Решение № 7116 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3579/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. К. Д., подадена чрез пълномощник адв. К. Б. - Станиславова. Жалбата е срещу решение № 239 от 17 февруари 2026 год., постановено по адм. дело № 332/2025 год. по описа на Административен съд гр. Видин. Касаторът твърди наличието на касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В подкрепа на твърденията за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила излага доводи за неправилна преценка на съда относно отсъствието на оспорване на представените от административния орган заявления за подпомагане от 2012 год., 2014 год. и 2015 год. Счита, че тези документи не доказват С. Д. да е имала предходна регистрация като земеделски производител. Навежда доводи за липса на обсъждане от съда на правните основания, въз основа на които е издадено оспорваното решение за отказ от финансиране. Оспорва направения от първоинстанционния съд извод да приеме броя на живите дръвчета като значим показател относно спазването на критериите за допустимост по отношение на размера на стопанството на кандидата, без да вземе предвид възникналите обективни обстоятелства, довели до неприхващане на част от засадените овощни дръвчета. В съответствие с така развитите аргументи в касационната жалба иска решението на административния съд да бъде отменено. Претендира разноски. Представена е писмена защита по чл. 149, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, в които са изложени допълнителни доводи по касационното оспорване. Ответникът – Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Видин е решение № 13-243-РД/110 от 06 октомври 2025 год. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие", с което е отказано изцяло финансиране на заявление за подпомагане с № 10/Д.З/01/001011, подадено от С. К. Д. по интервенция II.Д.3 „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 год. - 2027 год. С решението първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт. Въз основа на приетите по делото доказателства от фактическа страна, съдът е установил, че С. К. Д. е подала заявление с УРН 574111 на 05 февруари 2025 год. за интервенция II.Д.3 – „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 год. - 2027 год. При извършена на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 25 октомври 2024 год., проверка на място на 23 април 2025 год. е установено и отбелязано в контролен лист, че имотът на заявителката е от 9,102 дка и е угар, както и че площта, която служи за изчисление на СПО е 6 дка. С. Д. е направила възражение, че следва измерване с GPS. Констатирано е също така, че фиданките – 300 бр. дръвчета, са засадени по схема 4х4 метра на площ около 5 дка. Приложен е снимков материал в административната преписка. С допълнително възражения жалбоподателката представя нови доказателства. Извършена е втора проверка на 23 юли 2025 год., като е съставен контролен протокол, в който е констатирано, че в 6-те дка са засадени 300 броя ябълки, но 156 бр. от тях са живи. На проверяващите са представени фактура, касова бележка и фирмен документ за закупуването на посадъчния материал. Изрично е посочено в протокола, че схемата за засаждане не може да бъде определена, защото при направени измервания с ролетка са отчетени различни стойности. Тези обстоятелства са заснети и снимковия материал е приложен на CD към административната преписка. Посочено е, че съгласно бизнес плана, схемата за засаждане е междуредово пространство от 5 м. на вътре редово разстояние от 4 м., което се равнява на 50 бр. дръвчета на декар на подложка ММ106. С уведомително писмо от 25 юли 2025 год. С. Д. е уведомена за констатирани нередовности по заявлението ѝ, като в т. 2 на писмото е посочено, че са констатирани подадени предходни заявления за директни плащания през 2012 год., 2014 год. и 2015 год. В отговор жалбоподателката е представила допълнителни документи. С уведомително писмо от 14 август 2025 год. са поискани доказателства да докаже, че отговаря на Условията на кандидатстване досежно минималния праг на гъстота на ябълките върху подложка ММ106, 109, 111 - 47 бр. на декар, както и как ще спази допустимия период за създаване на овощни трайни насаждения, който е от 1 ноември до 14 април на стопанската година за кандидатстване относно закупените фиданки от приложената фактура. В отговор С. Д. е представила писмена обосновка. По делото е приобщена извадка от ИСАК, където по УРН на жалбоподателката се установява, че освен заявлението от 07 май 2025 год. са подадени три предходни заявления от 2012 год., 2014 год. и 2015 год., като са представени и самите заявления, ведно с таблиците за използваните парцели, резултатите от автоматичните проверки на въведените данни, декларациите със запознаване с определенията за нередност, топографски карти на имотите, с които е кандидатствано за тези три години и копия на личната карта на С. Д.. От правна страна съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган, съобразно изискванията за форма и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът е констатирал, че спорът по фактите се свежда до заявленията за подпомагане за 2012 год., 2014 год. и 2015 год., а относно броя живи дръвчета и начина на тяхното засаждане спор не съществува. Споделил е изводите на административния орган относно наличието на първото основание в оспорвания административен акт. В тази връзка е приел, че заявителката не отговаря на предвиденото условие за допустимост към датата на подаване на заявлението да е регистрирана за първи път като земеделски стопанин по смисъла на Наредба № 3/1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. За този си извод е кредитирал представените заявления за подпомагане от 2012 год., 2014 год. и 2015 год., които е счел, че не са оспорени от жалбоподателката, както и представеното копие от нейна лична карта, за която няма данни да е изгубена, открадната или по какъвто и да било начин да е ползвана от друго лице. Посочил е също така, че всички подадени заявления, включително и това по интервенцията имат един и същи уникален регистрационен номер, поради което не е възможно съвпадение с УРН на друг земеделски стопанин. Първоинстанционният съд е обсъдил и представеното удостоверение ОД „Земеделие“ – Видин, което удостоверява, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин на 10 април 2024 год., но заключил, че то не установява първоначална регистрация, а препраща към разпоредбата на чл. 11, ал. 7 от Наредба № 3/1999 год. относно предвидената възможност земеделският стопанин да се регистрира отново след като е бил отписан от регистъра. Намерил за ирелевантно извлечението от банковата сметка, с което се доказва отрицателния факт на неполучаване на помощ по трите заявления и С. Д. не е допусната до финансиране. По отношение на второто основание в административния акт, съдът счел, че не е спазено предвиденото в проектното предложение разстояние за засаждане на дръвчетата. Въз основа на преглед на снимков материал на CD по административната преписка първоинстанционния съд е заключил, че дръвчетата не са засадени равномерно и не отговарят на изискванията на Приложение № 1 към Условията за кандидатстване по интервенцията. Обосновал е извод, че дори да са засадени 300 броя дръвчета върху 6 дка, тъй като са останали 156 броя установени живи дръвчета при проверките на място, то минималният брой на растенията на единица площ е под минималния изискуем праг по Приложение № 1. Възприел е, че това не се оспорва от жалбоподателката, а тя твърди, че щяла да засади нови за следващата стопанска година. Първоинстанционният съд е изложил аргументи, че схемата на засаждане не може да бъде определена, защото при извършване на измерването при проверката на място са отчетени различни стойности и са изброени 300 броя ябълкови дръвчета, от които 156 броя живи, с което минималният брой на растенията на единица площ е под минималния праг. По този начин заявителката не е отговорила на изискването икономическия размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) да е не по-малко от 4000 евро. Според съда наличието на около половината (156 броя) на заявените 300 броя дръвчета изобщо не дават възможност да си изчисли СПО. При тези съображения първоинстанционният съд е достигнал до извод за наличието и на второто основание в административния акт, формирало отказа от финансиране на заявителката. В съответствие с така развитите мотиви, съдът е отхвърлил жалбата на С. К. Д. като неоснователна. Решение е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият касационен състав намира за основателно изложеното в касационната жалба оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от страна на първоинстанционния съд, изразяващо се в негов пропуск да открие и проведе производство по реда на чл. 193 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Установява се от протокола на проведеното на 04 февруари 2026 год. открито съдебно заседание по делото пред Административен съд гр. Видин, че процесуалният представител на С. Д. е направила изрично оспорване на авторството на ангажираните от издателя на обжалвания административен акт заявления за подпомагане. Независимо от това, съдът със свое протоколно определение е приел тези заявления като доказателства по делото, без да открие производство по чл. 193 ГПК и без да се произнесе относно истинността на оспорените документи. Посоченият процесуален пропуск се явява съществен за спора, тъй като съставът на Административен съд гр.Видин изрично впоследствие се е позовал в решаващите си мотиви на тези три заявления, за да отхвърли възраженията на С. Д., че не тя е подавала тези заявления, а някой е злоупотребил с личните ѝ данни и е кандидатствал от нейно име. При това първоинстанционният съд е констатирал, че посочените три заявления не са оспорени, което не отговаря на действителното процесуално поведение на жалбоподателката. Като е кредитирал приетите в противоречие с процесуалния закон доказателства, съдът е достигнал до краен извод за доказано наличие на предходна регистрация на С. Д. като земеделски стопанин „след като вече е подала в три предходни години заявления за подпомагане“, което я дисквалифицира съобразно заложените критерии за допустимост на кандидатстването по интервенцията. Именно този спорен факт по съществуването на предходна регистрация е едно от двете основания, на които административният орган основава волеизявлението си да откаже финансиране на заявителката. Следователно неговото установяване е дължимо при пълно спазване на съответните съдопроизводствени правила. Неправилно съдът е ценил и наличното по административната преписка копие от лична карта на С. Д. в подкрепа на извода си за съществуването на нейна предходна регистрация. Така представения документ няма как сам по себе си да удостовери, че именно тя е подала трите спорни заявления. Не може да се изключи възможността трето лице да се е сдобило с копие от личната карта и да го използва неправомерно, без знанието на титуляря, който да продължава да разполага с оригинала и затова не го е обявил за изгубен/откраднат. Неотносим съответно е аргументът на съда, че наличието на един и същ уникален регистрационен номер в ИСАК изключва съвпадение с УРН на друг земеделски стопанин, защото в случая не се твърди да е налице такова съвпадение, а че предходните заявления не са подадени от самата С. Д.. Настоящата съдебна инстанция споделя и касационните оплаквания срещу съдебното решение в частта, касаещи второто основание в спорния административен акт, обусловило постановения отказ за финансиране. Изводът на административния съд за неравномерно засаждане на дръвчетата в отклонение от изискванията по Приложение № 1 от Условията за кандидатстване е необоснован и постановен в нарушение на процесуалните правила. Същият е формиран въз основа на оглед на наличен снимков материал по административната преписка, но основателно се поддържа от касатора, че съдът не притежава необходимите специални знания в сферата на науката агрономия, за да направи подобно заключение. При това положение, по делото не е надлежно установена дали схемата на засаждане на растенията противоречи на условията по интервенцията. Необосновано съдът е заключил също така, че по делото е доказано неспазване на минималния праг за брой растения на единица площ по Приложение № 1 от Условията за кандидатстване. При наличието на противоречиви данни от двете проверки на място и представени писмени доказателства от страна на жалбоподателката, от мотивите на решението не става ясно какъв точно е приетият от съда размер на площта на стопанството, нито кои доказателства той кредитира в тази връзка и защо. Отсъства конкретно установяване и на броя растения на единица площ (декар) в стопанството на С. Д., който показател именно е възприет от съда, че не отговаря на минималния праг по условията на интервенцията. Не са изложени и пълноценни съображения по приложението на материалния закон, с който да се обоснове преценката на съда да вземе предвид само установените живи дървета. Мотивите на първоинстанционния съд относно неспазването на предвидения икономически размер на стопанството съответно страдат от частично вътрешно противоречие. От една страна е прието, че заявителката не е отговорила на изискването за стандартен производствен обем (СПО) на стопанството от 4000 евро, а от друга се твърди, че при броя установени живи дръвчета изобщо не може да се изчисли СПО. Първият извод е и необоснован, доколкото се основа на възприетата от съда неопределена схема на засаждане, която обаче не е надлежно установена по делото съгласно мотивите по-горе. Вторият извод за невъзможност изобщо да се изчисли СПО е базиран на твърденията в оспорвания административен акт, но не са изложени никакви аргументи защо съдът го е намерил за законосъобразен и обоснован. Първоинстанционният съд не е обсъдил и възраженията на жалбоподателката относно отсъствието на мотиви в административния акт по изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК относно определената от органа правна квалификация на така заявено несъответствие в установения СПО. Горното обосновава извод за неправилност на съдебното решение. Установените допуснати от страна на съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила налагат решението да бъде отменено, а делото - върнато на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да открие производство по чл. 193 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, като спази предвидения в разпоредбата ред и да се произнесе относно истинността на оспорените документи по реда чл. 194, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Относно заявените в административния акт несъответствия в стопанството на С. Д., съдът следва да формира обоснована на доказателствения материал преценка за постигнатите показатели, като изложи и пълноценни и съответни на материалния закон мотиви за това кои от тях намира за относими към изискванията по интервенцията. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното, Върховният административен съд, седмо отделение