Решение № 10295 от 4.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4111/2016 г.

Решение № 10295 от 4.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4111/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Южен централен район, чрез пълномощника му юрисконсулт П. И., срещу решение № 499/8.03.2016 г., постановено по адм. дело № 3168/2015 г. по описа на Административен съд П. С обжалваното решение е обявена за нищожна заповед № ДК-02-ЮЦР-18 от 10.09.2015 г. на началника на РДНСК - ЮЦР за премахване на незаконен строеж, представляващ "бетонова площадка" в поземлен имот с идентификатор № 28.110 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. С. връх, местност "Чотрова махала", община Асеновград, област П. - с извършител В. П. Ч. като управител и собственик на "Веником" ЕООД с ЕИК *********. В касационната жалба се излагат оплаквания за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - арг. по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение, като вместо него съдът да се произнесе по същество на спора и отхвърли жалбата на В. П. Ч. Ответникът - В. П. Ч. в депозирания от нея отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на последната. Счита решението на административния съд за постановено в съответствие с материалния закон, поради което прави искане касационната жалба да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. П. А. съд П. В. П. Ч. е оспорила заповед № ДК-02-ЮЦР-18 от 10.09.2015 г. на началника на РДНСК - Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж - представляващ "бетонова площадка" в поземлен имот с кадастрален идентификатор № 28.110 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. С. връх, местност "Чотрова махала", община Асеновград, област П. - с извършител В. П. Ч. като управител и собственик на "Веником" ЕООД с ЕИК *********. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е постановена от материално некомпетентен административен орган и в пряко противоречие с материалния закон, поради което я е обявил за нищожна. За да достигне до този правен резултат, инстанцията по същество е приела, че не са налице предпоставките по чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" ЗУТ, тъй като разпореденият за премахване обект не е сграда, а същият представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Приел е, че съгласно чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ началникът на РДНСК - Южен централен район не е компетентен да издаде заповедта за премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административен съд П. правилно е очертал предмета на спора, по който и се е произнесъл в съответствие с материалния закон. Сведеният пред него спорен момент е касателно компетентността на административния орган, издал заповедта за премахване на незаконен строеж - представляващ "бетонова площадка", във връзка с определянето категорията на строежа, в частност сградата. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изложените от съда в тази насока мотиви. Пред касационната инстанция основният спор по делото се концентрира върху определяне категорията на разпоредения за премахване строеж. В тази насока са изложени оплаквания, че същият следва да бъде квалифициран като първа категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" от ЗУТ. Нормата на чл. 137, ал. 1 ЗУТ (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 65 от 2003 г.) приема, че в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация строежите се категоризират, както следва: т. 1 - първа категория, б. "м" (нова - ДВ, бр. 65 от 2004 г., доп., бр. 54 от 2011 г.) недвижими културни ценности с категория "световно значение" и "национално значение", както и сгради в границите и охранителните зони на археологическите резервати извън урбанизирани територии. При тълкуване на тази разпоредба следва да се вземе предвид чл. 50, ал. 1 от Закона за културното наследство /ЗКН/, в който е дадено легално определение на недвижимите културни ценности според тяхната културна и научна стойност и обществена значимост. В чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" ЗУТ са посочени две характеристики на категории строеж, които са дефинирани в т. 1 и т. 2 от чл. 50, ал. 1 ЗКН. Определено е, че под "световно значение" се има предвид вписаните в списъка на световното наследство, а за "национално значение" - археологическите резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната. В чл. 50, ал. 3 ЗКН е посочено, че статутът на археологическите резервати по ал. 1, т. 2 от същата разпоредба се определя с този закон, като те са посочени в списък съгласно приложението. В процесното приложение имотът на ответницата не е сред изброените. Следователно за поземлен имот с кадастрален идентификатор № 28.110, в който е изградена "бетонова площадка", не са налице данни да е включен нито в Списъка на световното наследство, нито да е недвижима културна ценност от национално значение, поради което първата хипотеза на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" ЗУТ е неприложима към настоящия казус. При разглеждане на втората алтернативна хипотеза от същата се установява, че законодателят е въвел наличието на три предпоставки за категоризирането на строеж: 1. да се касае за сграда; 2. последната да попада в границите на охранителните зони на археологическите резервати и 3. да не попада в границите на урбанизираните територии. Следва да се отбележи, че действието на техния ефект се осъществява в отношение на кумулация (едновременност), защото при изброяването им трите предпоставки не са отделени една от друга с препинателен знак, за да се изброят отделни видове характеристики, а се намират след поставената запетая, преди въвеждане на подчинено изречение за сравнение чрез използването на съюза "както". За това и преценката от настъпването на кумулативния им ефект следва да бъде извършена при разглеждането на трите предпоставки в тяхната съвкупност и съотносимост, за да се достигне до извода за квалификацията на даден строеж като такъв от първа категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м", предложение второ ЗУТ. По отношение на предпоставката, касаеща границите на урбанизираните територии: Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗУТ според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите на страната са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти и територии на транспорта. От разпоредбата се налага извода, че по смисъла на ЗУТ урбанизирани територии са тези, включени в границите на населените места и селищните образувания. Териториите се урбанизират чрез устройствени планове. Те се разработват за териториите на: община, като обхващат всички населени места в общината и техните землища; част от община и обхващат група съседни землища с техните населени места; населено място - град, заедно с неговото землище; територията - предмет на общия устройствен план, може да не съвпада със землището на града; селищно образувание с национално значение съгласно ЗАТУРБ. С чл. 106 ЗУТ е разписано, че с общия устройствен план на общината или на част от него се определят общата структура на територията, предмет на плана, и преобладаващото предназначение на съставните и структурните части - местоположението и границите на териториите за населени места и селищни образувания; земеделските територии; горските територии; териториите за природозащита; териториите за културно-историческа защита; нарушените територии за възстановяване и териториите със специално, с друго или със смесено предназначение - т.е. определят се границите на урбанизираната територия. Въз основа на ОУП се изготвят подробни устройствени планове - чл. 108 ЗУТ, като с тях се конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им, както и на селищните образувания. Предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране. Със заповед № А-64 от 19.01.2005 г. на кмета на община Асеновград е одобрен ПУП-ПРЗ за имота на В. П. Ч. (променено е предназначението на имота от земеделска земя за изграждане на обект), а впоследствие е издадено и разрешение за строеж от главния архитект на общината за изграждане на Източно православен храм "Светия кръст" в УПИ 70737.000.110, местност "Чотрова планина", по плана на с. С. връх, с площ от 4451 кв. м., като понастоящем процесният поземлен имот е с поземлен идентификатор № 28.110. Следователно, от изложените по-горе правни норми и относимите към настоящия казус факти, се установява, че имотът, собственост на ответника по касация попада в "урегулирана територия", територия, в която поземлените имоти са урегулирани с подробен устройствен план и с влизане в сила на ПУП-ПРЗ (по арг. на чл. 9, ал. 2 ЗУТ) е определено фактическото ползване на собствения й поземлен имот. По отношение на предпоставката, касаеща попадането в границите на охранителните зони на археологическите резервати: От доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че имотът с ЕКАТТЕ 70737, с кадастрален номер 28.110, собственост на В. П. Ч., е включен в границите на територията и охранителната зона на археологическа културна ценнност "Тракийско скално светилище "Белинташ". Представена е заповед на министъра на културата № РД9Р-0002 от 19.10.2010 г. Границите на охранителната зона са определени с Приложение № 2 (л. 118 от делото на административния съд), неразделна част от заповедта. С последната е предоставен статут от "национално значение" на археологическа недвижима културна ценност "Тракийско скално светилище "Белинташ" (л. 116 от първоинстанционното дело). Неразделна част от тази заповед е и скица на светилището с обозначени в нея граници на недвижимата археологическа културна ценност и на охранителните й зони (л. 121 - вж. пак там), като процесните имоти попадат в тези граници. След съобразяване с гореизложеното, настоящият съдебен състав достигна до извода, че нареденото премахване на "бетонова площадка" в поземлен имот с кадастрален идентификатор № 28.110, находящ се в с. С. връх местност "Чотрова махала", община Асеновград, област П., попада в охранителната зона на недвижимата културна ценност. Следователно тази предпоставка от предложение второ от хипотезиса на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" от ЗУТ е изпълнена, но както бе посочено по-горе, освен тази предпоставка трябва и другите две, посочени в нормата, да са налице, а това не се установи. Процесният имот попада в урбанизирана територия и обектът, предмет на заповедта за премахване, не представлява "сграда", а същият е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, както първоинстанционният съд правилно е изложил мотиви в тази насока. В обобщение безспорно се налага, че е изпълнена само една от трите кумулативни предпоставки на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м", предложение второ ЗУТ и това не може да доведе до квалифицирането на строежа като такъв от първа категория, по смисъла на посочената разпоредба от ЗУТ. Предвид посоченото - налага се извод за нищожност на заповедта на началника на РДНСК - ЮЦР, тъй като строежът, изграден в имот с кадастрален идентификатор № 28.110, не е първа категория, а също и не може да бъде квалифициран като втора и трета, за да разполага с материалноправна компетентност издателя на акта да издава заповеди от категорията на процесната. Като е посочил, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, Административен съд П. е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. От страните в настоящия спор не е претендирано присъждане на разноски за настоящото касационно производство, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока. Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на второ отделение,