Решение № 12441 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 475/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от О. П. Н.,малолетна, чрез нейната майка и законна представителка О. П. Л. против решение 23117/12.11.2024г., постановено по адм. д. 9554/2024г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата против Решение 9268 от 05.08.2024г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на детето е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационната жалбоподателка, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Изтъква, че съдът не е обсъдил относимите към спора факти и обстоятелства и неправилно е приложил чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Твърди, че висшият интерес на детето не е преценен в светлината на актуалната ситуация в държавата на произход. По тези съображения, подробно развити в касационната жалба, иска отмяна на обжалваното решение и на административния акт. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на О. П. Н., гражданка на Нигерия, родена на [дата]. в България, чрез нейната майка и законна представителка О. П. Л. против Решение 9268 от 05.08.2024г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на оспорващата е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че чужденката е родена в гр. София, Република България. Нейната майка е напуснала страната на произход - Нигерия легално и легално е влязла в България. Чужденките са с нигерийско гражданство и [заличен текст] по вероизповедание. Твърденията по време на проведените интервюта са за нападения от страна на групировката Боко Харам над [вероизповедание] през 2018г., когато майката е напуснала Нигерия. Не са сочени проблеми заради етническа принадлежност или такавъ към, политически партии и с изключение на посоченото нападение, семейството на майката не е било жертва на насилие и не са им били отправяни заплахи. За изясняване на обстоятелствата е използвана справка за актуалната политическа и икономическа обстановка в Нигерия. При тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Приел е за правилен извода на административния орган, че изложените от майката причини за напускане на страната на произход не представляват материално-правно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на малолетното дете. Анализирайки бежанската история, административният съд е счел, че не са налице опасения от преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната на произход, поради което е прието, че не са налице предпоставките по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място съдът е приел, че не са представени доказателства за наличие на хуманитарни причини, посочени в разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ. Съдът е счел, че в разглеждания случай не се навежда като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. Сред подробно обсъждане на представените справки е прието, че положението в държавата на произход не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което да го определя като такова с характер въоръжен конфликт. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон. Неправилна е преценката относно липсва на преследване, основано на релевантни мотиви, както и относно наличието и нивото на насилие в Нигерия. В тази връзка, непълно е изследвана и анализирана информацията за страната на произход. От друга страна, не е извършен надлежен анализ във връзка с висшия интерес на детето. Не е извършена детайлна преценка и на обстоятелствата относно принципа за забрана за връщане. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. От съдържащите се по делото справки относно актуалното положение в Нигерия към момента на приключване на първоинстанционното производство е установено, че в Нигерия са активни ислямистките групировки Боко Харам и Ислямска държава Западноафриканска провинция (ISWAP), както и са налице други вътрешни конфликти. Налице са данни за посегателства срещу [вероизповедание], а жените са сериозно дискриминирани. Тази ситуация не се е подобрила към момента, а по последни данни, съобщени в пресата, в Нигерия е обявено извънредно положение заради масово отвличане на ученици, основно момичета и [вероизповедание]. При тези обстоятелства и данните, че кандидатката за закрила е малко момиче и е [вероизповедание], има основание да се смята, че би била изложена на преследване на база признаците религия и принадлежност към определена социална група. Конвенцията за правата на детето, която специално се споменава в съображение 18 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, съдържа редица специфични права на човека. Нарушаването на тези права може по своето естество или по повторяемия си характер да представлява нарушение на основно право на човека по смисъла на чл. 9, параграф 1, буква а) или чрез натрупване на различни мерки да се счита за нарушение на основни права, съставляващо преследване по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от Директивата. Характерът на тези права, като основни човешки права, може да бъде изведен от основното значение на конкретно право за условията на живот на детето и близостта му до правата по член 15, параграф 2 от ЕКПЧ, от които не се допуска отклонение. Децата могат да бъдат подложени на специфични форми на преследване, повлияни от тяхната възраст, липса на зрялост или уязвимост. Фактът, че молителят е дете, може да е основен фактор за нанесеното посегателство. В случая това подлежи на детайлна преценка, тъй като данните за посегателства в страната на произход се отнасят особено за деца, а това е една от формите на преследване, изрично посочени в чл.9, §2 от Директивата. Освен това висшите интереси на децата са основен фактор при определянето на статут. Това да си дете е вродена характеристика и когато децата имат собствена идентичност в дадено общество, както е в случая, това означава, че тяхната молба за статут на бежанец почива на мотив за преследване принадлежност им към определена социална група. Наред с това е налице преследване на [вероизповедание] в страната на произход, основано на мотива религия, с което държавата към момента се затруднява да се справи и обявява извънредно положение във връзка с тази ситуация. Налице са и данни за ситуации на безогледно насилие в държавата на произход, свързани с реална опасност от тежки и лични заплахи за детето. При обявеното извънредно положение, необходима е преценка в състояние ли е държавата да се справи със субектите на преследване. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, параграф 2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правен ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Въпреки това, следва да се има предвид, че докато чл. 3 ЕКПЧ не придава значение на това от кого или какво би могло да произтече съответното нечовешко или унизително отношение или наказание или изтезание, Директивата изисква те да са резултат от действия на субекти на тежки посегателства по смисъла на чл. 6 от нея. Затова когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 ЕКПЧ се има предвид при преценката на принципа за забрана за връщане. Значението на понятието въоръжен вътрешен конфликт е пояснено от Съда на ЕС в решението по делото Diakitе - решение от 30 януари 2014 г., дело C-285/12. В точка 35 Съдът потвърждава, че, член 15, буква в) от Директивата се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие единствено ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Поради това в точка 30 от решението по делото Diakitе СЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в) от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (вж. в този смисъл и делото Elgafaji, СЕС (голям състав), решение от 17 февруари 2009 г., Дело C-465/07. Съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая обаче по делото е доказано, че в момента детето би представлявало специфична цел, поради обстоятелството именно, че е дете, момиче, предстои да тръгне на училище и изповядва [заличен текст] религия. Така че търсещото закрила дете сочи данни, които могат да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му от страна на субекти по чл. 9, ал. 2 ЗУБ. По делото към момента са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Има ясни фактически обстоятелства, които налагат извод, че ако жалбоподателката бъде изпратена в Нигерия има голяма вероятност да бъде подложена на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете именно обстоятелството, че се касае за малко дете от [вероизповедание] семейство, а за майката е налице история на преходно преследване,на фона на обявеното извънредно положение в страната на произход. Наред с всичко това, в чл. 6а ЗУБ е закрепен принципът, че при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Съответно преценката на най-добрия интерес на детето съгласно § 1, т. 11 ЗУБ се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. Според § 1, т. 5 ЗЗД същият се формира при съобразяване на възрастта, пола, желанията, преценка за влияние на промяна на обстоятелствата и т. н. По отношение на жалбоподателката тази преценка не е извършена. Обстоятелството, че детето подател на молбата за закрила, е непълнолетно, директно го причислява към категорията на уязвимите лица по чл. 30а ЗУБ. Съгласно съображение 18 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, "Висшият интерес на детето" следва да има първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението на настоящата директива, в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. В чл. 20, § 5 от Директивата отново е посочено изрично, че висшият интерес на детето е първостепенно съображение за държавите-членки при изпълнението на разпоредбите на настоящата глава относно непълнолетните лица. В същия смисъл е съображение ЗЗ от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, съгласно което Висшите интереси на детето следва да имат първостепенно значение за държавите-членки при прилагането на настоящата директива, в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз ("Хартата") и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При оценка на най-висшия интерес на детето държавите-членки следва по-специално да вземат надлежно под внимание благополучието и социалното развитие на непълнолетното лице, в т. ч. неговия произход. Първостепенното значение на висшите интереси на детето е още веднъж подчертано в чл. 25, § 6 от тази директива. Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила в съображение 9 прогласява, че при прилагането на настоящата директива държавите членки следва да гарантират пълно спазване на принципа на висшия интерес на детето и на единството на семейството в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл. 23 от тази директива, озаглавена "Ненавършили пълнолетие" гласи, че 1. Висшият интерес на детето представлява първостепенен аргумент за държавите членки при прилагането на разпоредбите на настоящата директива, които се отнасят до ненавършили пълнолетие. Държавите членки гарантират стандарт на живот, подходящ за физическото, умственото, духовното, моралното и социалното развитие на ненавършилите пълнолетие. 2. При преценяването на висшия интерес на детето държавите членки обръщат особено внимание на следните фактори: а) възможностите за събиране на членовете на семейството на едно място; б) благосъстоянието и социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, като се обърне особено внимание на неговата лична ситуация; в) съображенията за безопасност и сигурност, особено когато съществува риск ненавършилият пълнолетие да е жертва на трафик на хора; г) мнението на ненавършилия пълнолетие в съответствие с неговата възраст и зрялост. Административният орган и съдът не са изпълнили задълженията си за пълно проучване на бежанската история в светлината на актуалната обстановка в страната на произход, което е довело до неправилен извод за липса на основания за предоставяне на международна закрила. Въз основа на изложеното, като е приел решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Преписката следва да бъде върната на административния орган за преценка необходимостта от предоставяне на статут и прилагане принципа за забрана на връщане, в съответствие с дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Водим от горното, и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение