Решение № 6703 от 19.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3917/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие чрез процесуален представител, срещу решение 316 от 21.02.2025 г., постановено по административно дело 424/2024 г. от Административен съд Търговище, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2020 г., с изх. 02-250-2600/4235#8 (УП) и преписката му е върната за ново произнасяне, съобразно дадените указания. По наведени доводи за неправилност на решението като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и му бъдат присъдени направените деловодни разноски по приложен списък. Прави възражение за прекомерност на заплатеното и претендирано като разноски възнаграждение за адвокат от насрещната страна). Ответникът по касационната жалба ФЗ Яйца и птици ЕООД (предишно наименование Братя Къневи ДС ЕООД) в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е незаконосъобразно. Оспореното пред АС Търговище УП е постановено, след като с решение 101 от 28.07.2023 г., постановено по административно дело 7/2023 г. АС Търговище е отменил предходно негово уведомително писмо, с което по същото заявление са наложи санкции в идентичен размер, по същата мярка и за същата кампания поради допуснати нарушения при издаването му на изискванията за неговата форма. В обжалваното пред настоящия състав решение е прието, че изискването за форма в УП е спазено, като са изложени фактическите и правни основания за постановяването му, с което са изпълнени дадените от съда указания. От съдържанието на УП се установява, че органът е приел, че парцел 15895-4422-2-1 с декларирана площ 1,57 ха е с установено несъответствия за цялата площ, за което му е наложена санкция в размер на 2494,68 лв. за наддеклариране и санкции за бъдещи период, при установена разлика между декларираните и установени след проверки площи, надвишаващи 50% от действително стопанисваните площи в направление Биологично растениевъдство в размер на 1710,33 лв. Видно заявлението за подпомагане с вх. 19298780/14.05.2020 г., подадено от дружеството посоченият парцел фигурира под 1 в Таблицата за използваните парцели, с ЕКАТТЕ 15895, землище Голямо ново, физически блок 4422, с на БЗС в ИСАК 15895-4422-2, на парцел в ИСАК 15895-4422-2-3, с код на култура 222010, с площ 1,57 ха, заявен за подпомагане по СЕПП и НДП и БР12. В заявлението липсва заявен друг имот с посоченото ЕКАТТЕ и землище, като по БР 12 е заявен и имот в друго землище и ЕКАТТЕ с на парцела в ИСАК 72062-254-1-2, с код на култура 222010 и с площ 0,72 ха. За да отмени акта първоинстанционния съд приема, че същият е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразено в това, че фактическите констатации на органа са базирани на непълно извършена проверка, тъй като не са преброени всички живи дръвчета в парцел 15895-4422-2-1, в който според дневника на стопанството, заверен от биосертифициращата фирма Лакон са налични 800 броя, а при извършената проверка са преброени само 492 броя, като не е установено състоянието на останалите фиданки. Както по адм. дело 424/2024 г., така и по адм. дело 7/2023 г. и двете по описа на АС Търговище приложено към делото, по което е постановено обжалваното решение се установява, че дружеството е сключило на 15.12.2015 г. с Лакон ООД стандартен договор BG-5948-2015 за инспекция на биологична селскостопанска продукция, съгласно който в земите за инспектиране е включен имот със същото ЕКАТТЕ и землище, но с 037001, с площ 1,9510 и начин на ползване сливи. В приложените към него два анекса от същата дата фигурира като обект на инспектиране в посоченото землище и ЕКАТТЕ имот с 15895-4382-4-1, с площ 1,60 ха, с начини на ползване сливи. Последният имот фигурира и в приложената служебна бележка, издадена от ръководител ОСП Маком сертифициране ООД, издадена на 28.12.2016 г. (л.32-гръб). От приложените писмени доказателства се установява, че дружеството е сключило договор за контрол и сертификация 317/28.12.2016 г. с Маком сертифициране ООД BG-BIO-19, с предмет извършване на контрол и сертификация за спазване на правилата за биологично производство, преработка, означаване и търговия със земеделски продукти и храни, като видно от приложение 1 към този договор (л. 67) обект на инспектиране е бил имот 15895-4382-4-1, който е бил такъв обект и по сключения договор с ЛАКОНООД. Именно Маком сертифициране ООД е посочена като контролиращо лице в таблицата на лицата, отговорни за осъществяване на контрол за съответствие на биологичното производство от дружеството при подаване на заявлението за 2020 г. (л. 100 от делото), във връзка със заявената по БР 12 площ 2,29 ха. По делото е приложено сертификационно писмо с период на валидност 30.08.2020 г. 30.08.2021 г., с дата на контрол 29.06.2020 г., издадено от Ръководител ОСП Маком Сертифициране ООД , от което се установява, че за имот 037001, в землището на [населено място] ново с начин на трайно ползване сливи, от които с площ 1,600 ха са със статус биологични, а 0,9023 ха са със статус в преход, както и от имота в [населено място] за 2019 г. е произведена продукция 5,3 тона сливи продукт 0317Р-01-1 със статус биологичен и очакван добив 10 тона. Към същото е представено и приложение от 20.10.2020 г., издадено от същото лице, което е посочено, че от парцел 15895-4422-2-1с площ 1,57 с начин на трайно ползване е произведена продукция 10 тона сливи, биологични. По приложеното адм. дело 7/2023 г. е прието сертификационно писмо с дата на валидност 03.06.2019 г. 30.06.2020 г., с дата на контрол 13.05.2019 г., издадено от Ръководител ОСП Маком Сертифициране ООД, от което се установява, че от посочените два имот през 2018 г. е произведена продукция 19,4 тона сливи със статус в преход и е очакван добив от 16 тона със статус биологичен. Очевидно при формирането на извода си съдът не е съобразил факта, че за 2020 г. сертифициращата фирма не е Лакон ООД, а е Маком сертифициране ООД, което се установява от посочените по-горе доказателства, при което следва безспорен извод, че цитираната в решението Лакон ООД е имала качеството на сертифициращ орган на дружеството жалбодател само за първата година от поетия ангажимент, но не и за процесната 2020 г., а отделно от това измежду доказателствата и по двете дела на АС Търговище не се установява наличие на документ, удостоверяващ наличие на 800 броя живи растения. Допълнително следва да бъде посочено, че процесният парцел, освен това не е бил в включен като обект за сертифициране с Лакон ООД, предвид посочените по-горе писмени доказателства. Неправилен е и изводът в обжалваното решение, че при извършената проверка от РТИ Разград в периода 19.08.2020 08.09.2020 г. на парцелите на дружеството, извършена в присъствието на неупълномощени негови представители и на двама служители на ОДМВР Търговище в спорния парцел 15895-4422-2-1 не са преброени всички растения. Установеният при проверката факт, че при извършената проверка са установени общо 492 броя растения, от които 277 броя са живи, които представляват 56% от засадените растения, не е опроверган от събраните доказателства, като срещу тази констатация липсват възражения, както от страна на неупълномощените представители, присъствали на проверката, така и на представител на дружеството, който се е запознал с доклада от проверката на 08.09.2020 г. Липсват такива твърдения, а още по-малко представени доказателства и с жалбата до АС Търговище по делото, по което е постановено обжалваното решение, а също и с тази по предходното дело. За пълнота следва да посочи, че процентът е изчислен на база установения при проверката брой растения. В тази насока следва да бъдат съобразени и данните от сертифициращия орган при извършените проверки на 13.05.2019 г. и на 29.06.2020 г., от които се установява намаление, както на произведената продукция от двата парцела, заявени за подпомагане по БР 12, така и за очаквания добив, които са намалени през втората посочена година. Съдът е приел по делото експертно заключение, от което се установява, че при направени снимки на парцела от органа, са направени с апарат, който няма функции да записват посоката спрямо север, в която е насочен фотоапарата. Същите са записани с разделителна способност 96х96 (точки на инч), при което заснетите растения могат да се различат, ако са в непосредствена близост пред фотоапарата, при добра осветеност. От приложените на л. 159-164 от делото снимки Приложение 3 към заключението ясно се вижда затревена площ, на която могат да се забележат единични растения, които са леко по-високи от тревата, около тях. При тези доказателства и при съобразяване на безспорния факт, че 2020 г. е ПЕТА година от ангажимента, при което вида на установените растения очевидно не отговарят на такива, засадени през първата година на поетия ангажимент, настоящия състав намира, че констатациите в доклада на РТИ Разград за извършената проверка на място категорично не са опровергани. Нещо повече буди недоумение позоваването в съдебното решение на доказателство, което не се открива в кориците на делото, но дори да съществува е относимо към първата година от поетия ангажимент и пълното игнориране на събраните по делото доказателства, относими към конкретния случай заверено от Лакон ООД копие от дневник на стопанството. При така установеното настоящият състав намира, че изводите на съда за постановяване на акта при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, довело до материалната му незаконосъобразност са неправилни. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в случая не са изпълнени изискванията за допустимост за подпомагане на процесния парцел по чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, предвиждащ, че трайните насаждения са допустими за подпомагане, когато най-малко 70 % от растенията в парцела след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 10 са живи (неизсъхнали), а в случая от доказателствата е установено, че в парцела живите растения са 56%, при което законосъобразно органът е приел, че в случая не са налице и предпоставките по чл. 12 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. и са наложени предвидените в Делегиран регламент(ЕС) 640/2014 г. санкции. Решението е необосновано. Както бе посочено подробно по-горе съдът се е позовал на част от доказателствата, без да обсъди подробно същите в цялост, което е довело и до неправилност на решението му. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, при констатираните отменителните основания по чл. 209 т. 3, предл. 1 и 3 АПК, като следва да бъде постановено ново, с което жалбата срещу УП бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на администрацията при касационния жалбодател направените в производството деловодни разноски в размер на 470 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт по 200 лв. за всяка от инстанциите и 70 лв. заплатена държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение