Решение № 6686 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4043/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник - кмет на Община Аксаково срещу Решение № 1922/ 16.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2389/ 2025г. на Административен съд- Варна (АС Варна). В касационната жалба са развити доводи за недопустимост, и неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че обжалваното писмо от 12.09. 2025 г., представлява отказ от извършването на административна услуга, поради което има за краен резултат постановяване на незаконосъобразно съдебно решение. Моли за обезсилване на решението като недопустимо, в условията на евентуалност моли за отмяна на обжалваното решение и да се присъдят сторените по делото разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на ответната страна. Ответникът- „Електроразпределение север“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. “Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс– Е, чрез юрисконсулт В. Вълчева, в депозирания писмен отговор както и в постъпилото писмено становище излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли същата жалба да бъде оставена без уважение и се потвърди съдебното решение на АС Варна, като правилно и законосъобразно. Претендира направените в касационното производство разноски. Върховият административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалвания съдебен акт- Административен съд- Варна е ОТМЕНИЛ по жалба на „Електроразпределение север“ АД изричен ОТКАЗ на Кмета на Община Аксаково за заверка на молба- декларация за обстоятелствена проверка, по заявления с вх. № ОСИ68-33/ 21.05.2025г., ОСИ68-34/ 21.05.2025г.; № ОСИ68– 35/ 21.05.2025г.; № ОСИ68– 36/ 21.05.2025г.; № ОСИ68 – 44/10.06.2025г. и № ОСИ68 – 45/ 10.06.2025г. ИЗПРАТИЛ е преписката за ново произнасяне от адм. орган, в 7- дневен срок, при съобразяване със задължителните указания по прилагане на закона. Административният съд за да постанови този резултат е приел, че адм. производство е започнало по молба на „Електроразпределение север“ АД за извършването на административна услуга за заверка на молби – декларации за обстоятелствена проверка, с която следва да се установи дали сгради за енергопроизводство, находящи се в гр. Аксаково са актувани като общинска собственост. За целта в Община Аксаково са били регистрирани заявления с вх. номера: № ОСИ68-33/ 21.05.2025г., № ОСИ68-34/ 21.05.2025г., № ОСИ68 – 35/ 21.05.2025г., № ОСИ68– 36/ 21.05.2025г., № ОСИ68– 44/ 10.06.2025г., и № ОСИ68 – 45/ 10.06.2025г. С писма № ЕDN – 3338/04.07.2025г., 3340/04.07.2025г., 3334/04.07.2025г., 3336/04.07.2025г., 3358/04.07.2025г., от дружеството са изискани строителни книжа и/или такива удостоверяващи търпимостта на строежите. С писмо № Изх.К- ЕDN-5008-21.08.2025г. до Община Аксаково, жалбоподателят е изразил становище относно обработването на молби-декларации за обстоятелствена проверка на недвижими имоти в Община Аксаково, собственост на „Електроразпределение север“ АД. С оспореното Писмо рег. № ЕDN – 4541/ 29.09.2025г., във връзка с постъпилите в деловодството на Общинска администрация – Аксаково заявления, административния орган е уведомил жалбоподателя, че посочените в заявленията сгради с предназначение „сграда за енергопроизводство“, са общинска собственост. Посочил, че отказът на административния орган да удостовери претендираните правнорелевантни факти, т.е. да издаде удостоверение по молбата и заверка на молба- декларация за снабдяване с констативен нотариален акт, представлява индивидуален административен акт и като такъв подлежи на самостоятелно обжалване. След анализ на приложимата нормативна уредба е стигнал до заключение, че отказът на Кмета на Община Аксаково е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и като такъв е незаконосъобразен. Решението на административния съд е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО. Неоснователно жалбоподателя твърди недопустимост на съдебното производство, проведено от АС Варна. Жалбата е била подадена от заинтересовано лице срещу подлежащ на обжалване адм. акт. Правилно административният съд е приел, че предмет на обжалване е изричен отказ на Кмета на Община Аксаково да извърши заявената пред него административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от Закона за администрацията. С писмото се финализира преписката по подаденото искане и имплицитно се съдържа отказ да бъде извършена поисканата услуга- чл. 21, ал. 3, във вр. с § 8 ПЗР АПК. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдебният акт е неправилен. Административният орган е бил сезиран с искане за заверка на молба- декларация, която да послужи пред нотариуса за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Молбата- декларация е по предварително одобрен образец и следва да съдържа данни за процесния имот, за когото се иска да се посочи дали е общинска собственост. За отразяване на това обстоятелство компетентният административен орган по чл. 23, ал. 1 от АПК следва да извърши проверка в актовите книги на общината и след като установи наличието или отсъствието на надлежно съставен акт за общинска собственост, да отрази констатациите си в молбата- декларация. Безспорно е установено, че жалбоподателят в първоинстанционното производство е поискал извършване на административна услуга, а именно заверка на молба- декларация, необходима му за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка при условията на чл. 587 ГПК. Правнозначимите факти, които кметът на общината следва да удостовери в производството по предоставяне на процесната административна услуга– заверка на молба декларация във връзка с образувано производство по реда на чл. 587 от ГПК, определят и границите на проверката, която ответникът е длъжен да извърши, а именно дали конкретният имот е актуван като общинска собственост или не е. При установяване, че не е налице АОС кметът действа в условията на обвързана компетентност, с оглед на което е длъжен да извърши исканата услуга, а именно да завери молбата-декларация. В случай, че установи, че имотът или дори само части от него са актувани като общински, се отбелязва, че имотът е общински, респективно, каква част от него е общинска и въз основа на какъв акт. При установеното от фактическа страна и при анализ на производството по реда на чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс от адм. съд е изведен правилен извод за незаконосъобразност на отказа. Допълнително следва да се посочи, че това се дължи, поради дефицит в неговото съдържание. В случая с оспореното Писмо рег. № ЕDN – 4541/29.09.2025г., адм. орган е посочил, че посочените в цитираните заявления сгради с предназначение „сграда за енергопроизводство“ са общинска собственост. Това писмо има характер на изричен отказ по чл.21, ал.1 от АПК. В съдържанието на това писмо липсват подробно описание на сградите и информация за документите за собственост. С това съдържание този отказ не е надлежно мотивиран, тъй като няма обосновка по чл. 59, ал.2, т.4 АПК, развита в степен, която да изясни фактите и обстоятелства, които определят неговото издаване. Посочването на „сгради с предназначение „сграда за енергопроизводство“ са общинска собственост“ не е достатъчно и е твърде общо формулирано. Липсва описание на собственическия титул, акта/ актовете за общинска собственост. Дължимо е посочване на конкретни данни за вида собственост, описание на имотите с идентификационни данни, тяхната площ, съседи и т.н.. С това съдържанието на оспореното писмо не може да служи за надлежни, пълни мотиви на процесното решение. От него не става ясно защо обекта се декларира като общинска собственост. В съдържанието на акта е необходимо да се посочи на какво основание се приема собствеността на имота, като се опише документа за собственост с неговите идентификационни данни- номер, дата и др. Необходимо и да се посочат и останалите относими обстоятелства. Това би изпълнило изискването на закона за мотивиране на издадения отказ и ще идентифицира коректно и точно правото на общинска собственост върху процесния имот. При посочените обстоятелства съдът правилно е приел, че отказът да бъде извършена административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от Закона за администрацията, вр. чл. 21, ал. 3 АПК и § 8 ПЗР АПК е незаконосъобразен. Решението на адм. съд, като правилно, следва да се остави в сила. При този изход на спора основателно и своевременно направено се явява искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски. Предвид фактическата и правна сложност на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на „Електроразпределение север“ АД, разноски в размер на 70 /седемдесет/ евро, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение