Решение № 5854 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12657/2010 г.

Решение № 5854 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12657/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Началник митница "Югозападна", подадени чрез мл. юрисконсулт Т. Вълканова против решение № 456/29.07.2010 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. д. № 361 по описа за 2010 г. на този съд, с което е отменено като решение № 7101 - 0016/2.03.2010 г. на Началника на митница "Югозападна" и същата е осъдена да заплати на "Райнов" ЕООД - Благоевград разноски в размер на 250 лева.

В касационната жалба се сочи отменително основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Според заключението на вещото лице по СТЕ сравняваните стоки са произведени в една и съща страна, от подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. По този начин били опровергани констатациите, че стоките не са сходни, в противен случай те биха били "идентични стоки" по смисъла на чл. 142, ал. 3 ППМК. В чл. 30, ал. 1 от Регламент 2913/92 г. е определена последователността за определяне на митническа стойност, в случаите, когато тя не може да бъде определена съгласно чл. 29. Прилагат се последователно букви а), б), в), г) от § 2. Резултати за митническа облагаема стойност съгласно чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент № 2913/92 г. за сходна стока са намерени в базата данни "Митническа информационна система III А", като това е декларирано с ЕАД 09BG005200H0021758/16.10.2009 г. употребяван лек автомобил марка "Рено", модел "Меган" и декларирана в кл. 46, която е приета от митническите органи като реално заплатена или платима цена по сделката към датата на вноса.

Необосновани са първоинстанционните изводи относно корекцията на транспортните разходи в процесното решение. От приложените документи е видно, че условието на доставки по процесния внос е EXW, включващо всички разноски относно натоварването и превозването на стоката в тежест на купувача от момента, в който продавачът я е оставил в помещенията си в завода, фабриката, склада. Само представената фактура не е доказателство за реалното плащане на цената или за договорената цена.

Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне жалбата на дружеството.

Ответникът по касационната жалба - "Райнов" ЕООД със седалище и адрес на управление Благоевград, ж. к. "Запад", бл. 38, ет. 6, ап. 23, с ЕИК 101640614 я е оспорил с подробни съображения, изложени от адв. П. Пешев в писмени бележки. Моли за отхвърляне на касационната жалба и присъждане направените разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. По делото са налице данни за реално плащане с оглед представените фактура и касов бон. Двата сравнявани автомобила не са идентични, а извършеното сравняване със "сходни стоки", е неправилно.

Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От фактическа страна е установено, че на 19.12.09 г. "Райнов" ЕООД е декларирало пред митница "Югозападна" употребяван лек автомобил, марка "Рено", модел "Меган Сценик", тип бензин за допускане на свободно обращение и крайна употреба. За декларирания автомобил е оформена ЕАД № 09BG005700H0000389/19.12.09 г. Към декларацията са представени фактура № 17/2.12.09 г. на стойност 400 франка, ЧМР, регистрационен талон и сертификат за движение на стоките. В ЕАД са посочени транспортни разходи в размер на 333,33 лева. Определена е митническа стойност на стоката в размер на 851,02 лева. Начислен е ДДС в размер на 170,20 лева, внесена в полза на републиканския бюджет.

На основание чл. 68 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета е извършена проверка на документи и стока от митническите органи. Началникът на митницата е изискал търговското досие на дружеството, фактури и договори по 9 бр. ЕАД. За процесния автомобил е представена фактура № 000001545/24.12.09 г. и касов бон, а така също служебна бележка от автосервиз, че автомобилът е с дефектен двигател. След анализ на налична информация в база данни на сходни стоки, издадени за износ от Швейцария, митническият орган е пристъпил към определяне на нова митническа стойност. Тя е определена в размер на 1 151,02 лв., вместо 851,02 лева. По делото е представен Карнет ТИР. Изслушано е заключение по СТЕ, според което двата автомобила не са еднакви, не са сходни и не са подобни стоки.

Административният съд е посочил, че митническият орган неоснователно се е позовал на ЕАД № 09BG005200H0021758/19.10.09 г. и метода "сходни"/подобни стоки при мотивиране на решението. Освен това нормата на чл. 30, ал. 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. на Съвета, съответно чл. 36, ал. 1 ЗМ изисква последователно прилагане на букви а), б), в), г). Съобразно разпоредбата на чл. 151, ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 2454/93 г. на Комисията, съответно чл. 74, ал. 1 от ППЗМ при прилагане на чл. 30, § 2, б. "б" от Кодекса, МОС трябва да се определя посредством стойността на сделката с подобни стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Административният орган не е представил и доказателства каква база за сравнение е използвана за определяне на обичайните транспортни разходи. Липсват мотиви защо не са приети декларираните транспортни разходи. В резултат на горното съдът е отменил решението на началника на митницата.

Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

Съдът е установил фактите по гореописания начин. Основните възражения на касатора са в два пункта - относно преценката на заключението на вещото лице и относно коригирането на транспортните разходи.

Вещото лице инж. Ненков е проверил документите по делото и е направил справка при вносителя за марката "Рено". Анализът на двата сравнявани автомобила установява следните различия:

1. Купето на автомобил № 1 е Хечбек с пет врати, а на автомобил с № 2 е Комби с пет врати. Купетата са с различен заводски код.

1. Скоростната кутия на № 1 е механична, а на № 2 е автоматична.

1. Разлика има в обема на двигателите на двата автомобила.

1. Автомобилите са сглобени в различни заводи на "Рено".

1. Двете МПС са с различни характеристики и конструктивни особености.

1. В конкретния случай се касае за различни по вид автомобили от една марка.

При разпита в съдебно заседание вещото лице е изяснило, че единствената сходност е в това, че автомобилите са произведени от един и същи производител. Автомобилите изглеждат различно, невъзможно е влагане на части от единия автомобил в другия и обратно. Автомобилите обаче са от различни сегменти на леките коли. Административният орган не е поискал изслушването на експертиза в разширен състав, не е поставил и други задачи на вещото лице. С оглед на горното административният съд, въз основа на съвкупната преценка на експертното заключение с другите доказателства, е направил обоснования извод, че сравняваните автомобили не са "сходни" стоки.

Освен това по делото са представени доказателства за реално платената цена, като не става ясно защо същата не е била приета от митническите органи.

Касационната инстанция споделя мотивите на административния съд, изложени във връзка с неправилното коригиране на транспортните разходи. Не става ясно в какъв размер са транспортните разходи от сравняваната декларация. Не може да се прецени каква база е използвана за определяне на обичайните транспортни разходи.

Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

Съдът не присъжда на ответника по касационната жалба разноски за тази инстанция, тъй като в нея такива разноски не са доказани.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, състав на I А отделение