Решение № 9496 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4585/2020 г.

Решение № 9496 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4585/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив, чрез адв. В. Георгиев, против решение № 319 от 06.02.2020 г., постановено по административно дело № 2718/2019 г. на Административен съд - Пловдив /АС - Пловдив/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 216 от 29.07.2019 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" (БДИБР), към Министерство на околната среда и водите /МОСВ/. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се претендира отмяна на решението. Алтернативно се иска връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Претендират се разноски. Ответникът - директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" към Министерство на околната среда и водите – не изразява становище по депозираната касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – Пловдив е бил АУПДВ № 216 от 29.07.2019 г., издаден от директора на БДИБР. С акта на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" от Закона за водите (ЗВ) са установени дължими публични задължения в размер на главница – 141 452, 00 лв., представляваща такса за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. за правото на водовземане от подземни води посредством десет броя тръбни кладенци, намиращи се на територията на поземлен имот с № 000218 и № 000220, в землището на с. Дъбене, община Карлово, област Пловдив, ведно с лихва за периода на забава в размер на 39 823, 00 лв. Правото на водовземане е предоставено по силата на Разрешително за водовземане № 31510011/20.03.2007 г., издадено от директора на БДИБР, за цели: "питейно-битово водоснабдяване" с място на водоползване гр. Карлово, община Карлово, област Пловдив. За добитите количества подземна вода, за периода 2014 г. – 2016 г., съгласно чл. 10, ал. 2, т. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн., ДВ., бр. 50 от 01.07.2011 г., изм., ДВ, бр. З от 10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012 г. (отм.); е изчислена дължима годишна такса в размер на 109 599, 00 лв. За 2017 г. съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г., изм., бр. 27 от 2.04.2019 г.; Решение № 9920 на ВАС на РБ от 19.07.2018 г. - бр. 56 от 16.07.2019 г., в сила от 16.07.2019 г. /, при която единичният размер на таксата за водовземане от подземни води за обществено питейно-битово водоснабдяване е 0. 02 лв. /куб. м. е изчислена дължима такса в размер на 31 853, 00 лв. Таксата е изчислена за ползвани 7 072 600 куб. м. водни количества по подадени справки и декларации по чл. 194б от ЗВ от управителя на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив. За да отхвърли жалбата против оспорения акт, административният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 195б, ал. 1 от ЗВ в предвидената от закона писмена форма и съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Приел е, че в административното производство не са допуснати съществени нарушения на предвидените в АПК процесуални правила, които да са основание за незаконосъобразност на оспорения акт. Съгласно чл. 26 АПК дружеството е уведомено за започване на производството по издаване на акта и е било гарантирано правото му на защита. В хода на административното и съдебното производство не са представени нови писмени доказателства, установяващи плащане на процесните задължения. В съответствие с чл. 195б, ал. 2 ЗВ оспореният акт е издаден въз основа на представени от дружеството справки за иззети водни количества и декларации по чл. 194б ЗВ за периода 2014 г. - 2017 г., покана за доброволно изпълнение и констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. По отношения на възражението на задълженото лице за нарушението на формата на акта, изразяващо се в непосочването на мястото на водоползване, решаващият състав обосновава извод за неговата неоснователност. В тази връзка сочи, че с оглед обстоятелството, че управителя на дружеството сам е посочил чрез справки, съответно декларации по чл. 194б ЗВ, размерите на отнетия годишен воден обем за процесните периоди по процесното разрешително не е налице непълнота или нарушение на изискването за форма. Като неоснователни са отхвърлени и възраженията на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив относно сгрешени времеви периоди за така определените задължения. Съдът е посочил, че определените задължения отговарят изцяло на посочените в мотивната част на акта суми за процесния период от 2014 г. до 2017 г., като в АУПДВ подробно са посочени фактическите и правните основания за издаването му. По делото не са представени други данни за ползваните води по процесното разрешително освен установените от служителя на БДИБР в констативните протоколи № ПВЗ-173/29.08.2017 г. и № ПВ2-94/11.05.2017 г., въз основа на подадената от самото дружество информацията, която е намерила отражение и в оспорения акт. Относно определения размер на публичните задължения, съдът е приел, че цената на правото на водовземане е определена според действащите по време тарифи по чл. 194 от ЗВ и не е налице съществен порок, водещ до отмяна на акта. Задълженията на дружеството са определени на база на декларирания от самото дружество годишен обем на водовземане и съответния единичен размер на таксата. Съдът е обсъдил подробно и възраженията относно дължимостта на законна лихва за забава, както и твърденията на дружеството за частично плащане на задълженията, като същите са отхвърлени като неоснователни. Според съда неоснователно и недоказано е и твърдението на дружеството за нарушение на процедурата по чл. 194б, ал. 4 ЗВ. С тези мотиви, съдът е приел, че така оспореният АУПДВ е издаден в съответствие със закона и жалбата се явява неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че оспореният АУПДВ е издаден без да са спазени законоустановените реквизити на писмената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. На първо място следва да се посочи, че съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на административния акт, което трябва да е повлияло или да е могло да повлияе на съдържанието на акта, или ако не беше допуснато, би могло да се стигне до различно разрешаване на поставения пред административния орган въпрос. В конкретния случай актът е издаден от компетентен орган – инж. Ц. Кънева на длъжност директор Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" към МОСВ, като при издаването му административния орган се е позовал на изготвените и приобщени към административната преписка констативни протоколи, както и на подадените от дружеството декларации. Правилно е посочил съдът, че в оспорения АУПДВ са изложени подробни фактически и правни основания, мотивирали издаването му, като е отразен и алгоритъмът, по който е определена таксата, както и правното основание за нейната дължимост. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че са спазени и регламентираните административнопроизводствени правила по АПК и по специалния закон. По отношение на оплакването за противоречие с материалния закон, следва да бъде изложено следното: Неоснователно е възражението на касатора, че административният орган е нарушил задължението, залегнало в § 3, ал. 2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обекти и за замърсяване (отм., обн. ДВ бр. 50/2011, в сила от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г.). Съгласно тази разпоредба до изменение на разрешителните по ал. 1 титулярът на разрешителното се уведомява за целта на водовземането с уведомлението по чл. 7, ал. 4. Разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Тарифата регламентира задължение на директора на басейнова дирекция при съответствие на информацията по ал. 1, уведомява писмено титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена. В конкретния случай, в издаденото разрешително № 31510011/20.03.2007 г. е посочено, че използването на водата е за питейно – битово водоснабдяване на гр. Карлово, община Карлово, област Пловдив, което отговаря на целите по § 1, т. 1 от ДР на Тарифата. На основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗВ дружеството дължи такса за правото на ползване на подземни води. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса за водоползване в установения с административния акт размер. Дължимите и незаплатени такси за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2017 г. по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗВ, са изчислени на база декларирано годишно водно количество с декларации, подадени от дружеството – касатор по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ. Съгласно чл. 195б ЗВ вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от ДОПК. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите, платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите, покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол по изпълнение на задължението, като в конкретния случай, редът за установяване на размера на задълженията е спазен. В хода на административното производство са извършени проверки по документи, обективирани в съответствие със закона в констативни протоколи, като на дружеството е изпратена и покана за доброволно изпълнение на задължението с изх. № ПО-02-481 от 24.06.2019 г. Съгласно чл. 194б, ал. 1 ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Образецът съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определят таксите. Задължението да уведомява съответната басейнова дирекция за ползваното количество вода е за титуляра на разрешителното. В случая размерите на изразходваните количества вода са установени въз основа на подадените от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив справки и декларации за използвани количества вода за конкретните периоди. В тази връзка, неоснователно е възражението на касатора относно описаните в АУПДВ количества вода. Същият не предоставя доказателства относно различно количество ползвана вода. Както се каза по – горе, размерите на установените като изразходени количества вода са констатирани въз основа на подадените от самото дружество справки за използваните количество вода за конкретните периоди. Същите са били представени на БДИБР, поради което и въз основа единствено на тези декларирани от самия касатор количества са изчислени и задълженията по години. Правилно и въз основа на събраните доказателства на основание чл. 10, ал. 2, т. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, ползване на воден обект и замърсяване при единичен размер на таксата от 0, 02 лева/куб. м. за периода 2014 г. - 2016 г. и съобразно чл. 12, ал. 2, т. 1 от действаща за 2017 г. тарифа в размер на 0, 02 лева/куб. м. е изчислена таксата и показателите са заместени правилно с конкретните стойности. Неоснователно е оплакването за липса на мотиви в обжалваното решение относно наличието или липсата на водомерни устройства, тъй като, както се каза по – горе, в оспорения АУПДВ таксата е изчислена въз основа на декларираните от дружеството количества иззети води. Според условията на разрешителното, задължение на дружеството е да създаде техническа възможност за измерване на водното ниво в срок до един месец от получаване на разрешителното. Количествата иззети води, посочени в оспорения акт, съответстват на посочените в декларациите на дружеството по чл. 194б ЗВ за съответния период и приложените към тях списъци за иззетите количества за район Карлово, ПС Дъбене по процесното разрешително. Неоснователно е оплакването за непосочване в АУПДВ на мястото на водоползване и съоръженията, чрез които се реализира. Местонахождението на водоизточниците е посочено в разрешителното за водоползване № 31510011/20.03.2007 г. – на територията на община Карлово. Количествата иззети води, посочени в оспорения акт, съответстват на посочените в декларациите на дружеството по чл. 194б ЗВ за съответния период и приложените към тях списъци за иззетите количества за район Карлово, ПС Дъбене по процесното разрешително. Разрешителното и констативните протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението по издаденото разрешително, като част от административната преписка, в достатъчна степен конкретизират всички елементи на правото на водовземане, включително целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника. При така установените обстоятелства и след оценка на доказателствения материал по делото, настоящият съдебен състав счита, че предвид безспорно установеното ползване на вода по разрешителното и липсата на доказано плащане, то задължението е дължимо. С оглед характера им, таксите за водовземане от подземни води представляват публични държавни вземания, като в настоящия случай размерът им е определен в съответствие с приложимата за съответния период Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект. Предвид липсата на доказателства за доброволно изпълнение на задължението, се налага изводът, че оспореният АУПДВ е издаден в съответствие с материалноправните изисквания, при спазване на административнопроизводствените правила. По изложените съображение оспореното в настоящото касационно производство решение на Административен съд – Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ответникът не заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение