Решение № 4208 от 20.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Р. Христова-Спасова от гр. София, в качеството на законен представител на Б. Спасов, действаща чрез пълномощника адв. Спасов, срещу Решение 3128 от 09.05.2022 г., постановено по адм. дело 1372 / 2022 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Р. Христова-Спасова - законен представител на Б. Спасов, против отказ на изпълнителния директор на Фонд "Социална закрила" за отпускане на социална подкрепа, обективиран в писмо изх. 9417 от 31.01.2022 г. В касационната жалба са изложени доводи, че съдът неправилно е разгледал производството по реда на чл. 197 и сл. АПК. Касаторът навежда аргументи за нищожност и неправилност на оспореното съдебно решение, поради което иска то да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество като подадената жалба бъде уважена. Претендира присъждане на разноски за платена държавна такса и на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за адвокатурата. Ответникът - изпълнителният директор на Фонд Социална закрила" /ФСЗ/, действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт Гебова, в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност и незаконосъобразност на оспореното съдебно решение, поради което иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционния съдебен акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Р. Христова-Спасова, в качеството на родител и законен представител на Б. Спасов, срещу цитираното писмо изх. 9417 от 31.01.2022 г. на изпълнителния директор на Фонд "Социална закрила", с което е отказана социална помощ. От доказателствата по приложената преписка е установено, че административното производство е образувано по заявление образец на Приложение 1 по компонент 1 към обява за социална подкрепа 2022 г. на Фонд "Социална закрила", подадено на 28.01.2022 г. Искането е за отпускане на социална подкрепа за закупуване на помощно средство за хора с трайни увреждания. Към заявлението е приложено Експертно решение 1850/18.05.2015 г. на ТЕЛК, Консултативен преглед 10/7 от 15.09.2021 г., Протокол на медицинска комисия, Експертно решение 913/25.04.2018 г. на ТЕЛК, Експертно решение 840/24.03.2021 г. на ТЕЛК и проформа фактура. От същите се установява, че социалната подкрепа е насочена към отпускане на помощ за закупуване на [заличен текст] на детето Б. Спасов. По депозираното заявление се е произнесъл изпълнителния директор на Фонд "Социална закрила" с писмо изх. 9417/31.01.2022 г., в което е посочено, че подаденото искане не отговаря на условията в Обявлението и няма нормативно основание за отпускане на такъв вид социална подкрепа, както и че разходите за закупени или закупуване на медицински изделия и консумативи, както е в случая, не са в обхвата на финансираните дейности от Фонд "Социална закрила". С оглед установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че процесното писмо на изпълнителния директор на Фонд "Социална закрила" е акт по т. 1.1 от раздел III на Обявлението за откриване на процедура за социална подкрепа от ФСЗ 2022 г., относно съответствието на депозираното заявление с условието за финансиране, респ. представлява изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт, поради което е разгледал подадената жалба по реда на Глава Десета, Раздел IV от АПК. Според първоинстанционния съд са спазени общите изисквания за форма и съдържание на административния акт, установени в чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото в специалните правила няма специфични изисквания за съдържанието му. С оглед характера на оспорения акт, съдът е счел, че не са допуснати съществени нарушения на разписаната в Методиката процедура и актът е издаден при правилно прилагане на материалния закон. След обсъждане на легалните дефиниции на "помощни средства, приспособления и съоръжения" и "медицинско изделие" и вземайки предвид приетата като доказателство по делото заповед РД-28-252/19.08.2011 г. на Министъра на здравеопазването за определяне на списък на медицинските изделия, които могат да се продават в обекти, различни от обектите по чл. 83, ал. 1 от Закона за медицинските изделия, в приложението към която под 2 са посочени "ортези и ортопедични апарати, изработени по индивидуална мярка", съдът е приел, че депозираното заявление за социална помощ е за закупуване на медицинско изделие, което не съответства на условието за финансиране, посочено в раздел II, компонент 1, т. 1.2 от Обявлението . Предвид това, според решаващия съд постановеният отказ на изпълнителния директор на Фонд "Социална закрила" да разгледа по същество депозираното заявление се явява законосъобразен акт. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. 3а да е нищожно съдебното решение, то изцяло трябва да е лишено от законова опора, да не притежава качествените характеристики на валидно съдебно решение, да е постановено от съдебен орган, функциониращ в ненадлежен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда. Изложените в касационната жалба оплаквания не обосновават нищожност на съдебното решение. Първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал производството като такова по чл. 197 АПК и неправилно е приел, че писмото на изпълнителния директор на Фонд "Социална закрила" е акт по раздел III, т.1.1 на Обявлението за откриване на процедура. Погрешно го е разгледал по реда на чл. 197 и следващите от АПК, приемайки го за законосъобразно и неправилно е отхвърлил подадената жалба, като неоснователна. На първо място, възможността за оставяне без разглеждане и за връщане на заявлението на подателя с придружително писмо е предвидена едва със създаването на т.1.1 от раздел III на Обявлението, която е създадена с цитираната в съдебното решение Заповед РД-01-7/15.02.2022 г. на председателя на УС на Фонда. Към датата на издаване на процесния акт 31.01.2022 г. такава възможност не е предвидена, вкл. и в действащата Методика по чл. 27, ал. 4 от ЗСП. Освен това, с обжалваното писмо изпълнителният директор на ФСЗ се е произнесъл по подаденото заявление, като е отказал отпускането на социална подкрепа. В диспозитива на оспореното съдебно решение също е посочено, че е отхвърлена подадената жалба срещу отказ за отпускане на социална подкрепа, обективиран в писмо изх. 9417 от 31.01.2022 г. Производството по чл. 197 и сл. от АПК се прилага в случаите, при които е постановен изричен отказ на административен орган да разгледа по същество отправеното до него искане за издаване на административен акт, каквато хипотеза не е налице в процесния случай. Съгласно разпоредбата на чл. 25 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ за финансиране на дейности и мероприятия, свързани с провежданите политики в областта на социалното подпомагане, се създава фонд "Социална закрила към министъра на труда и социалната политика, който е юридическо лице със седалище в гр. София. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗСП, в относимата редакция, средствата по Фонд "Социална закрила" се разходват за социални помощи. В чл. 27, ал. 4 от ЗСП е разписано, че тези средства се разходват при условия и по ред, определени с методика за разпределение на средствата, приета от управителния съвет на фонд "Социална закрила" и утвърдена от министъра на труда и социалната политика. В чл. 28, ал. 1 от ЗСП е посочено, че органи на управление на фонда са управителният съвет и изпълнителният директор, като в чл. 29 в относимата редакция са разписани правомощията на управителния съвет и в т. 1 е посочено правомощието за вземане на решения за набиране и разходване на средства на фонда. В Глава Трета от Методиката по чл. 27, ал. 4 от ЗСП за разпределение на средствата по Фонд "Социална закрила" (в сила от 16.12.2019 г. приета от управителния съвет на фонд "Социална закрила", утвърдена със Заповед РД-01-788 от 16 декември 2019 г. на министъра на труда и социалната политика) са разписани правила за отпускане на социални помощи, като на управителния съвет на Фонд "Социална закрила" е предоставено властническото правомощие да вземе решение за отпускане или за отказ за отпускане на средствата. Решението по подаденото от физическото лице заявление е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Формата и съдържанието на този административен акт са законово уредени в чл. 59 от АПК. При съпоставяне съдържанието на оспореното писмо с изискуемото от закона, се констатира само наличието на волеизявление със съдържание отказ, което не е достатъчно за законосъобразността на акта. В акта единствено е посочено, че заявлението не отговаря на условията в Обявлението и че разходите за закупени или закупуване на медицински изделия и консумативи не са в обхвата на финансираните дейности от ФСЗ, без да са изложени конкретни аргументи. Липсват фактически и правни основания за издаване на акта. Изложените впоследствие пред съда допълнителни аргументи не могат да служат за мотиви на административния акт, като такива следва да са налични към момента на издаването му. Не са спазени и административнопроизводствените правила, като не е уведомена дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на лицето за подаденото заявление и не е изготвен и изпратен подробен социален доклад, в нарушение на изискванията на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 и чл. 13, ал. 4 от Методиката и на Обявлението за откриване на процедурата. Предвид изложеното оспореният акт следва да бъде отменен и делото следва да бъде изпратено като преписка на органа за издаване на нов акт, съобразен с нормативните изисквания. Във връзка с направеното в касационната жалба искане за упражняване на инцидентен съдебен контрол върху валидността на заповед РД-28-252/19.08.2011 г. на Министъра на здравеопазването следва да се посочи, че такъв в настоящото съдебно производство е недопустим. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на касатора за присъждане на направените разноски под формата на заплатена държавна такса за касационното обжалване в размер на 70 /седемдесет/ лв. По отношение на искането на адв. Спасов за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 38, ал.1, т. 1 и т. 3 от Закона за адвокатурата /ЗА/ следва да се посочи, че за да се упражни правото на присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да се посочи, че такава се представя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗА. В настоящия случай, по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че договореното възнаграждение е безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗА. В представеното пълномощно също не е посочено, че правната помощ се осъществява по реда на чл. 38 от ЗА. При отсъствието на договор, а и на друг документ, от който може да се направи извод за конкретна хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗА, в която е възложено оказването на безплатна адвокатска защита пред настоящата инстанция, няма основание на пълномощника - адвокат да се присъди адвокатско възнаграждение при предпоставките на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което обжалваният акт да бъде отменен, като делото следва да бъде изпратено като преписка на адм. орган за ново произнасяне по подаденото заявление. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховен административен съд - шесто отделение,