Решение № 7007 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10639/2016 г.

Решение № 7007 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10639/2016 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Н. Т., гр. Б., чрез редовно упълномощения процесуален представител адв. П. В., против решение № 1263 от 30.06.2016 г. постановено по адм. дело № 574/2016 г. на Административен съд Б. С оспореното решение е отхвърлена, като неоснователна жалбата на Т. против уведомително писмо с изх. № 01-6500/2403 от 10.02.2016 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"). Излагат се доводи за неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски и за двете инстанции. Ответната страна - заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител юрк. М. Л.-Т., в писмен отговор оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. В случай на евентуалност прави възражение за прекомерност на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното съдебно решение не страда от пороци по чл. 209, ал. 3 АПК, същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение като прецени данните по делото и доводите на страните приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния четиринадесетдневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която оспореното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от настоящия касационен жалбоподател против уведомително писмо с изх. № 01-6500/2403 от 10.02.2016 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което на жалбоподателя е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния му ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г., направление "Биологично растениевъдство", за кампания 2015 г., по подадено от него заявление за подпомагане с уникален регистрационен номер (УИН): 02/280515/01786 и приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2015 г. Възразил е, че писмото е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Изложили е доводи, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 35 АПК, тъй като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. За изясняване на спора, съдът е изискал и приложил цялата административна преписка. Събрал е писмени доказателства за наличието на материална компетентност на издателя на оспорения административен акт. Изяснил е спорните въпроси, както и методите на очертаване на графичния материал при заявяване на конкретните БЗС за подпомагане чрез назначаване и изслушване на заключение на съдебно-техническа експертиза. Безспорно по делото е установено, че К. Т. е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, с УРН 565616. По подадено от него заявление за финансово подпомагане с УИН: 02/160513/87498, с уведомително писмо изх. № 01-6500/9758 от 12.09.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е уведомен, че е одобрен за участие по направление "Биологично растениевъдство" от мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., с поемане от кандидата на 5-годишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности. На 30.03.2015 г. е подал общо заявление за подпомагане, като в таблицата за използваните парцели 2014 г. от заявлението под № 3 е декларирал БЗС с номер на парцел от ИСАК 23090-161-6-4, с площ 4.62ха за подпомагане по АЕП - АП08. Със заявление за подпомагане 2015, подадено на 07.04.2015 г. до ДФ "Земеделие", жалбоподателят е направил искане за финансово подпомагане по схеми и мерки за подпомагане, една от които по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., направление "Биологично растениевъдство". В попълнената "таблица на използваните парцели 2015 г. " от заявлението е декларирал за подпомагане по мярка 214 "АЕП" парцел в землището на с. Д. с площ 4.62ха. В "приложение за кандидатстване по мярка 214 "АЕП" за 2015, представляващо заявление за плащане по мярката с направление биологично растениевъдство, е декларирал, че през текущата година намалява площта, за която има поет агроекологичен ангажимент и спазва разпоредбите на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. В резултата от автоматични проверки на въведените данни, административният орган е установил грешки и в графа "предупреждения" е отбелязано: не са декларирани същите площи по направление "Биологично растениевъдство", спрямо декларираните от предходната година за парцел 23090-161-6-4. Жалбоподателят е удостоверил с подписа си върху посочената страница, че е запознат с установената грешка. В хода на административната процедура грешките не са отстранени. На 27.04.2015 г. жалбоподателят отново е подал заявление за подпомагане 2015 до ДФ "Земеделие", при идентичност на данните в заявлението и приложенията към него от 7.04.2015 г. При повторната автоматична проверка на данните в заявлението от 27.04.2015 г. е установено същото както и при първата: не са декларирани същите площи по направление "Биологично растениевъдство", спрямо декларираните от предходната година. С писмо изх. № 01-6500/12030 от 08.12.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, земеделският производител е уведомен, че ДФ "Земеделие" открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 "АЕП", по направление "Биологично растениевъдство", тъй като при извършените административни проверки на осн. чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г. и след направено автоматично географско сравнение на одобрените/референтните парцели по мярка 214 "АЕП" и тези, които са заявени по мярката през текущата кампания в ИСАК, процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели спрямо одобрените/референтните парцели е 89.61 %. Писмото е получено на 15.12.2015 г. лично от жалбоподателя, който на 23.12.2015 г. е подал възражение с доводи, че заявеният за кандидатстване по мярката парцел е с еднакъв размер и със 100 % припокриващо се географско местоположение от 2013 г. до сега, а несъвпадането на географското разположение на имотите и намалението на процента на припокриване на площта на заявените през 2015 г. площи спрямо одобрените парцели за участие е в следствие на техническа грешка, направена през 2013 г. от служителите на общинската служба по земеделие. С писмо изх. № 01-6500/12030 от 14.01.2016 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", получено от жалбоподателя на 19.01.2016 г., възражението му е прието за неоснователно с мотиви, че заявения през кампания 2015 г. парцел е с намалена площ в сравнение с одобрената през референтната кампания площ и променена геометрия. В резултат на така проведеното административно производство на 10.02.2016 г. е издадено процесното уведомително писмо, с което на жалбоподателя е отказана финансова помощ и е прекратен поетият от него през 2013 г. агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР. За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ), чието заключение изцяло съвпада с направените от административния орган констатации, послужили му като фактически основания за издаване на административния акт. Заключението на вещото лице потвърждава, че през 2015 г. жалбоподателят е заявил за подпомагане парцел, който е различен по граници и площ спрямо референтния като разликата в площта на процесния имот е в размер на 10,39%. В заключението е посочено, че не е възможно различното очертаване от жалбоподателя на имотите през годините в системата на ОСЗ-Б., защото е върху един и същ модел на ортофото карта, а разминаването се дължи на метода на очертаване на имотите - очертават се БЗС, а не се избират поземлени имоти от КВС. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че само за 2015 г. очертаването на имотите е върху ортофото картата с подложка на КСВ, а през 2013 г. и 2014 г. не е участвала такава, а очертаването е било върху ортофото планове. Изложил е становище, че е възможно еднакво очертаване на имотите през трите години без подложка на КВС при копиране от година на година, което е позволено. По делото са събрани и свидетелски показания, чрез разпит на свидетел, който е заявил, че обработва БЗС, съседни по граници на обработваните от жалбоподателя БЗС, които от 2013 г. до момента не са измествани по географско положение. Същият е заявил, че не е присъствал на очертаването на парцелите на жалбоподателя в ОСЗ-Б. За да достигне до оспорения резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Анализирайки относимите разпоредби на Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007-2013, както и представените по делото доказателства, заключението на СТЕ и показанията на свидетеля съдът е приел, че по мярка АП 08 през 2015 г. жалбоподателят е заявил за подпомагане парцел, който е различен по граници и площ спрямо референтния. Установено е, че припокриването е с площ 4.14 ха, което представлява 89.61 %, вместо изискуемите по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. минимум 90% географско припокриване с площта, за която е поет агроекологичния ангажимент. С оглед изложеното съдът е счел, че административният орган законосъобразно е приел, че е налице материалноправната предпоставка за отказ за финансово подпомагане за кампания 2015 г. и за прекратяване на поетия от жалбоподателя през 2013 г. агроекологичен ангажимент, поради нарушаване на изискването на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за минимален процент на географско припокриване на заявената за плащане площ по мярка 214 "АЕП" за кампания 2015 г. спрямо одобрената/референтна площ при поемане на агроекологичния ангажимент. В тази връзка съдът е направил извод, че твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на административния акт са неоснователни, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за необоснованост на оспореното решение. Първоинстанционният съд подробно е изследвал и изяснил фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е констатирал, че процесният административен акт е издаден при спазване на установената от закона форма, в съответствие с приложимия материален и процесуален закон. Обосновано първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице, което напълно е потвърдило констатациите на административния орган. Твърдението, че уточненията на вещото лице, дадени при изслушването в съдебно заседание, драстично променят и поправят първоначалните му изводи, са напълно неоснователни и некореспондиращи с действителността. Действително в проведеното на 30.05.2016 г. вещото лице е уточнило, че едва от 2015 г. е започнало участието на Картата на възстановената собственост (КВС) при заявяване на площите за подпомагане, а през 2013 г. и 2014 г. очертаването е било върху ортофото картата, но в същото заседание вещото лице е заявило и това, че е възможно еднакво очертаване и без подложка на КВС - чрез копиране от година в година на заявлението и този метод е позволен. Това обстоятелство е обсъден от първоинстанционния съд и настоящият състав не споделя твърдението в касационната жалба, че не е взето предвид. Уточнението направено от вещото лице не променя основния спор по делото, а именно, че при подаване заявлението за подпомагане 2015 г. не е спазено изискването по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г., тъй като намалението на заявените за подпомагане през текущата кампания площи по направление "Биологично растениевъдство" сравнено с референтните площи, е повече от 10% и не попада в предвидения от закона минимум. Правилни са развитите в тази връзка изводи на съда относно приложението на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., съгласно който одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Правно значение за прекратяването на агроекологичния ангажимент има обстоятелството, че жалбоподателят е заявил за 2015 г. площи, които не изпълняват условието за 90% припокриване, като няма значение по какви причини е сторил това. В тази връзка настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че земеделският производител дори и погрешно да е очертал през 2013 г. площите, е следвало през целия петгодишен срок на поетия агроекологичен ангажимент да спазва именно първоначално заявените през 2013 г. площи и одобрени с уведомително писмо № 01-6500/9758 от 12.09.2013 г. издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Правилно с първоинстанционното решение е прието и това, че жалбоподателят е имал достатъчно време на осн. чл. 64, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г. да отстрани нередовностите си по подаденото от него заявление за 2015 г. Съгласно цитираната разпоредба кандидатите за подпомагане могат да правят промени в заявлението за подпомагане и заявлението за плащане по мярка "АЕП" в срока и при условията по чл. 11 от Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, т. е. до 31.05.2015 г. Видно от подписаните лично от земеделския производител и приложени по делото резултати от извършени автоматични проверки става ясно, че Туджоров още през април е бил наясно, че не е декларирал същите площи по направление "Биологично растениевъдство", спрямо декларираните от предходната година и въпреки това не е отстранил тази нередовност в заявлението си. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение в административно производство, с оглед неизвършването на проверка на място. В случая, основанието за оспорения отказ е установено с извършените от ДФ "Земеделие" административни проверки. С това са изпълнени изискванията на чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г., според който Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомагане на агроекологичните дейности. Настоящият състав не споделя твърдението в касационната жалба, че цитираният текст предвижда кумулативно извършване както на административни проверки така и на проверки на място. Съгласно чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията обаче, общият брой на проверките на място, извършвани всяка година, трябва да обхваща поне 5% от всички земеделски производители, кандидатстващи съответно по схемата за единно плащане, схемата за единно плащане на площ или плащане, свързано с площ, по специфично подпомагане, т. е. Разплащателната агенция не е задължена да извърши проверка на място на всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане. В настоящия случай жалбоподателят не е попаднал в извадката на риск-анализ, за което изрично е уведомен с писмо № 01-6500/12030 от 14.01.2016 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и проверка на място не му е правена, което не съставлява административнопроизводствено нарушение. В този смисъл практиката на ВАС не е спорна. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че за административния орган е било налице условието на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 5/2009 г., за отказ за финансово подпомагане за кампания 2015 г. и за прекратяване на поетия от жалбоподателя през 2013 г. агроекологичен ангажимент по мярката, поради нарушаване на изискването на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за минимален процент на географско припокриване на заявената за плащане площ по мярка 214 "АЕП" за кампания 2015 г. спрямо одобрената/референтна площ при поемане на агроекологичния ангажимент. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил едно правилно съдебно решение, при спазване на материалния и процесуалния закон, същото е обосновано и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Такива като своевременно поискани следва да се присъдят на ответника в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение