Решение № 6349 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9514/2017 г.

Решение № 6349 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9514/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на Общинския съвет-Балчик и на ДКИ "КЦ Двореца"-Балчик чрез техните пълномощници и представители срещу решение № 224/29.05.2017 г. по адм. д. № 215/2016 г. на Административен съд Д.. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- СУ "С. К. О."-С., чрез процесуалния си представител намира касационните жалби за неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящият съдебен състав взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от СУ "С. К. О."-С. срещу решение № 106/31.03.2016 г. на Общинския съвет - Балчик, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 11 от ЗМСМА, съгласно чл. 129, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, Общинският съвет - Балчик одобрява ПУП - План за регулация и застрояване за УПИ VI - 157 "за паметник на културата" и УПИ VII-156 и ОТ 21А и ОТ 730 в кв. 7 по плана на КЗ "Двореца" гр. Б.. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за допустимост на подадената жалба, за недопустимост на косвен съдебен контрол върху влезли в сила административни актове, както и за допуснати от административния орган съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Така постановеното решение е обосновано: В този аспект съдът е обсъдил изключително задълбочено всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че инициаторът на процедурата по изработване на ПУП "КЦ Двореца" -Балчик не разполага с такова право по отношение отреждането на имотите, предмет на плана, изработването на ПР и изменение на уличната регулация. Имотите, предмет на плана, са публична държавна собственост, предоставена за стопанисване и управление на Софийския университет "С. К. О.", поради което законосъобразен е изводът на решаващия съд, че като е приел за допустимо искането на КЗ "Двореца" гр. Б., административният орган е поставил началото на една незаконосъобразна процедура. Настоящият съдебен състав споделя изцяло и извода на първостепенния съд, че жалбата на СУ "С. К. О." е процесуално допустима като подадена от лице, чиито имоти са предмет на плана и за които университетът притежава ограничени вещни права, с което са изпълнени предпоставките на чл. 131, ал. 1 ЗУТ. В съотвествие с процесуалните норми съдът правилно не е осъществил претендирания "КЦ Двореца" -Балчик косвен съдебен контрол. В случая следва да бъде зачетена силата на Решение на МС № 218/2011 г. и на заповед № 1426/1955 г. на министъра на културата, тъй като същите са стабилни, влезли в сила административни актове. Евентуалната им недействителност може да бъде претендирана в друг процес, а в настоящия същите нямат пряка връзка с предмета на повдигнатия спор- законосъобразността на процедирания ПУП-ПРЗ и промяна на уличната регулация. По същество с претендирания косвен съдебен контрол се цели отричане на чужди права, признати с влязли в сила административни актове и установяване на права за "КЦ Двореца" -Балчик, непризнати по установения за това ред. Обжалваното решение е материалнозаконосъобразно: На първо място, оспореното решение не съдържа правно основание. В него изобщо не са посочени материалноправни норми, визиращи релевантни юридически факти за одобряване на ПУП-ПРЗ и за изменение на улична регулация, при чието проявление може да се предизвика правната последица одобряване на ПУП-ПРЗ и промяна на улична регулация. В този аспект съдът е изложил подробни и ясни мотиви, при които е изтъкнал, че решението не съдържа основанието, на което е процедиран планът. Посочени са само разпоредби, които се отнасят до правомощията на органа, но не и материалноправно сонование. Само на това основание оспореният административен акт е материалнонезаконосъобразен като лишен от конкретна законова опора. Съдът е направил и преценка в евентуалната хипотеза на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ съобразно становището на главния архитект на община Балчик, според което може да бъде допуснато изменение на плана на това основание. В случая материалноправните предпоставки на посочената законова норма не са налице, за което съдът е развил детайлни мотиви. С оглед пък графичната част на проекта- ПУП-ПР на неурегулирани имоти и обяснителната записка с наименование "Изменение на ПУП-ПР" не е ясно какво точно е процедирано-нов ПУП-ПРЗ, изменение на такъв, изменение на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ с оглед становището на главния архитект, че заданието се изработва на това основание или и /или изменение и на улична регулация по отношение на посочените в решението точки от 21А от 730. С обжалваното изменение се извършва промяна на улица, навлизаща в имот . 157, като се променя регулационната линия и площта на имота и се премества уличната регулационна граница навътре в имота, като част от имота се придава за улица. В разрешението за изработване, взето с решението на Общинския съвет -Балчик за разрешаване изработването на ПУП пък липсва от 730. Според вещите лица възниква проблем и с имот . 156, за който сградният фонд остава с тънка кадастрална линия, което означава, че не подлежи на опазване. Съдът е констатирал и други нарушения на приетия ПУП-например ПЗ е допуснат за изработка с решение на Общинския съвет -Балчик, но този план не се съдържа нито в съгласувателното писмо на Министерството на културата, нито в становището на главния архитект. На последно място, според вещите лица, обжалваният план не предлага градоустройствено решение, а повтаря лоши практики. Планът не отговаря на изискванията да даде най-целесъобразното осъществимо устройство на конкретната територия. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за материално и процесуално незаконосъобразен, съдът е постановил съответно на материалния закон решение. При постановяването му не са допуснати нарушения на съществени процесуални норми, поради което касационните жалби са неоснователни. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационните жалби основания за отмяна, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,