Решение № 11706 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1864/2010 г.

Решение № 11706 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1864/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по жалба на "Булгранит" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, кв. Гара Искър, ул. "Неделчо Бончев" № 3, представлявано от изпълнителния директор К. Д. Л., срещу решение № 1394/17.12.2009 г. по преписка № КЗК-564/30.06.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е установено, че от страна на "Софийска вода" АД, гр. София, не е извършено нарушение на чл. 18 ЗЗК (отм.). В жалбата (неправилно наименована "касационна жалба") се поддържа, че решението е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 18, т. 1 ЗЗК (отм.). Твърди се, че Комисията за защита на конкуренцията е стигнала въз основа на неправилно тълкуване на доказателствата по преписката до неправилни фактически констатации, поради което правните изводи на административния акт са незаконосъобразни. Оплакванията на жалбоподателя са, че "Софийска вода" АД с неправомерното си поведение като ВиК оператор и доставчик на питейна вода с господстващо положение на съответния пазар е довело до обективна невъзможност да бъде установена повредата в контролираното от тях съоръжение (водопроводен възел с водомер на "Булгранит" АД) поради което жалбоподателят търпи имуществени вреди, изразяващи се в начисляването на голяма парична сума по фактура от "Софийска вода" АД за непотребно количество питейна вода, разходвано поради неотстраняването на теч във водомерната шахта на абоната вследствие повредата. Жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на чл. 18, т. 1 ЗЗК (отм.), т. к. "Софийска вода" АД като монополист извършва продажба на вода при неясни критерии и условия за определяне количеството и цената на употребената вода и налага на клиентите си безусловни решения, взети в разрез с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн., ДВ, бр. 88/8.10.2004 г., наричана за краткост по-долу Наредба № 4/2004 г. или Наредбата). Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК/Комисията) и заинтересованата страна "Софийска вода" АД, не са взели становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, т. к. съгласно Наредба № 4/2004 г. услугата по водоснабдяване е преминала в собственост на жалбоподателя, поради което "Софийска вода" АД не е извършило нарушение, увреждащо интересите на потребителя. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима като додадена в срок и от надлежна страна, а по същество - за неоснователна. В решението на Комисията за защита на конкуренцията, чиято отмяна като незаконосъобразно се иска, е прието, че не е извършено нарушение на чл. 18 ЗЗК (отм.) от "Софийска вода" АД като предприятие със 100 % господстващо положение на съответния пазар по съображения, че не е налице поведение на предприятието, имащо за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията и/или увреждане интересите на потребителите. Установено е, че между "Булгранит" АД и "Софийска вода" АД е налице спор относно дължимостта на вземането по издадената фактура от водоснабдителното предприятия на "Булгранит" АД за количество вода, изтекло във водомерната шахта на абоната, неупотребено от него, но начислено от "Софийска вода" АД като редовно доставена и ползвана услуга по водоснабдяването. Прието е за безспорно, че течът е възникнал вследствие повреден холендър след водомера (водомерния възел) на "Булгранит" АД. Административният орган, въз основа разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 4/2004 г. е приел, че границата на собственост, където услугата по водоснабдяване преминава в собственост на абоната, е именно водомерният възел (водомерът). Предвид факта, че повредата е в холендъра след водомерния възел, КЗК е счела, че водоснабдителното предприятие не следва да носи отговорност за възникналата авария и след като собствеността на водата е преминала в абоната, именно той би следвало да заплати водата, загубена вследствие теча. Съдът, като извърши служебна проверка за наличие на основанията за отмяна по чл. 146, т. 1 - 5 АПК и разгледа доводите в жалбата, намира че обжалваният административен акт е валиден и законосъобразен по следните съображения: Фактическата обстановка по делото се заключава до наличието на спор относно основанието и дължимостта на парично вземане, породено при доставката на питейна вода на абоната "Булгранит" АД от ВиК оператора "Софийска вода" АД. Няма данни по делото за наличие на поведение, представляващо нарушение на законодателството за защита на конкуренцията, в това число за действия, представляващи злоупотреба с монополно или господстващо положение по смисъла на чл. 18 ЗЗК (отм.). Незаконосъобразно в мотивите на обжалваното решение КЗК се е произнесла по претенцията на абоната, като постановявайки правилно решение по същество за липса на нарушение на ЗЗК (отм.), го е обосновала с предрешаване на спора, който е от компетентността на гражданските съдилища. Обстоятелството, че е налице единствено граждански спор за парично вземане е достатъчно да обоснове липсата на нарушение на забраната за злоупотреба с господстващо положение, което препятства и произнасянето на Комисията по спорните въпроси, които са извън компетентността й. В случая отношенията между абоната и ВиК оператора като спорещи страни се уреждат от индивидуалния договор между тях, ако такъв е подписан, общите условия за получаване на услугата ВиК и приложимото действащо законодателство. От компетентността на гражданския съд е да установи относимите към спора факти и да изясни правните въпроси, сред които и този за границата на собственост при доставяне на услугата, в резултат на което да се произнесе по същество относно дължимостта на спорното вземане. В горния смисъл изрично чл. 45 от Наредба № 4/2004 г. предвижда, че споровете между операторите и потребителите се решават по съдебен ред. Доводите в жалбата относно неизпълнение на конкретни законови задължения на служителите на оператора като това за проверки при необходимост за състоянието и експлоатацията на водопроводните и канализационните инсталации и вътрешните мрежи на потребителите, вследствие на което са претърпени вреди от несвоевременното отстраняване на теча, както и твърдението, че функционирането на водопроводния възел като част от водопроводното отклонение следва по силата на цитираната по-горе Наредба да се поддържа от оператора, са именно доводи по съществото на спора пред общия съд във връзка с изясняване на въпроса относно отговорността за причиняването на повредата и правомерното или неправомерно начисляване на спорната парична сума от "Софийска вода" АД и не могат да бъдат предмет на настоящото производство. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,