Решение № 4450 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 582/2018 г.

Решение № 4450 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 582/2018 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ, бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба на А. Димитров, от [населено място], със съдебен адрес в същия град, [адрес], чрез адвокат В. Волева от САК, против решение № 6301 от 3.11.2017 г., постановено по адм. дело № 6330/2017 г. на Административен съд - София град (АССГ). По оплаквания за нарушения на правораздавателната дейност на решаващия съд, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира отмяна на оспореното решение. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е конституирал страните по делото, както и необосновано е приел за осъществен нормативния състав, даващ възможност за прилагане на мярката. Сочи, че допуснатите нарушения при връчване на административния акт водят до неговата незаконосъобразност. Счита задържането на свидетелството му за правоуправление в периода от 23.04. до 30.05.2017 г. за осъществено без годно правно основание. Релевира довод, че едновременното посочване на двете алтернативно предвидени в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП правни основания за прилагане на ПАМ, нарушава правото му на защита. Ответникът - младши автоконтрольор в 02 група, 01 сектор в отдел "Пътна полиция" при Софийска дирекция на МВР (СДВР), не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, е неоснователна. С атакуваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на А. Димитров против заповед № 1813/23.04.2017 г. на младши автоконтрольор в 02 група, 01 сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца". За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице възприетите от органа фактически и правни основания за издаване на административния акт, поради което същият е преценен като законосъобразен. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил, че на А. Димитров е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 249953/23.04.2017 г. за това, че на същата дата около 20.30 ч. в [населено място], по ул. "Златовръх" е управлявал МПС "Рено Весалтис" с рег. [рег. номер на МПС], от ул. "Стоян Михайловски" към улица "Галичица" и поради несъобразена с интензивността на движението скорост, реализира ПТП в паркирани леки автомобили "Хюндай купе" с рег. [рег. номер на МПС] и "Пежо 205" с рег. [рег. номер на МПС]. След извършена проверка за редовност на документите е отказал да бъде изпробван с техническо средство - "Dreger 7410+ № 0095 за употреба на алкохол, както и не се е явил да даде кръвна проба за медицинско изследване след връчен за целта талон № 0297124/11.07.2017 г. с направление МБАЛ "Света Анна". Със заповед № 1813/23.04.2017 г. на И. Димитров, младши автоконтрольор в 02 група, 01 сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, по отношение водача е приложена предвидената в чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП мярка "временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 2-ро ЗДвП в приложимата редакция (ДВ, бр. 101/2016 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване за наличие на наркотици в кръвта му, се прилага ПАМ "Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца". Съобразно предписанието на чл. 172, ал. 1 ЗДвП мерките на административна принуда по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Със заповед № 81213-1524/09.12.2016 г. министърът на вътрешните работи е определил ОДМВР като служби, осъществяващи контрол по ЗДвП, а със заповед № 513-347/20.01.2017 г. директорът на СДВР е възложил правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ на посочени длъжностни лица, в т. ч. полицейските органи по чл. 142, ал. 1 ЗМВР, какъвто е издателят на оспорения административен акт. Последният разполага със самостоятелна административна правосубектност, поради което е надлежна страна в развилото се пред АССГ процесуално правоотношение. Ето защо изложените в касационната жалба доводи за липса на пасивна процесуална легитимация на ответника, са неоснователни. В контекста на цитираната нормативна уредба и при напълно изяснената фактическа обстановка по делото, решаващият съд е приложил правилно материалния закон. След проведен анализ на събрания доказателствен материал е формиран верен извод относно правомерността на упражнената от органа властническа компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Конкретните факти, субсумиращи се в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП са установени с АУАН, съставен от компетентни длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Описаните в него обстоятелства не са оборени от жалбоподателя, при което въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства първостепенният съд обосновано е приел за обективирана цитираната материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ. Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й (чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП). Противно на твърденията на касатора, свидетелството му за правоуправление не било задържано без правно основание за периода 23.04.2017 г. (датата на съставяне на АУАН) до 30.05.2017 г. От доказателствата по делото е видно, че СУМПС е било иззето при съставянето на АУАН, т. е. преди издаването на заповедта (23.04.2017 г.), която по силата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП се ползва с предварително изпълнение. По аргумент от чл. 172, ал. 3 ЗДвП в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, СУМПС на водача се изземва със съставянето на АУАН и следователно ПАМ се счита приложена от този момент. Законодателят допуска СУМПС да бъде иззето от контролните органи при съставянето на АУАН, когато физическото състояние на водача е такова, че поставя в опасност живота и здравето си, както и това на останалите участници в движението. В този случай изземването възпрепятства управлението на моторното превозно средство в установеното състояние, създаващо висока степен на риск от настъпване на обществено опасни последици. Без значение е издадено ли е наказателно постановление срещу водача и какъв е резултатът от неговото оспорване, т. к. двете производства имат различен предмет и цел. За разлика от реализирането на административнонаказателната отговорност за извършено административно нарушение, приложената ПАМ цели да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява наказание. Именно за това се прилага под прекратително условие "до решаване на въпроса за отговорността". В хода на производството пред решаващия съд, водачът не е оспорил факта, че му е издаден талон за медицинско изследване, както и че е уведомен за крайния час, в който трябва да се яви за даване на кръвна проба (виж изложените твърдения в първоначалната жалба, л. 6 от делото, както и показанията на свидетелката Димитрова, л. 78 от делото). При все, че издаденият талон за медицинско изследване № 0297124/11.07.2017 г. за явяване в МБАЛ "Света Анна" липсва по делото, несъмнено е установено, че талон е връчен и жалбоподателят се е явил в лечебното заведение след изтичане на определения срок. Поради това възраженията за неспазване на посочения в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (обн., ДВ, бр. 63/17.07.2001 г., отм., бр. 61/28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.) ред за вземане на кръвна проба, правилно са приети от първоинстанционния съд като неоснователни. Изискванията, визирани в Наредбата са спазени, като на водача е даден достатъчен срок и е посочено лечебното заведение, в което следва да бъде направено изследването - МБАЛ "Света Анна". Негово право е да прецени дали да извърши или не медицинско изследване в тази хипотеза. От доказателствата по делото е безспорно, че касаторът не е направил това в указания срок и в изрично посоченото лечебно заведение. Доводите за обективна невъзможност за своевременно придвижване до медицинското заведение са ирелевантни за спора и не могат да обосноват различен правен резултат, при което съдът правилно е приел за доказани материалноправната предпоставка на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Неоснователно е оплакването, че в заповедта не е посочено точното правно основание за прилагане на ПАМ, което е осуетило правото на защита на адресата. Действително, при посочване на относимата норма на чл. 171, т. 1, б. "б" в разпоредителната част на акта, не е посочена коя от хипотезите е реализирана, но данни за това са посочени в обстоятелствената му част и следват от препратката към съставения АУАН. Това безспорно е дало възможност на касатора да разбере на какво основание е приложена мярката и противно на изложените в касационната жалба доводи, не е нарушило правото му на защита. Актът правилно е преценен като мотивиран, т. к. в текста му фигурира позоваване на фактически обстоятелства, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за налагане на мярката. Процедурата по съобщаване на заповедта е ирелевантна за законосъобразността на обективираното в нея властническо волеизявление, т. к. е от значение единствено за допустимостта на оспорването. Дори и доказани, нарушенията при връчване на акта не могат да обосноват порочност на съдържанието му и разписаните правни последици. Предвид изложеното, не са налице релевираните касационни основания за отмяна на постановено от АССГ съдебно решение. При липса на допуснати нарушения на правораздавателната му дейност, решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,