Решение № 17359 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6938/2012 г.

Решение № 17359 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6938/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба от Директора на Областна дирекция на МВР - Благоевград, чрез процесуален представител, срещу решение № 519 от 06.04.2012 г. по адм. дело № 2/2012 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменена негова заповед № 2880/16.12.2011 г., за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 4 (четири) месеца на Стефан Йорданов Филипов, в качеството му на полицейски инспектор V степен в "Териториална полиция", сектор "Охранителна полиция" към 01 РУП - Благоевград, категория Г III степен. С касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Пред настоящата инстанция касаторът представя протокол за изслушване на държавен служител, извършил нарушение на служебната дисциплина и оспорва приетото от Административен съд - Благоевград, че е допуснато нарушение по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Иска се отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Стефан Йорданов Филипов в представено писмено възражение оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Първоинстанционният съд, след извършената служебно проверка на обжалваната пред него заповед на основание чл. 168 от АПК е намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановения срок, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е приел, че императивното изискване на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР не е спазено, тъй като от наказания не са изискани писмени обяснения и не е бил изслушан, както и че органът не е изложил мотиви защо е приел, че преписката е просрочена и има ли виновно поведение от страна на Филипов, поради което е отменил процесната заповед. Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 224, ал. 2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неизпълнението на служебните задължения се състои в извършването или пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответно лице. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание административният орган е посочил, че за времето от 06.12.2010 г. до 06.04.2011 г. Филипов не е приключил в срок работата по преписка с вх. № 7710/2010 г. по описа на 01 РУП - Благоевград, което е довело до нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в небрежност на служебната дейност - нарушение по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), за което на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР е наложил наказанието "писмено предупреждение". По силата на чл. 219, ал. 1 от АПК, за установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства. В настоящото касационно производство е представен протокол, от който е видно, че Филипов е бил изслушан на 16.12.2011 г. за предявеното към него нарушение. От материалите по делото обаче е видно, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, тъй като от мотивите на съдебния акт е видно, че решаващият съд с оглед на спецификата на производство правилно е определил разпределянето на доказателствената тежест в процеса. Нещо повече, при условията на чл. 171, ал. 4 от АПК съдът в открито заседание на 14.03.2012 г. е дал указания на директора на ОД на МВР, че следва да представи всички доказателства, относими към издаването на обжалваната заповед. На 28.03.2012 г. е постъпила молба по делото, с която са представени копия от документите по преписката по опис, но протоколът за изслушване на служителя не е между тях. От мотивите на съдебния акт е видно, че след отделяне на спорното от безспорното съдът е посочил фактите, за които страната сочи доказателства. Последните са обсъдени много подробно, като ясно е посочено защо съдът посочва, че не е изпълнена разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. В случая не става въпрос за отричане на ангажираните от касатора доказателства, а за обсъждането им с останалите установени факти и доказателства по делото и изграждане на съответни изводи. Пред първоинстанционният съд няма доказателства, ангажирани от административния орган при разглеждане на делото, след дадени от него указания по реда на чл. 171, ал. 4 от АПК. Представеното пред касационната инстанция за първи път писмено доказателство е недопустимо и съдът не следва да го взема предвид. Основателно е приетото от първоинстанционния съд, че органът в нарушение на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР не се е мотивирал защо приема, че преписката е просрочена и има ли виновно поведение от страна на Филипов. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не е посочено на какво основание и при какви условия Филипов е бил задължен да изготвя писма до наблюдаващия прокурор с искане за удължаване на проверката. Представените по делото указания на главния прокурор за дейността на прокуратурата по възлагането, извършването и приключването на предварителни проверки са относими за прокурорите, които следва да ги изпълняват. От друга страна, по делото са събрани писмени и устни доказателства за това, че Филипов нееднократно е уведомявал прокурора за движението на преписката, поради което правилно АС -Благоевград е приел, че инициативата за докладване по хода на изпълнение на постановлението за извършване на проверката следва да изхожда от наблюдаващия прокурор. Административният орган при издаване на заповедта не е спазил изискванията на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, тъй като не са обсъдени дали има виновно поведение изобщо, каква е формата на вината и не е взето предвид тежестта на нарушението. В заповедта въобще липсват мотиви относно определеното дисциплинарно наказание като вид и размер, не са събрани и обсъдени данни относно цялостното поведение на служителя. Налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" не е в хипотезите на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, при които дисциплинарното наказание е посочено от законодателя, поради което излагането на мотиви защо е наложено определеното от органа наказание като вид и размер е задължителен елемент от правните мотиви към заповедта. Неспазването на това задължение също е нарушение на административнопроизводствените правила и основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По делото е направено искане от процесуалния представител на директора на ОД на МВР - Благоевград за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но с оглед изхода му такова не следва да се присъжда. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение