Решение № 493 от 26.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 452/2010 г.

Решение № 493 от 26.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 452/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството е образувано на основание чл. 349, ал. 1 от НПК по жалбата на подсъдимия И. П. М., подадена чрез неговия пълномощник - адвокат П. В., против решение № 233 от 30.06.2010 г. по внохд № 375 на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, осми състав. В жалбата се сочи, че наложеното наказание лишаване от свобода е явно несправедливо поради несъобразяване на продължителността му с ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, който е осъзнал вината си и проявява воля да се излекува от наркоманната зависимост, подтикваща го към престъпен начин на живот. С тези аргументи се мотивира искане за намаляване размера на наказанието. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият и защитникът поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Софийският градски съд, наказателно отделение, единадесети състав, с присъда № 33 от 29.01.2010 г. по нохд № 3417 по описа за 2009 г., признал подсъдимия И. П. М. за виновен в това, че на 12.06.2009 г. в гр. София, ж. к. "Овча купел", при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително държал с цел разпространение и разпространявал високорискови наркотични вещества - марихуана на стойност 1,20 лева и хероин на стойност 1 182,35 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и пр. 5 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказания една година и десет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим и глоба в размер на 3 500 лева. Съдът на основание чл. 68, ал. 1 от НК привел в изпълнение наказанието единадесет месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия с влязла в сила присъда по нохд № И- 326/2008 г. на Софийския районен съд, четиринадесети състав. С присъдата било зачетено времето на задържане на подсъдимия по мярка за неотклонение от 16.06.2009 г. до 12.01.2010 г. Производството пред първата инстанция протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК след като подсъдимият на основание чл. 371, т. 2 от НПК признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Софийският апелативен съд с решение № 233 от 30.06.2010 г. по внохд № 375/2010 г. изменил първоинстанционната присъда, като намалил размера на наложеното наказание лишаване от свобода на една година и шест месеца и оправдал подсъдимия по обвинението за държане на голямо количество наркотично вещество, част от което амфетамини. Въззивният съд отменил и кумулативното наказание глоба в размер на 3 500 лева и определил строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип на наложеното наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. Жалбата с единствено оплакване за явна несправедливост на наложената санкция по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК, е неоснователна. Не е налице очевидно несъответствие между наказанието, наложено на подсъдимия, от една страна и обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, от друга. След оправдаването на И. М. за част от обвинението въззивната инстанция е извършила индивидуализация на наказанието след внимателна преценка на относителната тежест на всички обстоятелства, които имат значение за определяне на обема на наказателната принуда. Посочените в касационната жалба смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства - стремеж за преодоляване на хероиновата зависимост и провеждано за реализацията му лечение, са съобразени от съда едновременно с неотчетеното от първата инстанция отегчаващо обстоятелство - предходно осъждане за същото по вид престъпление . Въззивната инстанция с подробни мотиви е отстранила пропуска на предходния съдебен състав да изложи ясни разсъждения относно определянето на наказанието и на мястото на общите фрази развила убедителни и конкретни изводи за съотношението между смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Редуцирането на наказанията е извършено при превес на смекчаващите, преценени в контекста на всички останали данни, характеризиращи личността на подсъдимия, проявена чрез извършеното деяние. В максимално благоприятен за жалбоподателя аспект е обсъдено и насрочването на делото пет месеца след внасяне на обвинителния акт. Това забавяне е квалифицирано като отклонение от стандарта на ЕКЗПЧ за справедлив процес в разумни срокове и допълнително е отчетено като фактор за компенсаторно намаляване на срока на наложеното наказание лишаване от свобода. Без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, на основание станалата възможна след самопризнанието на подсъдимия процедура на съкратено съдебно следствие, подсъдимият е получил наказание с една четвърт под легалния минимум. То справедливо отразява смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и е адекватно на степента на обществена опасност на деянието и дееца. В конкретизирания от апелативния размер наложеното наказание лишаване от свобода съответства на целите на чл. 36 от НК както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенция и настоящият състав не споделя искането за неговото намаляване. Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение