Решение № 12284 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8449/2017 г.

Решение № 12284 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8449/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. К. П., [населено място], чрез проц. си представител адв. Н. П., против решение № 151/20.04.2017 г., постановено по адм. д. № 19/2017 г. по описа на Административен съд Смолян. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. К. П. и В. К. Щ. против заповед № 18-9458/02.12.2015 г. на началника на СГКК, гр. Смолян, с която е одобрено изменението в КК и КР на [населено място] с нанасяне на нови обекти в КККР: сграда с идентификатор [номер] с площ 20 кв. м. и с предназначение "друг вид сграда", няма данни за собственост. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно решаващият състав е приел, че оспореният администативен акт е незаконосъобразен предвид визираното в чл. 54, ал. 4 вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 и § 1, т. 16 ДР на ЗКИР. Като се имат предвид писмените доказателства и неоспорените СТЕ, както и показанията на свидетелите, обосновано е прието, че не се доказва процесната постройка да е била построена към момента на одобряване на КККР и не е налице непълнота или грешка по смисъла на § 1, т. 16 ДР на ЗКИР. Основателно е посочено, че не се установяват основанията по чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Оспорената заповед № 18-9458/02.12.2015 г. е незаконосъобразна, тъй като съобразно горепосочените основания не са налице налице непълноти и грешки по смисъла на § 1, т. 16 ДР на ЗКИР в приложимата му редакция. Не се установява и сградата да е била построена освен към момента на заповедта за одобряване на КККР, така и към момента на предходните карти от 1978 г. и 1962 г. Тази е причината, водеща до необсъждането на доводите относно приложението на чл. 43, ал. 4 от Наредба № 3/2005 година. Този съд споделя мотивите на решаващия съд, в смисъл, че не е налице непълнота или грешка в КККР, тъй като се касае за обект на кадастъра, изграден след одобряване на кадастралната карта със заповед на Изпълнителния директор на АГКК. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав