Решение № 201 от 18.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 573/2013 г.

Решение № 201 от 18.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 573/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Т. Г. М. иска по реда на възобновяване на наказателните дела да се отмени влязлото в сила и непроверявано по касационен ред решение № 373 от 7.ХII.2012 г. по вчнд № 1633/2012 г. на ОС-Пловдив и да се обяви настъпилата по право реабилитация по осъждането му по нохд № 410/2008 г. на РС-Пловдив. Доводите са за допуснато нарушение на закона - чл. 86, ал. 2 от НК.

Прокурорът е на становище да се уважи искането като основателно по развитите съображения от защитата на М.

След преценка доводите и становищата на страните, пред вид и материалите по делото ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира:

Т. Г. М. е осъждан два пъти, както следва:

1. по чнд 273/2000 г., II н. с. на РС-Пловдив с определение № 114/23.V. 2000 г., в сила от същата дата на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. II-ро, т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК на обществено порицание за извършена квалифицирана кражба на 31.VII/1.VIII.1999 г.

1. по нохд 410/2008 г. на РС-Пловдив с присъда № 89/12.VI.2008 г., в сила от 29.IХ.2008 г. на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1, и ал. 3 от НК на 6 (шест) месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 от НК 3 (три) години, като престъплението е извършено на 26.ХII.2007 г.

По повод искане от осъдения за съдебна реабилитация по второто осъждане е образувано нчнд 5960/2012 г. на РС-Пловдив, по което е постановено определение № 1141/2.Х.2012 г., с което искането на Т. М. е оставено без уважение и е обявена реабилитация по право за двете осъждания.

По въззивен протест на прокурора срещу първоинстанционното определение е образувано вчнд 1633/2012 г. на ОС-Пловдив, по което е постановено решение № 373/7.ХII.2012 г. С него определението на РС-Пловдив е изменено като е отменено в частта за реабилитация по право за осъждането по нохд 410/2008 г. на РС-Пловдив, а в останалата част е потвърдено.

ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира доводите на осъдения и защитата му за незаконосъобразност на въззивното решение като основание за отмяната му по реда на възобновяване на наказателните дела за неоснователни.

Правилно е прието, че за осъден пълнолетен реабилитация по право не може да настъпи втори път, независимо че първата му такава реабилитация е настъпила за осъждане като непълнолетен. Законът - чл. 86, ал. 2 от НК, е категоричен - реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано. Когато непълнолетието има/няма значение за последиците от осъждането, законодателят изрично го сочи - чл. 29, ал. 2 от НК - при прилагане разпоредбите за опасен рецидив не се вземат предвид престъпленията, извършени от дееца като непълнолетен.

Повторна реабилитация по право е възможна единствено спрямо непълнолетно лице.

Решението е правилно и законосъобразно и в частта, с която се отказва съдебна реабилитация за осъждането по нохд 410/2008 г. на РС-Пловдив, след като към момента на постановяване на решението не е изтекъл срокът по чл. 87, ал. 1 от НК. С оглед нормата по чл. 86, ал. 1 от НК изводът на окръжния съд, че този срок започва след изтичане на изпитателния по условното осъждане, съответства на смисъла на закона.

По изложените съображения и аргумент за обратното по чл. 425, ал. 1 от НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав