Решение № 12558 от 1.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2195/2013 г.

Решение № 12558 от 1.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2195/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Митница Варна против решение № 7/3.01.2013 г. по адм. д. № 3677/2012 г. на Административен съд Варна, с което е отменено негово решение № А-539 от 5.09.2012 г., в частта, с която на "Агрополихим" АД, гр. Девня, е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител по искане вх. № А-47-259 от 22.06.2012 г. за обект цех "Амоняк" и са присъдени разноски по делото в размер на 880 лв., от които 50 лв. за държавна такса и 830 лв. - възнаграждение за вещо лице. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт, застъпено е алтернативно становище, в условията на евентуалност, ако съдът прецени че са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила, делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на съда . Оспорва се размера на присъдените разноски, като са изложени твърдения, че възнаграждението на вещото лице е завишено. Ответникът - "Агрополихим" АД, гр. Девня, в представен писмен отговор по касационната жалба и чрез процесуалния представител юрк. Мартинов оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил оспореното решение на началника на Митница Варна, с което е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител по искане вх. № А-47-259 от 22.06.2012 г. за обект цех "Амоняк". За да постанови акта, съдът се е позовал на заключението на приетата по делото експертиза, съгласно което природният газ в цех "Амоняк", е неразделна част от химическия процес като суровина и енергиен източник, необходим за иницииране и протичане на химичните реакции, в резултат на които се получава продукта течен амоняк. Подаваният природен газ високо и ниско налягане се използва единствено за технологични цели, като неразделна част от химико-технологичните процеси, не е свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез пренос на среда в основната й функция и не се ползва като моторно гориво. При тези изводи на експерта, съдът е направил извод, че използваният природен газ, доколкото се ползва за процесите на химическа редукция - пряко и/или косвено, изцяло представлява продукт с двойно предназначение по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 10 от ЗАДС и като такъв, този продукт подлежи на освобождаване от облагане с акциз, на основание чл. 24, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, което обосновава незаконосъобразност на решението с отказ да се издаде исканото удостоверение от жалбоподателя по отношение на обект - цех "Амоняк". Решението е правилно. Видно от данните по делото, административното производство е започнало по повод искане на "Агрополихим" АД, гр. Девня, от 22.06.2012 г. да му се издаде удостоверение за освободен от акциз краен потребител в частност за обект Цех "Амоняк" за използването на природен газ. Искането съдържа данни по чл. 24а, ал. 5 от ЗАДС и към него са приложени документи за удостоверяване на липсата на пречки за издаване на удостоверение и наличието на положителните предпоставки по чл. 24а, ал. 3 от ЗАДС. Заявителят е представил допълнително изискани от административния орган документи. Преди да постанови решението си, административния орган - Митница Варна е поискала становище от директора на дирекция "Акцизи" при Агенция Митници, като е дадено описание на производствения процес, при който ще се ползва природния газ и е приложена технологична блок-схема на производството в цех "Амоняк". На 10.08.2012 г. е извършена проверка в обекта на жалбоподателя, резултатите от която са удостоверени в протокол от същата дата. Констатациите по нея са свързани с оглед на производствените помещения и оборудването и описание на дейностите за които ще се ползват продуктите. Не е констатирано различие от подадената от молителя информация. Становището дадено от Агенция Митници на 31.08.2012 г. по искане на Митница Варна е подписано от заместник директора, като няма данни то да е подготвено предварително от експерти. В него се посочва, че природният газ, подаван към тръбите на пещта и участващ пряко в химичните процеси следва да се разглежда като енергиен продукт, използван за цели различни от моторно гориво и гориво за отопление и попада в хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, а природният газ, подаван към горелките се използва като гориво за отопление за стопански нужди и не попада в обхвата на чл. 24, ал. 2, т. 1 - 5 от ЗАДС; природният газ с ниско налягане, който захранва котела, който произвежда необходимата за реакцията водна пара може да се счита за изцяло за гориво за отопление за стопански нужди. При така полученото становище, е постановено решение № А-539 от 5.09.2012 г. на началника на Митница Варна, с която е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на "Агрополихим" АД, гр. Девня, в частност за обект Цех "Амоняк" по съображения, изложени в становището на Агенция Митница - прието е, че част от природния газ (този подаван към горелките и този захранващ котела) се използва като гориво за отопление за стопански нужди и не попада в обхвата на чл. 24, ал. 2, т. 1 - т. 5 от ЗАДС. Приетата по делото експертиза установява следното: Kонверсията на метана (природен газ) при производството на амоняк представлява окислително-редукционен процес. Енергията, получена при изгаряне на природния газ в горелките, е необходима за нормалното протичане на окси - редукционните химикотехнологични процеси, както и за производството на технологична пара - енергиен източник, необходим за иницииране и протичане на химичните реакции. Непрекъсваемите процеси при синтеза на амоняк протичат в различните части на реактори и апарати, при осигурени параметри за налягане и температура, едновременно и в една инсталация. Суровините (природен газ, въздух и вода) се подават равномерно и непрекъснато. Непрекъснато се отвежда и готовата продукция (амоняк). Природният газ в цех "Амоняк", подаван към горелките и осигуряващ топлина за протичане на процеса редукция на метан с водна пара е неразделна част от химическия процес. Топлината на природният газ не се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция. Природният газ в цех "Амоняк", захранващ котлите, които произвеждат необходимата за процеса водна пара е неразделна част от химическия процес и не се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция. Използваният природен газ, захранващ котлите, които произвеждат необходимата за процеса техническа водна пара с високи параметри не само не е, но и не може да бъде продукт, участващ в процеса, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция. При производството на амоняк природният газ не се ползва като моторно гориво. Природният газ, подаван в горелките и захранващ котлите в цех "Амоняк" е енергиен източник, необходим за иницииране и протичане на химичните реакции, в резултат на които се получава краен (за инсталацията) продукт - амоняк. Основната функция на отделената топлинна енергия при изгарянето на природния газ, в този случай, е получаването на техническа пара, чрез която се обезпечава енергийно задвижването на производствените мощности на инсталацията - компресори и помпи, а не отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция за отопление. Въз основа на това, вещото лице е обосновало извод, че природният газ в цех "Амоняк", е неразделна част от химическия процес като суровина и енергиен източник, необходим за иницииране и протичане на химичните реакции, в резултат на които се получава продукта течен амоняк. Подаваният в "Агрополихим"АД-Девня природен газ високо и ниско налягане се използва единствено за технологични цели, като неразделна част от химико-технологичните процеси, не е свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция и не се ползва като моторно гориво. Експертизата е подробно обоснована и мотивирана, поради което съдът е възприел заключението на вещото лице изцяло. По повод оспорването на заключението на вещото лице от страна на ответника, съдът правилно е приел, че същото не съдържа конкретни твърдения, и отделно, във връзка с оспорването не са направени каквито и да било доказателствени искания, за което същото е неоснователно. В касационната жалба се поддържат същите възражения срещу заключението на вещото лице, които биха могли да бъдат приети за основателни единствено при опровергаване заключението на единичната експертиза, с тройна експертиза, каквато по делото не е поискана. Липсват каквито и да други документи с констатации за производствения процес на дружеството във връзка с използване на енергийния продукт. Разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 1 от ЗАДС предвижда, че се освобождават от облагане с акциз енергийните продукти с двойно предназначение. Понятието е дефинирано в чл. 4, ал. 1, т. 10 от закона. Съгласно легалното определение това е енергиен продукт, който се използва едновременно както за гориво на отопление, така и за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление. Допълнено е, че използването на енергийни продукти за химическа редукция и при електролитни и металургични процеси се смята за двойно предназначение. Изложеното твърдение в касационната жалба за неправилно тълкуване на закона от съда, е неоснователно. Настоящата инстанция споделя тълкуването на спорната законова разпоредба изложено в мотивите на съдебното решение. В ЗАДС и ППЗАДС, както и в Директива на Съвета 2003/96/ЕО, не се съдържа дефиниция на понятието "химическа редукция" и обяснението на същото като понятие от науката химия, правилно е възложено като задача на вещото лице по назначената от съда и приета експертиза. Съдържащото се обяснение на експерта в обстоятелствената част на експертизата недвусмислено налага изводът, че не може да има окисление без редукция и обратно, т. е. процесите окисление и редукция не могат да протекат независимо един от друг, поради което според научните разбирания, химическата редукция следва да се разбира като част от окислително-редукционния процес. В заключението на експертизата е посочено, че конверсията на метана (природен газ) при производството на амоняк е окислително-редукционен процес. От това, че при изгарянето на горивото се отделя топлина, не следва непременно, че то се ползва за отопление. Неоснователно е възражението на касаторите за неправилно тълкуване на чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС. Посочената разпоредба следва да се тълкува в съответствие с чл. 24, ал. 2 и чл. 4, т. 37 от ЗАДС, които възприемат като определящ критерий целите, за които се използва енергийният продукт. За да се приеме, че даден вид гориво е енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, е необходимо отделяната топлина при използването му да се употребява в основната й функция. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че природният газ, използван в цех "Амоняк", за който е поискано издаване на удостоверение по чл. 24а от ЗАДС, участва в процеса на конверсията на метана (природен газ) при производството на амоняк, която от своя страна представлява окислително-редукционен процес и е неразделна част от химическия процес като суровина и енергиен източник, необходим за иницииране и протичане на химичните реакции, в резултат на които се получава продукта течен амоняк. Това са изводи на експерта по допуснатата и приета от съда експертиза, която обсъдена наред с всички събрани по делото доказателства и при липса на такива, които да опровергават заключението на вещото лице, които са обосновали изводите на съда. След като природния газ се ползва за процесите на химическа редукция, представлява продукт с двойно предназначение по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 10 от ЗАДС и като такъв, подлежи на освобождаване от облагане с акциз, на основание чл. 24, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, и отказът на административния орган да се издаде исканото удостоверение от жалбоподателя по отношение на обект Цех "Амоняк", е незаконосъобразен, както е приел съдът. Въпреки че съдът е приел в мотивите, че след отмяната на отказа да се издаде удостоверението, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се върне на ответника за ново произнасяне по подаденото искане, съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, в диспозитива на решението липсва постановяване в този смисъл, което подлежи на отстраняване от инстанцията, постановила съдебното решение. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, включително и в частта за разноските в размер на 880 лв., от които държавна такса в размер на 50 лв. и за възнаграждение на вещото лице в размер на 830 лв., което е определено от съда и не подлежи на контрол от касационната инстанция, съобразно което касационната жалба и в тази част е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение