Решение № 9838 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4129/2013 г.

Решение № 9838 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4129/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 7, ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ, отм., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.). Образувано е по касационна жалба на Тодор Иванов Тодоров от гр. София, чрез адв. Виолета Цветанова - САК, срещу решение от 12.11.2012 г. по адм. дело № 1614/2006 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № И 6228/2005 г. на началника на 07 РПУ - СДВР, с която му е отнето разрешение за носене на късо нарезно огнестрелно оръжие. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон (касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК) и се иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Ответникът - началникът на 07 РПУ - СДВР, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Към датата на издаване на заповед № И 6228/2005 г. на началника на 07 РПУ - СДВР контролът върху дейностите с огнестрелните оръжия и боеприпасите и условията и редът за издаване на разрешения за упражняването им е уреден със ЗКВВООБ (отм.) и Правилника за неговото приложение (ППЗКВВООБ - отм., бр. 99 от 14.12.2012 г.). ЗКВВООБ е отменен с разпоредбата на § 5 от влезлия в сила на 17.09.2010 г. Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), като по арг. на § 6, ал. 1 от ПЗР от същия закон е предвидено, че висящите производства по издаване или подновяване на разрешения за производство, търговия и ремонтни дейности до влизането в сила на закона се довършват по досегашния ред. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ (отм.) регламентира, че разрешения за придобиване, носене, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия, взривни вещества и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат, в случаите на недоказана или отпаднала необходимост. Обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие е въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение и в текста на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ (отм.), към който препращат разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от същия подзаконов нормативен акт. Следователно основна предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по закона е наличието на необходимост от ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. Оттук произтича и законовото изискване да е доказана необходимостта от издаване на разрешението, както при първоначално подаване на заявление, така и в случаите когато иска подновяване на вече издадено разрешение. В административния акт органът е изложил съображенията, поради които е отнето издаденото разрешение - отсъстват данни в административната преписка, които да обосноват необходимост за Тодор Иванов Тодоров от ползването на огнестрелното оръжие. Противно да доводите на касатора, нуждата от самоохрана не е установена, а обстоятелството, че касаторът притежава огнестрелно оръжие от 1998 г., не оборва констатациите на административния орган за издаването на индивидуалния административен акт. В този аспект първоинстанционният съд правилно е приел, че заповед № И 6228/2005 г. на началника на 07 РПУ - СДВР е издадена от компетентен орган, в предвидената в закона форма и при наличие на предпоставката по чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ (отм.). Доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на съдебното решение, поради обстоятелството, че административният орган е издал и "презаверявал" разрешението за носене на късо нарезно огнестрелно оръжие, а оттук и липсата на изискване за доказване на необходимост за самоотбрана, са неоснователни. Административният орган има правомощието да издаде ново разрешение или да постанови отказ, като съобрази предвидените в закона условия за това във всеки конкретен случай. В ЗКВВООБ (отм.) и ППЗКВВООБ (отм.) не се съдържа отделна правна регламентация, свързана с изискванията, на които следва да отговаря лице, което желае продължаване на срок на вече издадено разрешение по смисъла на чл. 5, т. 1 от ППЗКВВООБ, и което е подало заявление за подновяване по смисъла на чл. 5, ал. 6 от ППЗВВООБ (отм.). Следователно са валидни както процедурата, така и изискванията, предвидени от законодателя и приложими при първоначално издаване на разрешение. В касационната жалба се акцентира върху понятията "самоотбрана" и "самоохрана", като се релевират доводи за неправилно приложение на чл. 41, ал. 1 от ППЗКВВООБ (отм.). В нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗКВВООБ (отм.), регламентираща законовата възможност юридическите и физическите лица да придобиват, съхраняват, носят и употребяват взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси за охрана, самоохрана, граждански, ловни, спортни и културни цели, законодателят е използвал термина "самоохрана". Разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ППЗКВВООБ (отм.), за разлика от ЗККВООБ (отм.) - нормативен акт от по-висок ранг, борави с термина "самоотбрана". Терминологичните особености на двете понятия имат повече теоретично, отколкото практическо значение. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Седмо отделение