Решение № 15129 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12117/2013 г.

Решение № 15129 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12117/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фикрет Абил Абил в качеството му на управител на "Групова практика за първична медицинска помощ по дентална медицина Дент Експрес" ("ГППМПДМ Дент Експрес") ООД, гр. Тервел чрез процесуалния представител адв. Христо Якимов, срещу решение № 106 от 25.06.2013 г., постановено по адм. дело № 41/2013 г. по описа на Административен съд - Добрич. Излагат се доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че като управител на дружеството е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 38/2012 г., поради което е недопустимо да се прилагат едновременно наказателна и административна отговорност за едно и също деяние. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт. Ответникът - директорът на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - Добрич, чрез процесуалния представител юрк. Митева в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: С обжалваното решение е отменена писмена покана рег. индекс № 2906-126-20/17.12.2012 г. на директора на РЗОК - Добрич в частта за възстановяване на неоснователно получената от "ГППМПДМ Дент Експрес" ООД сума за 2011 г. за размера над 5 490,73 лв. Със същото решение е отхвърлена жалбата му срещу оспорената писмена покана до този размер, представляваща неоснователно получена сума. Касационната жалба в частта, в която е отменена писмената покана за сумата над 5 490,73 лв., е недопустима. Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК право да обжалват решението имат страните, за които то е неблагоприятно. В тази част съдебното решение е благоприятно за жалбоподателя, същият няма правен интерес от обжалването, поради което касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част - да се прекрати. Касационната жалба срещу обжалваното решение в отхвърлителната му част е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество в тази част, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Добрич е писмена покана № 2906-126-20/17.12.2012 г., издадена от директора на РЗОК - Добрич, с която "ГППМПДМ Дент Експрес" ООД, гр. Тервел е поканено да възстанови сумата в размер на 5 497,17 лева, получена неоснователно в резултат на въведени от д-р Фикрет Абил Абил неверни данни в отчети и справки за 2011 г., с което са отчетени неизвършени дентални дейности на задължително здравноосигурени лица (ЗЗОЛ) на възраст до и над 18 години. За да отхвърли жалбата като неоснователна за сумата до 5 490,73 лв., Административен съд - Добрич е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), Националния рамков договор за денталните дейности за 2011 г. (НРД за ДД 2011 г.) и на сключения между страните договор. Съдът законосъобразно е приел, че на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО и чл. 43, ал. 1 от индивидуалния договор за 2011 г. изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да възстанови на възложителя НЗОК заплатените средства в размер на 5 490,73 лв. за неизвършени дентални дейности на ЗЗОЛ на възраст до и над 18 г., в резултат на въведени неверни данни в отчетите и справките за 2011 г. В случая е установено, че между НЗОК като възложител и "ГППМПДМ Дент експрес" ООД, представлявано от д-р Фикрет Абил Абил като изпълнител е сключен договор № 086126/03.02.2011 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и в съответствие с НРД за ДД 2011 г. Установено е, че за част от амбулаторните листове, издадени от д-р Абил, пациентите са подписали декларация или анкетна карта за това, че не са ползвали неговите услуги. От представените фактури, спецификации, аналитични ведомости, списък на ЗЗОЛ по издадените амбулаторни листове, описани в констативния протокол, с ЕГН, адрес по амбулаторен лист и предоставени данни от МРРБ за настоящ и постоянен адрес на тези лица, съдът е установил, че само в амбулаторни листове № 771 и № 1222 е посочен номерът на РЗОК по адреса на ЗЗОЛ, но посочените за извършени от д-р Абил дейности са били вече извършени и отчетени от друг лекар - дентист. Във всички останали, издадени от него амбулаторни листове, е посочен номер на РЗОК и номер на здравен район, различни от постоянния и настоящ адрес на лицата, на територията, на който район на РЗОК би следвало да са регистрирани и да им е издадена здравноосигурителна карта (ЗОК). В част от амбулаторните листове е посочен номер на ЗОК, различен от притежаваната и регистрирана от лицето, а в друга част - е посочено име, което не съвпада с името, на което е издадена ЗОК според ГРАО и Интегрираната информационна система на НЗОК. По делото няма спор, че дейностите, посочени в изброените в констативния протокол амбулаторни листове са отчетени като извършени от д-р Абил и са заплатени на лечебното заведение в размер на 5 490,73 лв. След обстоен анализ на представените по делото доказателства и позовавайки се на заключението на приетата съдебно - счетоводна експертиза съдът е достигнал до правилния извод, че изпълнителят на медицинска помощ е нарушил разпоредбите на чл. 92, ал. 1, чл. 52, ал. 1, чл. 80, ал. 2, чл. 85, ал. 1 и чл. 86 от НРД за ДД 2011 г., като е споделил констатацията на административния орган за неоснователност на получените суми за неизвършени дентални дейности. Вписването на неизвършени дейности в амбулаторните листове като първични документи е довело до въвеждане на неверни данни в отчетите и справките за 2011 г. и до заплащане на суми без правно основание. Съдът е приел, че отчитането на неизвършени дейности и заплащането им от НЗОК не намира своето правно основание в сключения между НЗОК и лечебното заведение договор. Само установяването на действителното фактическо изпълнение на отчетените дейности може да обоснове извод за наличие на правно основание за получаване на сумите. Въпреки изрично дадените от съда указания по реда на чл. 163, ал. 3 от АПК, жалбоподателят не е представил доказателства в подкрепа на обстоятелството, че отчетените дейности, предмет на констативния протокол и на протокола за неоснователно получени суми, послужил за издаване на писмената покана, са извършени. Обжалваното решение в отхвърлителната част е допустимо и правилно. Първоинстанционният съд се е произнесъл по редовна и допустима жалба на лечебното заведение срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност съгласно чл. 76а, ал. 4 от ЗЗО. Производството по реда на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО се провежда с цел възстановяване на неоснователно получени суми без правно основание от изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ, сключили договор със здравната каса, които случаи не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2. Писмената покана, издадена съгласно чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Поканата е основание за принудително събиране на суми по административен ред. С нея е изразено едностранно властническо волеизявление на директора на РЗОК в качеството му на публичен субект с управленски правомощия. Писмената покана създава задължение за нейния адресат за възстановяване на неоснователно получени суми и по този начин засяга негови законни интереси. В чл. 76а от ЗЗО е посочена процедурата за установяване на посочените задължения, както и редът за обжалване. Втората алинея на този текст предвижда съставянето на протокол за неоснователно получени суми. Лечебното заведение - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. След изтичане на срока за възражение по ал. 2 директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска помощ - ал. 3 от същия член. Член 76а, ал. 4 от ЗЗО предвижда, че поканата за възстановяване на сумите подлежи на обжалване по реда на АПК. Така посочените норми на чл. 76а от ЗЗО създават процедура, която е задължителна за административния орган. В случая визираните разпоредби са спазени, както правилно приема съдът. Налице са заповед за извършване на проверка и протокол за неоснователно получени суми, чиято формална доказателствена сила не е опровергана както в административното, така и в съдебното производство. Писмената покана съдържа фактически и правни основания, а протоколът за неоснователно получени суми е приложен към административния акт и изпълнява функциите на допълнителни мотиви за издаването й. В случая лечебното заведение е упражнило правото си на възражение, което е обсъдено от административния орган. Законът не дава дефиниция кога липсва правно основание, поради което следва да се преценява изпълнението на клаузите по индивидуалния договор и изискванията на съответния НРД. Неоснователно получени суми са тези, несвързани с нарушение по ЗЗО, които превишават договорените лимити с регулативните стандарти, отчитане на неизвършени медицински/ дентални дейности и/ или съставяне на първични счетоводни документи, които по своята форма и съдържание не могат да докажат извършените медицински дейности. Изводът на съда за законосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт в размера до 5 490,73 лв. е обоснован от събраните по делото доказателства и е в съответствие с материалния закон. Направеното в касационната жалба възражение за недопустимост на обжалваното решение, доколкото срещу управителя на лечебното заведение има образувано досъдебно производство, което изключва възможността да се ангажира отговорността на дружеството за възстановяване на получените без правно основание суми, е неоснователно. С оспорената в първоинстанционното производство писмена покана, издадена по реда на чл. 76а от ЗЗО, не се налага имуществена санкция на лечебното заведение по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), а се претендира възстановяване на суми, получени от него без правно основание в нарушение на НРД за ДД 2011 г. и сключения договор с НЗОК. Образуваното срещу д-р Фикрет Абил Абил досъдебно производство за престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК не се отразява на правомощието на директора РЗОК - Добрич да издаде акт за възстановяване на неоснователно получените от лечебното заведение суми. Писмената покана не е административнонаказателна мярка, а както беше посочено, е индивидуален административен акт по своята същност. Производството по издаването й е по специалния ред, предвиден в чл. 76а от ЗЗО, а оспорването й се осъществява по реда на АПК, поради което в случая не може да се говори за реализиране едновременно с наказателната и на административнонаказателна отговорност по ЗАНН за едно и също деяние, както и за приложимост на ТР № 51/1978 г. на ОСНК на ВС. Не е налице и хипотезата на издаване на писмена покана след влизане в сила на наказателно постановление за извършено нарушение съгласно чл. 76б от ЗЗО. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение в отхвърлителната му част е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което в тази част следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 215 и чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,