Решение № 9060 от 1.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3252/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. П. Г., подадена чрез пълномощника адвокат Н. Начев, срещу решение 228 от 13.02.2025 г., постановено по адм. дело 419/2024 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлена жалбата й против заповед ЧР-04-569/11.04.2024 г., издадена от директора на Областна дирекция Земеделие (ОДЗ) Ямбол. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т. 3 АПК. Счита се, че съдът не е изпълнил задължителните указания на горната инстанция, дадени при връщането на делото за ново разглеждане, не е обсъдил писмените доказателства и необосновано е приел, че жалбоподателката няма изискуемия професионален опит и той следвало да е бил натрупан единствено на ръководна длъжност, но не и на експертна такава. Заявява се, че до назначаването си на новата длъжност С. Г. е имала дългогодишен стаж в същата администрация и е изпълнявала широк кръг от функции, свързани именно с тази нова длъжност, поради което е отговаряла на изискванията за опит. По изложените съображения иска отмяна на решението и потвърдената с него заповед. Претендира присъждане на разноски за оказана безплатна адвокатска помощ за всички инстанции. С нарочна молба поддържа жалбата и направените в нея искания. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът - директор на ОДЗ Ямбол, чрез пълномощника юрисконсулт Е. Колева, в представен писмен отговор, нарочна молба и писмена защита, оспорва жалбата. Пледира за отхвърлянето й по изложени съображения. Претендира разноски за всички инстанции. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че не са налице касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Ямбол е отхвърлил жалбата на С. Г. срещу заповед ЧР-04-569/11.04.2024 г. на директора на ОДЗ Ямбол, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от Закона за държавния служител (ЗДСл), като директор на Дирекция Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси (АПФСДЧР) при ОДЗ Ямбол, поради липса на професионален опит, необходим за заемане на длъжността - 4 години, съгласно т. 122 от Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА), считано от 11.04.2024 г., като служителят следва да заеме предишната си длъжност - главен експерт в Главна дирекция Аграрно развитие . Производството е било по реда на чл. 226 АПК, след като с решение 13128 от 04.12.2024 г., постановено по адм. дело 7703/2024 г. на Върховния административен съд е отменено решение 863 от 08.07.2024 г. по адм. дело 160/2024 г. по описа на Административен съд Ямбол и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания за обсъждане на всички доказателства и извеждане на мотиви, свързани с придобития опит на служителката на предишните й длъжности в ОДЗ Ямбол. За да постанови атакуваното сега решение, първоинстанционният съд е изложил, че С. Г. е държавен служител в ОДЗ Ямбол, назначена със заповед от 10.04.2006 г. на длъжност младши експерт , впоследствие преназначена със заповед РД-44-1648/01.09.2008 г. на длъжност старши експерт в отдел Регионална политика , след което е преназначена със заповед ЧР-04-023/05.02.2010 г. на длъжност старши експерт и заповед ЧР-04-363/01.09.2020 г. на длъжност главен експерт в Главна дирекция Аграрно развитие до 19.11.2023 г., след което е назначена на процесната длъжност директор на Дирекция АПФСДЧР. Въз основа на изпълняваните от нея функции по предходните длъжности съдът е достигнал до извода, че е осъществявала дейности основно по провеждане анкети за добиви от полски култури, производство на плодове и зеленчуци и др., които изискват специфичните знания в областта на агростатистиката. Съгласно документите, удостоверяващи трудов стаж на длъжност счетоводител за времето от 15.11.2004 г. до 15.05.2005 г. и от 06.02.2006 г. до 17.04.2006 г., придобитият при него професионален опит не е свързан с функциите на длъжността директор на Дирекция АПФСДЧР. Отчетено е, че дейностите свързани с наблюдението на заетостта и използването на земята служат за статистически цели и не влияят на реалния финансов резултат за данъчни цели, поради което въпросните дейности са извън финансовостопанската дейност на ОДЗ Ямбол, която е част от дейностите на Дирекция АПФСДЧР. Участието в проект Преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2020 година и извършването на подбор на анкетьори, също е прието, че не се отнася до опит в областта на човешките ресурси. Участието в комисията за бракуване на активи е за срок от един месец и обхваща дейности съгласно Закона за националния архивен фонд, които са извън обхвата на изискуемия професионалния опит за заеманата длъжност. Същото се отнася и за участието на Г. в дисциплинарния съвет към ОДЗ Ямбол. Това е мотивирало съда на приеме, че оспорената заповед за прекратяване на служебно правоотношение е законосъобразна, тъй като С. Г. не е имала изискващия се по т. 122 КДА, професионален опит от 4 години за заемане на длъжността директор на Дирекция АПФСДЧР. Решение е валидно, допустимо и правилно. Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл предвижда прекратяване на служебното правоотношение от страна на административния орган без предизвестие, когато служителят е назначен при неспазване на условията на чл. 7 ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 ЗДСл регламентира изискванията към лицата за заемане на държавна служба - ал. 1 и въвежда съответни ограничения - ал. 2. В случая правилно е преценено, че служителката е назначена на длъжност директор на Дирекция АПФСДЧР в ОДЗ Ямбол без да отговаря на специфичните изисквания за заемане на тази позиция - нарушение по чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл, което съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. С. Г. е назначен на тази длъжност без да притежава необходимия професионален опит от 4 години, предвиден съгласно разпоредбата на т. 122 КДА. Според последната норма длъжността - директор на дирекция в териториалните звена на централната администрация е ръководна (ръководно ниво 6А) и за нея се изисква професионален опит от 4 години. Съгласно дефиницията на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за прилагане на КДА, минималният професионален опит, необходим за заемане на длъжността, включва времето, през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност. Преди назначаването й като директор на Дирекция АПФСДЧР, Г. не е придобила професионален опит по смисъла на цитираната норма, свързан с административно-правната и финансово-стопанска дейности, както и човешки ресурси, както правилно е намерил първоинстанционният съд. Не могат да бъдат споделени доводите на касационната жалбоподателка, че съдът не е изпълнил задължителните указания на горната инстанция и необосновано е приел, че тя няма изискуемия професионален опит, който следвало да е бил натрупан единствено на ръководна длъжност, но не и на експертна такава. Никъде в мотивите на първоинстанционното съдебно решение не е изложено изискване необходимият опит да е придобит на ръководна длъжност. Обсъждана е единствено липсата на професионален опит, свързан осъществяване функциите на новата длъжност. Видно от длъжностната характеристика на директор на Дирекция АПФСДЧР, нейните основни функции са свързани с контрол, анализ и счетоводно отчитане на приходите и разходите, вътрешен финансов контрол, контрол върху финансовото дисциплина и правната помощ, както и дейности свързани с работата на останалите служители и човешките ресурси. Никоя от тези функции тя не е изпълнявала като експерт в отдел Регионална политика и в Главна дирекция Аграрно развитие , където е имала съвсем различни задължения, както правилно е намерил Административен съд Ямбол. Няма съмнение, че Г. е имала дългогодишен стаж в ОДЗ Ямбол, но липсата на опит именно във функциите свързани с изпълнение на длъжността директор на Дирекция АПФСДЧР, обосновава приложението на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл, както правилно е преценил ответният орган при издаването на процесната заповед. Предвид изложеното касационният състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, но само за настоящата инстанция, тъй като за предходните такива са й присъдени с атакуваното решение. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ (НЗПП), в полза на ОДЗ Ямбол и в тежест на касационната жалбоподателка следва да се възложи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение