Решение № 10444 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5083/2013 г.

Решение № 10444 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5083/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Стара Загора против решение № 20/22.02.2013 г. по адм. дело № 513/2012 г. на Административен съд - гр. Стара Загора. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54б, ал. 1 и ал. 7, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004 г.) - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че съдът погрешно е формулирал правните си изводи относно приложимите разпоредби, регламентиращи начина и реда за формиране и изчисляване на паричното обезщетение за безработица (ПОБ). Претендира неточно прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г., отбелязвайки че освен международните договори всяка страна прилага и собственото си национално законодателство, за да прецени отговаря ли заинтересованото лице на условията му и как следва да се изчисли размера на полагащото му се парично обезщетение. Посочва, че материалноправната регламентация, съдържаща се в чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО е единствената приложима в конкретния случай с оглед установените правила на социална координация между европейските осигурителни институции. Ответната по жалбата страна - Теодор Иванов Василев, от гр. Казанлък счита същата за неоснователна. Посочва, че правилно административният съд е приел, че при определяне на ПОБ не следва да се прилага разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО досежно периодите с придобит осигурителен стаж и доход в държава-членка на ЕС съгласно нейното законодателство. Посочва обаче, че при тълкуването на чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. с оглед съхраняване принципите за равнопоставеност като основополагащи в европейското право не следва размерът на ПОБ да се изчислява изключително върху трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице. "Изключително" не означава "единствено и само", поради което не би следвало при изискуем период от 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, въз основа на който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход ПОБ да се изчислява единствено върху трудовото възнаграждение от периода на последната заетост. При еднакви доходи през последните 24 месеца, но различно структурирани по последователност на заетостта ще се получат различни по размер обезщетения. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че доколкото Василев е бил осигуряван по трудово правоотношение в страна - членка на ЕС, то в периода, определящ размера на обезщетението за безработица следва да се включи и времето, зачетено за осигурителен стаж в тази страна. Обоснован е извода на съда, че в случая следва да намери приложение чл. 62 от Регламент № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социално осигуряване, предвид противоречието му с националното право, относимо към предмета на спора и визирано в разпоредбите на чл. 54б от КСО. В случая, вместо да определи размера на дневното парично обезщетение за безработица (ПОБ) според общностното право от цитирания регламент, който е с директен ефект, административният орган е приложил разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО, при което осигурителният доход е определен на базата на среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, а не и на реално полученото възнаграждение по последната работа. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 20/22.02.2013 г. по адм. дело № 513/2012 г. Административен съд - гр. Стара Загора е отменил по жалба на Теодор Иванов Василев, от гр. Казанлък решение № 132/19.11.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Стара Загора и потвърденото с него разпореждане № 232-00-1782-3 от 05.10.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 7,24 лева дневно. Върнал е преписката на административния орган за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че неточно е приложена материалноправната разпоредба на чл. 54, ал. 7, т. 3 от КСО като решаващият административен орган неправилно е издирил и приложил относимата за случая нормативна регламентация, което е довело и до неправилни изводи досежно осигурителния доход и начина, по който е следвало да се определи размера на паричното обезщетение за безработица на правоимащото лице. Посочил е, че актовете на органите на НОИ следва да бъдат отменени като незаконосъобразни, поради издаването им в противоречие на правилата съдържащи се в чл. 62, § 1 във вр. с § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Решението е правилно. Фактите по спора сочат, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма и след спазване на административнопроизводствените правила. Страните не спорят по обстоятелствата, касаещи придобития осигурителен стаж и доход. По делото е установено, че по надлежния ред и с изискуемия структуриран електронен документ (СЕД U002) за Теодор Василев е потвърден период за осигурена заетост по законодателството на Великобритания за времето от 15.06.2011 г. до 15.06.2012 г. Прекратяването на заетостта е станало поради изтичане на срока на договора, което съгласно писмо вх. № 00-17-70-1/29.09.2012 г. на Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" към НОИ е приравнено на прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 325, т. 3 от КТ. При изчисляване размера на отпуснатото парично обезщетение за безработица за периода по чл. 54б, ал. 1 КСО, органите на НОИ са установили периоди, през които лицето не е било осигурено за безработица - 01.07.2010 г. - 14.06.2011 г. и 16.06.2012 г. - 19.06.2012 г. За времето от 20.06.2012 г. - 30.06.2012 г. Теодор Василев е работил в Република България по трудов договор с ЕТ "Иванка Мужикова - МИКС" - гр. Казанлък, като е бил осигуряван за всички социални рискове. При определяне размера на отпуснатото обезщетение за безработица органите на НОИ законосъобразно са зачели периодите на осигуряване, завършени съгласно законодателството на Великобритания, като завършени съгласно българското законодателство. Установили са и наличието на материалноправните предпоставки по чл. 54а КСО. Спорът между страните касае размера на отпуснатото парично обезщетение и по-конкретно технологията на неговото изчисляване. Органите на НОИ са приели, че периодът по чл. 54б, ал. 1 КСО, от който следва да се определи размера на дневното парично обезщетение за безработица (последните 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването), е от 01.07.2010 г. до 30.06.2012 г., като в този период са включени периоди без осигурителни вноски за безработица, период на осигурена заетост по законодателството на Великобритания и осигурителен период в България. Приели са, че в съответствие с чл. 54б, ал. 7, т. 4 от КСО за времето на осигурена заетост по законодателството на Великобритания (периода от 15.06.2011 г. до 15.06.2012 г.), за определяне на осигурителния доход за изчисляване на дневното обезщетение за безработица следва да се вземе предвид среднодневната минимална работна заплата, установена за страната, а за периода от 20.06.2012 г. - 30.06.2012 г. - осигурителният доход на лицето в България, съгласно чл. 54б, ал. 1 от КСО. Фактите по спора, съобразени с персоналния и материален обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност предполагат непосредствена приложимост на неговите правни норми. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т. е. съдържащите се в него правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредбите на националните законодателства. Върховният административен съд споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че в настоящия случай хипотезата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО, на която са се позовали административните органи е неприложима. Видно от доказателствата по делото, за осигурителния стаж, придобит от лицето във Великобритания се установява, че в качеството му на период на осигурена заетост представлява определен от държавата-членка по място на заетостта осигурителен период, а не зачетен осигурителен период като признат за приравнен на период на заетост по това законодателство без да се дължат, респ. внасят осигурителни вноски, през който лицето е придобило осигурителен стаж за работа по трудово правоотношение. Законосъобразни са изводите на административния съд и досежно дадените указания по прилагане на общностното право. При изчисляване размера на обезщетението за безработица при условията на прилагане на интегрирани схеми за социална сигурност по Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, органите на НОИ следва да съобразят нормата на чл. 62, § 1 от регламента, която гласи, че компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. В чл. 62 § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. изрично се посочва, че § 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция (чл. 54б, ал. 1 КСО) предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение