Решение № 1221 от 26.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5463/2007 г.

Решение № 1221 от 26.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5463/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Г. Г. А. е подала касационна жалба срещу решение № 140 от 28.07.2007 г. по гр. д. № 221 от 2007 г. на Ямболския окръжен съд, с което е отменено решение № 189 от 13.02.2007 г. по гр. д. № 102 от 2006 г. на Елховския районен съд и е отхвърлен иска й по чл. 124, ал. 1 ГПК /чл. 97, ал. 1 ГПК отм./ срещу ответниците В. Г. В. и Г. В. П. в частта за дворното място. Навежда оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците В. Г. В. и Г. В. П. не са изложили становище по направените с касационната жалба оплаквания за неправилност на решението. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за нея, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 16.07.2007 г. и е изтекъл на 16.08.2007 г. а касационната жалба е подадена на 16.08.2007 г. с вх. № 1878l в рамките на тридесет дневния срок. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Ямболския окръжен съд е разгледал спорното материално право рамкирано с въззивната жалба, т. е. в тази част, с която е била призната съсобственост по наследство само върху дворното място. По отношение съществуването на съсобственост върху жилищната сграда, която е построена в него, решението на първата инстанция е влязло в сила за 1/6 идеална част. На основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) нотариалните актове на ответниците са отменени в рамките на 2/6 идеални части относно сградата. Предмет на въззивното решение е правото на собственост върху дворното място, съставляващо урегулиран поземлен имот № I* от кв. № 1 по плана на с. Ж., одобрен със заповед № 742 от 5.01.1946 г. и с площ от 2 525 кв. м. Безпротиворечиво по делото са установени следните факти: покойната М. М. Г., която е починала на 13.06.2003 г. (у-ни е за наследници № от 13.04.2004 г.) е оставила наследници съпруг Г. В. П. и низходящи - ищцата Г. Г. А. и В. Г. В. Брака между М е сключен на 16.06.1945 г. /у-ние № 28 от 1946 г./. Спорното място и къща са останали в наследство от бащата на Г. П. - В. П. В., който е починал на 26.02.1967 г. /у-ние за наследници № от 29.05.2005 г. /. В. В. е оставил освен Г. П. и други низходящи наследници. Фактическата власт върху спорния имот се е осъществявала обаче от съпрузите Г. П. и М. Г. по време на целият им брак. Частта от 1/3 ид. ч. Г. П. е придобил по наследство и давност, но за останалите 2/3 идеални части е бил държател към момента на откриването на наследството на баща си. Няма спор, че фактическата власт върху тези 2/3 идеални части е осъществявана съвместно от съпрузите Г. П. и М. Г. Г. П. след смъртта на съпругата си и по повод предстоящото прехвърляне на сина си се е снабдил с н. а. № 77, т. 06., рег. № 3* н. е. № 506 от 2005 г. за собственост по обстоятелствена проверка върху целия имот на основание наследство и давност. На 19.12.2005 г. с н. а. № 1* т. 09, рег. № 7* н. д. № 938 от 2005 г. е прехвърлил целия имот на втория ответник В. Г. . Въззивният съд е намерил, че Г. П. е бил собственик на целия имот защото той се е позовал на придобивната давност като способ за получаване на собствеността и се е снабдил с нотариален акт, което обуславя и извода, че е прехвърлил вещното право на собственост върху дворното място в полза на сина си изцяло. Този извод е необоснован. Действително за да придобиеш правото на собственост съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС е необходимо да осъществяващ фактическа власт в продължение на повече от десет години, т. е. да е налице и придобивна давност за която съгласно чл. 84 ЗС се прилагат правилата на чл. 113, 115, 116, 117 и 120 от Закона за задълженията и договорите. В същото време в случая следва да се вземе предвид, че фактическата власт върху 2/3 идеални части от дворното място е осъществявана от двамата съпрузи съвместно през време на брака им. Въззивният съд е намерил, че покойната М. Г. не е станала съсобственик на дворното място макар съвместно и при условията на имуществена общност да е осъществявала фактическа власт върху имота с намеренията за своене, защото преди да почине не се е позовала на придобиване на собствеността по реда на чл. 79 ЗС, а давността не се прилага служебно. В случая обаче е пропуснато обстоятелството, че материалното право е възникнало по време на брака в имуществена общност и че издаденият нотариален акт има констативно значение. С неговото издаване не се осъществява фактическият състав на чл. 84 ЗС вр. - с чл. 116, б. "б" ГПК и, че позоваването на давността в съответствие с чл. 120 ЗЗД може да се извърши и от наследника, което ищцата е сторила с предявяването на иска. Следователно основателно е наведеното твърдение, че по наследство тя е придобила 1/3 ид. ч. - чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН от частта на покойната си майка, която също е била 1/3 ид. ч. от имота, тъй като двамата съпрузи са съвладяли 2/3 идеални части, осъществявайки фактическа власт върху тях с цел придобиване на собственост. Позоваването на оригинерното придобиване на собствеността от преживелия съпруг, не лишава покойния от правото му на собственост, тъй като упражняването на фактическата власт е било съвместно и намерението да бъде придобит имота по този начин също е съвместно. В чл. 116 ЗЗД липсва хипотеза при която смъртта длъжника да е основание за прекъсване на давността. Наследникът получава имуществото на наследодателя, което съществува в патримониума към датата на смъртта му и включва права и задължения. Придобитото право на собственост на оригинерно основание също се включва в наследствената маса. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че решението е неправилно и следва да бъде отменено като иска се уважи до размера на 1/9 идеална част от дворното място. По тези съображения, ВКС, състав на Четвърто г. о.