Решение № 51 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 411/2010 г.

Решение № 51 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 411/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 304 ГПК. Образувано е по молба на П. Д. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 1* от 4.11.2008 г. по гр. д. № 5720/2007 г. на Върховния касационен съд, пето гражданско отделение, с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд, II"д" г. о. от 15.05.2007 г. по гр. д. № 2328/2006 г. Поддържа се от молителката, че решението, с което е уважен иска с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.)срещу съпруга й В. Г. С. я обвързва, макар делото да е разгледано без нейно участие, тъй като имотът, за който е отречено правото на собственост на съпруга й е придобит в режим на съпружеска имуществена общност на основание чл. 19, ал. 1 СК (отм.). Претендира разноски. Ответникът по молбата за отмяна В. С. е на становище, че молбата е основателна. Ответникът по молбата за отмяна С. А., чрез пълномощника й адв. В изразява становище, че молбата за отмяна е недопустима. Третото лице помагач СЖ "Е" А. не е подал отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е допустима и подлежи на разглеждане, тъй като е подадена от заинтересувана страна и в рамките на преклузивния срок по чл. 305, т. 5 ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна. За да е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 304 от ГПК, следва да се установи, че обвързващата сила на решението по отношение на трети, неучаствали по делото лица се свързва с качеството им на задължителни другари. С атакуваното решение съдът е уважил отрицателно установителния иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.)срещу съпруга на молителката В. Г. С. по отношение на следния недвижим имот: апартамент № 32,находящ се в гр. С., ж. к. "И", бл. 56, вх. "Д", ет. 4,придобит по време на брака им, сключен на 31.01.1982 г., видно от представеното към молбата за отмяна удостоверение за граждански брак. Касае се до спор с вещноправен характер относно недвижим имот - съпружеска имуществена общност, при който спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво и за двамата съпрузи, които в производството по делото имат положението на задължителни другари по смисъла на чл. 172, ал. 2 ГПК (отм.) респ. чл. 216, ал. 2 ГПК. Съвместната собственост при съпружеска общност налага съвместна процесуална легитимация и задължително другарство по искове за собственост върху обща вещ предявена срещу съпрузите. Искът е бил предявен само срещу съпруга на молителката, като тя не е била конституирана като ответник в процеса и не е могла да защити правото си на собственост. Влезлите в сила решения следва да се отменят и делото да се върне на Софийски районен съд за постановяване на решение с участието на П. С., която ще следва да бъде конституирана като ответник в процеса, защото общото предявяване на иска срещу всички необходими другари е условие за допустимостта на процеса. По изложените съображения ответникът по молбата за отмяна С. Ф. А. следва да бъде осъден да заплати на молителката направените в това производство разноски в размер на 461,50 лева. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на I г. о.