсата на произтекли вреди от бездействието на служителите на ответника - неизвършено уведомяване на районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство, съгласно изискванията на чл.171, т.5, б. б от ЗДвП и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК препраща към тях. Неоснователни са и твърденията в касационната жалба, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е постановил необосновано решение. Съдът е събрал допустими и относими доказателства, въз основа на които е установил надлежно правно-релевантните факти. Въз основа на тези факти и съобразно относимата правна уредба е формирал своите правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. Недопускането на свидетел на ищеца за установяване на установени по делото обстоятелства, относими към предмета на предявеният иск, а не относно неоспорената ПАМ, не е нарушило правото на участие на страната в съдебното производство. По изложените съображения, обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на разноските по делото, в полза на Община Русе следва да бъдат присъдени съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,