Решение № 741 от 18.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10549/2017 г.

Решение № 741 от 18.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10549/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. против Решение № 1395/01.08.2017 г., постановено по административно дело № 2731/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № 241303315/24.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 745/03.11.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., относно установени в тежест на "Падини" ООД задължения по ЗДДС в резултат на непризнат данъчен кредит в размер на 87 089,68 лева и са начислени съответните лихви в размер на 20 606,00 лева. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се правните изводи на съда относно вида на порока от който страда процесния акт, като се твърди, в конкретния случай той е страдал от порок, който е бил отстранен чрез издаването на процесния акт от орган, определен за това със заповед за определяне на компетентен орган от 11.08.2016 г. Иска се отмяна на съдебното решение, след което делото да се върне на първоинстанционния съд за решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161 ДОПК за две съдебни инстанции. За ответната страна - "Падини" ООД, се явява адвокат Комсийска, която оспорва жалбата и моли оспореното решение да бъде оставено в сила по съображения, развити в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита че решението на Административен съд - П. е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Върховният административен съд, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По делото са установени следните релевантни за спора факти: Ревизионното производство е започнало през 2012 г., и е приключило с Ревизионен акт № 241204441/02.01.2013 г. След оспорване на ревизионния акт по административен ред, с Решение № 299/26.03.2013 г. на заместник директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П., същият е отменен и преписката е върната на провеждане на ново ревизионно производство. С. З. за възлагане на ревизия от 03.04.2013 г. е сложено в ход новото ревизионно производство по отношение на "Падини" ООД с обхват определяне на задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.10.2011 г. до 30.04.2012 г. Срокът на ревизионното производство е продължен до 11.09.2013 г. Съставен е Ревизионен доклад № 1303315/25.09.2013 г., въз основа на който е издаден Ревизионен акт № 241303315/15.11.2013 г., издаден от органа, възложил ревизията и ръководителят на ревизията. След обжалване по съдебен ред, с Решение № 217/12.02.2015 г., постановено по административно дело № 1039/2014 г. по описа на Административен съд - П., вторият ревизионен акт е прогласен за нищожен, като издаден от некомпетентни органи в нарушение на разпоредбата на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК, в сила от 01.01.2013 г. Съдебното решение е влязло в законна сила, след оттегляне на подадената против него касационна жалба. Последвало е издаване на Заповед за определяне на компетентен орган № К 1303315/11.08.2016 г., с която на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК и във връзка с уведомление на съставен ревизионен доклад от 25.09.2013 г., за компетентен да издаде ревизионен акт е определена Д. Г. Д. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. П.. На основание чл. 119, ал. 3, т. 1 ДОПК (отм.), във връзка с § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК и въз основа на посочената заповед за определяне на компетентен орган, е издаден процесният Ревизионен акт № 241303315/24.08.2016 г., потвърден с Решение № 745/03.11.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П. При така установените факти относно развилото се ревизионно производство, съдът е приел, че оспореният пред него трети по ред ревизионен акт се явява нищожен като издаден при начална липса на основание за това. Развитите в съдебното решение правни изводи са мотивирани и обосновани, и се споделят от настоящата съдебна инстанция. Правилно съдът е приел, че образуваното през 2012 г. ревизионно производство е приключило с издаването на втория ревизионен акт от 15.11.2013 г., който е бил прогласен за нищожен от съда. Този извод се извлича от изричната разпоредба на чл. 155, ал. 5 ДОПК, съгласно която връщане на преписката или възобновяване висящността на ревизионното производство е допустимо само еднократно. С издадения втори ревизионен акт след връщане на преписката, което е в правомощията единствено на решаващия орган, е недопустимо повторно връщане на същата преписка или ревизионното производство се смята за окончателно приключено. Това правило не се променя, респективно не зависи от обстоятелството какво се случва с ревизионния акт при административната или съдебната му проверка. С издадения втори по ред ревизионен акт се слага край на започналото и възобновено производство, дори когато същият е отменен или страда от по-тежък порок и е прогласен за нищожен. Този извод произтича и от тълкуването на чл. 160, ал. ал. 4 ДОПК, съгласно който при съдебно оспорване на ревизионен акт, за съдът не съществува възможност след като го отмени или прогласи за нищожен да върне преписката на компетентния орган, каквато възможност съществува по общите правила на АПК. Това е така, тъй съдът по повдигнатия спор за законосъобразност на даден ревизионен акт е длъжен винаги да реши спора по същество, което е сторено в случая с прогласяване на ревизионния акт от 15.11.2013 г. за нищожен. Или както се каза, ДОПК не допуска повторно възобновяване висящността на открито ревизионно производство, в резултат както на административното, така и на съдебното оспорване на ревизионния акт. В този смисъл е правилен изводът, възприет от Административен съд - П., за това, че третия ревизионен акт е издаден при начална липса на основание за това, въз основа на заповед за определяне на компетентен орган, издадена след приключване на ревизионното производство и извън определения му времеви обхват. По изложените мотиви, оспореното решение като постановено при правилно тълкуване и приложение на закона, е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно се явява искането на ответното по касация дружество "Падини" ООД за присъждане на съдебно-деловодни разноски, които следва да бъдат присъдени в размер на 3 660 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,