Решение № 7016 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4533/2026 г.
ВАСОсмо отделение23.06.2026 г.докладчик Теодора Николова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 851 от 24.03.2026 г., постановено по адм. д. № 104/2026 г. Административен съд Русе. ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Булмаркет ДM“ЕООД, ЕИК 124077052, 840 евро разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващи от АПК. С Решение № 851 от 24.03.2026 г., постановено по адм. д. № 104/2026 г. Административен съд (АС) Русе, е отхвърлил исковата молба на Директора на Агенция „Митници“ за обявяване нищожност на Определение № 3327/11.12.2025 г., постановено по адм. дело № 529/2025 г. по описа на Русенския административен съд, с което по жалба на „Булмаркет ДM“ЕООД, ЕИК 124077052, АС е отменил Решение №Р-330/32-219298/17.07.2025г. на Директора на Агенция „Митници“, с което, от своя страна, е уважено искане на самото дружество да му се разреши да заплати дължимия от „Полисан“АД (в несъстоятелност), акциз за енергийни продукти, придобити от „Булмаркет ДM“ЕООД с Постановление №260012 от 28.05.2025г. на Русенски окръжен съд. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Директора на Агенция „Митници“, чрез гл.юрк.К.Станкулова. В жалбата се прави оплакване, че решението на Административен съд Русе е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховният административен съд да отмени решението на Административен съд Русе и вместо него да постанови друго, с което да прогласи нищожността на посоченото определение на АС Русе. Касационната жалба се поддържа в откритото съдебно заседание от юрк. Енева. На 17.06.2026г. от касатора, чрез юрк.Т.Александрова, е постъпила и писмена защита, в която се излагат подробно касационни оплаквания. Оплакванията се свеждат до следното: първоинстанционният съд не съобразил, че АС, при постановяване на посоченото определение, е излязъл извън правораздавателната си власт, защото пред съда е бил изцяло положителен за „Булмаркет МД“ЕООД административен акт, издаден по собственото на дружеството искане; съдът незаконосъобразно е отрекъл възможността за погасяване на задължението за акциз (предмет на административния акт) по реда на чл.44, ал.2 и чл.53 от закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС); съдът се е произнесъл по неотправено до него искане, защото жалбата против решението на Директора на Агенция „Митници“ е мотивирана с доводи за изтичане на погасителна давност, които не са били уважени; със съдебния акт, за който се твърди, че е нищожен, съдът, по същество, изменил правната уредба, с което е излязъл извън правораздавателната си власт като обявил за приложима обща правна уредба, дерогирана от приложимата специална на чл.53, ал.6 ЗАДС; първоинстанционният съд неправилно приел, че в определението на АС Русе волята на съда е ясна, разбираема и непротиворечива и без основание игнорирал постановяването на определението изцяло без нормативна опора, както и неговата неизпълнимост, която е самостоятелно основание за нищожност. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, обявяване нищожността на определението и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба „Булмаркет ДМ“ЕООД, ЕИК 124077052, чрез адв. дружество „Кирякови и Ко“, чрез адв.С.Кирякова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на първоинстанционното решение и претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, съгласно представен списък. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл.220 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна,против подлежащ на оспорване съдебен акт и e процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното: С решението си Административен съд Русе е отхвърлил исковата молба на Директора на Агенция „Митници“ за обявяване нищожност на Определение № 3327/11.12.2025 г., постановено по адм. дело № 529/2025 г. по описа на Русенския административен съд, с което по жалба на „Булмаркет ДM“ЕООД, ЕИК 124077052, АС е отменил Решение №Р-330/32-219298/17.07.2025г. на Директора на Агенция „Митници“, с което, от своя страна, е уважено искане на самото дружество да му се разреши да заплати дължимия от „Полисан“АД (в несъстоятелност), акциз за енергийни продукти, придобити от „Булмаркет ДM“ЕООД с Постановление №260012 от 28.05.2025г. на Русенски окръжен съд. Първоинстанционният съд е приел, че нормата на чл. 128а АПК дава възможност за предявяване на иск за прогласяване на нищожност на съдебни определения, които преграждат по-нататъшния ход на делото. Предметът на предявения иск е проверка единствено дали съответният съдебен акт е валиден правораздавателен акт. Съдът е изложил критериите за тази преценка и е приел, че по тези критерии няма основание за обявяване на нищожността на Определение № 3327/11.12.2025 г., постановено по адм. дело № 529/2025 г. по описа на Русенския административен съд. Решението на Административен съд Русе е правилно и законосъобразно. По направените в касационната жалба и писмената защита на касатора оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Оплакването, че АС отменил изцяло положителен за „Булмаркет ДM“ЕООД административен акт (Решение №Р-330/32-219298/17.07.2025г. на Директора на Агенция „Митници“), издаден по собственото заявление на дружеството за идване на акт с исканото съдържание, на основание чл.44, ал.2 и чл.53 от ЗАДС, по същество е оплакване за разглеждане на жалба против административен акт без наличие на правен интерес. Това оплакване е за недопустимост на Определение № 3327/11.12.2025 г., постановено по адм. дело № 529/2025 г. по описа на Русенския административен съд. В мотивите си този съд е изложил съображения, че жалбата е била допустима. Доколкото определението като окончателен съдебен акт не подлежи на съдебен контрол (чл.53, ал.6 ЗАДС), актът не подлежи на инстанционна проверка и относно неговата допустимост. Даже да е постановен при липса на правен интерес, това не е основание за нищожност на крайния съдебен акт, доколкото основанията за недопустимост и нищожност не се припокриват. Същото се отнася и за оплакването за произнасяне на съда по непредявено искане. Такова произнасяне не е и налице, защото искането, с което е бил сезиран АС Русе е било за отмяна на Решение №Р-330/32-219298/17.07.2025г. на Директора на Агенция „Митници“ и точно това е постановено с диспозитива на крайния съдебен акт. Що се отнася до това, че актът бил отменен на непредявено от жалбоподателя основание за незаконосъобразност, това е напълно допустимо, доколкото административният съд не е обвързан от оплакванията в жалбата и е длъжен да провери служебна законосъобразността на оспорения акт на всички основания, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Оплакването, че при постановяване на Определение № 3327/11.12.2025 г., постановено по адм. дело № 529/2025 г. съдът незаконосъобразно е отрекъл възможността за погасяване на задължението за акциз (предмет на административния акт) по реда на чл.44, ал.2 и чл.53 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), по същество, е за неправилност на определението поради неправилно прилагане на материалния закон, което също не е основание за нищожност на съдебния акт. Не се споделят касацонните оплаквания, че в определението на АС Русе волята на съда е неясна,неразбираема и противоречива. Накрая, неоснователно касаторът твърди, че определението на АС Русе е неизпълнимо, което е самостоятелно основание за нищожност. На основание чл.44, ал.2, т.3 от ЗАДС, дължимият акциз се внася в държавния бюджет от друго лице, различно от лицата по т. 1 и 2, при прекратено действие на лиценза за управление на данъчен склад, когато докаже правен интерес, след издадено разрешение от директора на Агенция "Митници". „Булмаркет ДM“ЕООД е такова имено трето лице, което е подало искане на посоченото основание. Ефектът на отмяната на издаденото разрешение по реда на чл.53, ал.6 ЗАДС, в резултат на Определение № 3327/11.12.2025 г., постановено по адм. дело № 529/2025 г. по описа на Русенския административен съд, е все едно, че искане за издаване на такъв административен акт не е било подавано или издаването му е било отказано. С отмяната на решението на директора на Агенция „Митници“ третото лице престава да бъде длъжник за публичното задължение за акциз, защото то не става автоматично такъв длъжник, а само при наличие на посоченото разрешение. Предвид всичко изложено, обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел за неоснователен иска за обявяване на нищожност на Определение № 3327/11.12.2025 г., постановено по адм. дело № 529/2025 г. по описа на Русенския административен съд. Първоинстнационното решение следва да остане в сила, а на ответника по касационната жалба – да се присъдят 840 евро разноски за тази инстанция, съгласно представения списък. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение
Цитирани разпоредби
12- чл. 53
- чл. 128 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 220 АПК
- чл. 44, ал. 2, т. 3 ЗАДС
- чл. 53, ал. 6 ЗАДС
- чл. 53 ЗАДС
- чл. 208
- чл. 218
- чл. 221, ал. 2
- чл. 44, ал. 2