Решение № 6451 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8848/2014 г.

Решение № 6451 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8848/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли да бъде отменено решение № 2451/11.04.2014 г. по адм. д.. № 5959/2012 г. на АССГ в частта, с която е изменен РА № 2101108316/10.11.2011 г. на ТД на НАП - София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон. Съдът изменил дължимият ДДС поради грешка в пресмятането, направена от вещото лице. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Втора касационна жалба е подадена от "Юропиън Ленд" ООД против решението и постановеното допълнително решение в съдебно заседание от 17.06.2014 г. за допълване на диспозитива на решението в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 205 756,52 лв по фактури на "Интерасет Дивелопмент" ЕООД, "Глоубъл Файненшъл Консълтинг" ЕООД и"Юропиън Ленд Сървисиз" ЕООД и в частта за разноските като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбите си. Моли РА да бъде отменен и в тази част и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП"I - София и за неоснователност на касационната жалба на "Юропиън Ленд" ООД. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение и с допълнителното решение административният съд е изменил РА № 2101108316/10.11.2011 г. на ТД на НАП - София като е определил непризнато право на приспадане на данъчен кредит 209 233,36 лв, вместо установеното непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер 236 725,64 лв и е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за недоказано осъществяване на фактурираните услуги от "Интерасет Дивелопмент" ЕООД, "Глоубъл Файненшъл Консълтинг" ЕООД и "Юропиън Ленд Сървисиз" ЕООД. Въпреки неправилния извод за административен характер на фактурираните услуги и поради това за неприложимост на 74, ал. 1 от ЗДДС, крайният извод на съда, че не е доказано осъществяване на фактурираните доставки от издателите на фактурите е правилен. Представени са протоколи за предаване на извършени услуги, описани в тях. Към тях са приложени доказателства, които не доказват осъществяване на описаните в протоколите дейности по договора за управление от 1.03.2007 г. и анексите към него. Част от приложените анализи и разработки, видно от съдържанието им, са съставени през 2007 г. и преди ревизираните периоди от 2008 г. - 2010 г. и не могат да установят описаните в протоколите дейности. По протокол № 4/06.08.2008 г. са описани приложени отчети на брокери по предстоящи придобивания, каквито липсват. Приложен е доклад за определяне на пазарна стойност на поземлени имоти с обща площ от 196 330 кв. м. от 28.09.2009 г., изработен от Консултантска къща "Амрита", по възлагане на ревизираното лице, който не установява предоставени услуги от доставчиците. Към повечето протоколи са прилагани едни и същи скици на недвижими имоти, поради което не е доказано точно е изпълнено по всеки от протоколите и съставените по тях фактури. Необосновано съдът е приел, че доставчиците нямат кадрови потенциал да изпълнят възложеното управление на инвестиционния проект Търговски парк. По делото са представени достатъчно доказателства за компетентността на Румен Беремски и Ивайло Тасков да изпълнят възложеното им управление. Румен Беремски и Ивайло Тасков през ревизираните периоди са управители на ревизираното лице, като Беремски е управител и на "Интерасет Дивелопмент" ЕООД, Тасков е управител на "Глоубъл Файненшъл Консълтинг" ЕООД, а Беремски и Тасков са управители на "Юропиън Ленд Сървисиз" ЕООД. Неправилно съдът е приел, че възложените с договора услуги изцяло са изпълнени от "Ес Би Груп" ЕАД, което дружество е изработило проекта за ПУП на закупените от ревизираното лице имоти. В конкретния случай не е доказано осъществяването на услугите по договора и протоколите, за част от които са издадени спорните фактури, а за някои от фактурите липсват и протоколи за предаване на услугите в данъчния период на съставяне на фактурите или в 5-дневен срок преди това. Съдът действително е допуснал грешка при определяне размера на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит поради допусната от вещото лице счетоводител грешка в пресмятането, но дължимият размер се отличава и от поддържания от първия касатор. По изчисленията на настоящата инстанция непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури като е взето предвид ДКИ № 29/05.03.2010 г. по фактура № 28/01.02.2010 г. е 234 844,01 лв, а заедно с непризнатото право на данъчен кредит по фактурите на "Добрев, Кинкин и Люцканов"АД от 1891,29 лв се получава резултат от 236 735,30 лв при непризнато право на приспадане на данъчен кредит в РА в размер 236 725,64 лв. Тъй като не може да се влошава положението на обжалващия предвид чл. 160, ал. 5 от ДОПК решението следва да бъде отменено в частта, с която е изменен РА като е определено непризнато право на приспадане на данъчен кредит 209 233,36 лв, вместо установеното в РА непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер 236 725,64 лв и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Поради промяната в резултата следва да се преизчисли юрисконсултското възнаграждение. Първият касатор има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК в размер 4897,26 лв, от които 4060 лв вече са присъдени от административния съд. Дружеството следва да бъде осъдено да заплати на първия касатор още 837,26 лв юрисконсултско възнаграждение по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,