Решение № 8690 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6197/2014 г.

Решение № 8690 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6197/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане против решение № 1756/18.03.2014 г. по адм. дело № 327/2014 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Халида Халил Мохамед Зейдан, от гр. София изразява становище за неоснователност на същата. Позовава се на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила посочвайки, че има право да получи необходимите социални грижи. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът правилно е приел, че административният орган е бил длъжен да съобрази разпоредбата на чл. 27 от Конвенцията за правата на детето, ратифицирана от Република България, с която се признава и гарантира правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото жизнено, умствено и духовно, морално и социално развитие. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 1756/18.03.2014 г. по адм. дело № 327/2014 г. Административен съд София - град е отменил по жалба на Халида Халил Мохамед Зейдан, от гр. София заповед № К 3766/19.12.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане, с която е прекратена отпуснатата й помощ по чл. 8д от ЗСПД за детето Нада Исмаил Шабан. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона - основания за отмяната му по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. По делото е установено, че роденото от Халида Халил Мохамед Зейдан дете Нада Исмаил Шабан е български гражданин, а родителите му са лица без гражданство, като на майката е предоставен статут на бежанец. Детето страда от общо заболяване - генерализирано разстройство на развитието - детски аутизъм, за което е определена ТНР 91% с чужда помощ. Със заповед № К3766/02.09.2013 г. на Халида Халил Мохамед Зейдан е отпусната месечна помощ по чл. 8д, ал. 1 и ал. 2 ЗСПД и чл. 24, ал. 2 и ал. 6 ППЗСПД. Със заповед № К 3766/19.12.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане, която е предмет на съдебен контрол, отпуснатата социална помощ е прекратена. Съгласно чл. 8д, ал. 1, т. 1 ЗСПД право на месечна добавка за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, имат родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания. Позоваването от административния орган на лимитативно изброените категории лица в чл. 3 ЗСПД, имащи право на подпомагане не обуславя изводи, различни от направените от административния съд. Безспорно е, че в семейството на жалбоподателката детето е български гражданин, а неговите родители са лица без гражданство и това изключва хипотезата на чл. 3, т. 5 ЗСПД. Халида Халил Мохамед Зейдан независимо от своя статут има задължение да отглежда детето си, което е български гражданин. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България чужденците в Република България имат всички права и задължения според българските закони и ратифицираните международни договори, по които Република България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство. Подобен правен статут утвърждава и Закона за убежището и бежанците и не са налице заложените изключения в чл. 32 от същия. Законосъобразни са изводите на първостепенния съд, че прекратяването на месечната добавка по ЗСПД за дете с трайно увреждане, което е български гражданин и е отглеждано на територията на Република България е в нарушение на негови основни права и не е съответно на целта на закона. С този си акт администрацията е допуснала нарушение на принципа за равенство, залегнал в чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България, допуснала е дискриминация, основана на произход в нарушение на чл. 4, ал. 4 от Закона за защита от дискриминация, нарушила е забраната по чл. 10, ал. 3 от Закона за закрила на детето да не се допуска ограничение на правото на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото развитие. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение