Решение № 12952 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6532/2017 г.

Решение № 12952 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6532/2017 г., I о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Л. Г. С. Р. Л" ЕООД, подадена чрез процесуален представител, против решение № 2582 от 18.04.2017 г. на Административен съд С.-град, постановено по адм. д. № 6314/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2221415000547-091-001 от 29.01.2016 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - С., частично потвърден с решение № 806 от 18.05.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, в частта на отказано право на данъчен кредит общо в размер на 8 996 лв. по фактура № 10...012 от 15.11.2013 г. с ДО 22 895 лв. и ДДС 4579 лв., както и по фактура № 18 от 19.11.2013 г. с ДО 22 085 и ДДС 4417 лв., издадени от "Т." ЕООД. В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано, при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон. Наведените оплаквания са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата съображения, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Горанов с открито съдебно заседание оспорва касационната жалба и изразява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима. По същество тя е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА, в частта, с която е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 8996 лв. по два броя фактури № 10...012 от 15.11.2013 г. и № 18 от 19.11.2013 г., издадени от "Т." ЕООД, с предмет стоки - информационни брошури, листовки, настолни и стенни календари, химикалки и тефтери с лого. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетото по делото без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/. Приел е, че липсват доказателства сочения като изпълнител търговец да е прехвърлил правото на собственост върху стоките на оспорващия, а се касае единствено и само до документално оформяне при липса на реално осъществена от прекия и предходния доставчик, доставка на стоки. Сочено е, че отказът на органите по приходите е мотивиран от констатация, че нито доставчикът, нито предходният доставчик са имали кадровата обезпеченост да изпълнят доставката. Съдът се е разграничил от извода на органите по приходите, че не се установява реална доставка, приел е, че има доставка, но няма данни тя е осъществена от фактуриралия я доставчик - "Т." ЕООД респ. неговия доставчик "Р. т."ЕООД /явяващ се предходен доставчик по процесната доставка/. Съдът е изразил съмнение по отношение на датите на сключените договори между РЛ и прекия доставчик и този между прекия и предходния доставчик, като е посочил, че с оглед тях "Т." ЕООД е поръчал на "Р. т." ЕООД процесните стоки, преди РЛ да е възложило на "Т." ЕООД същите. Съдът е установил последващата доставка, която е осъществена от "Л. Г. С. Р. Л" ЕООД към неговия възложител "И. БГ" ЕООД. Съдът е споделил извода на експерта по ССЕ за безспорна реализация, освен на база осчетоводяване на доставката при доставчика, то и на основание обстоятелството, че "Л. г." за периода няма други заприходени материали, сходни на тези по спорните доставки. Посочил е още, че липсата на комуникация между страните относно това какви да са материалите - не може да доведе до игнорирането на останалите обстоятелства, навеждащи довода, че жалбоподателят като доставчик е придобил и впоследствие продал на "И. БГ" ЕООД въпросните материали. Решаващият състав е счел, че последващата реализация и наличието на доставката при жалбоподателя не са достатъчни за признаването на правото на данъчен кредит, поради което е намерил за основателен отказа на приходната администрация по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Така атакуваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано, тъй като са налице достатъчно доказателства, въз основа на които се установява при условията на пълно доказване, че доставките на информационни брошури, листовки, настолни и стенни календари, химикалки и тефтери с лого са осъществени. Възраженията на касатора за неустановен произход на стоката са основателни. Предмет на спора пред административния съд е наличието на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и съответно на хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за непризнаване на право на данъчен кредит. При постановяване на съдебното решение съдът изцяло е възприел констатациите на приходните органи и е потвърдил като законосъобразен оспорения ревизионен акт, в атакуваната му част. Този извод на съда е неправилен. В конкретния случай от значение за установяване реалността на доставките е вида на стоките - информационни брошури, листовки, настолни и стенни календари, химикалки и тефтери с лого. Както правилно е посочил първоинстанционният съд се касае за родово определени вещи и за да е налице доставка по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, е необходимо да бъде установено прехвърлянето на материална вещ и овластяването на получателя /РЛ/ да се разпорежда фактически с нея като нейн собственик, /в този смисъл е т. 35 от решение по дело С-78/12/. Правилно съдът е приел, че релевантно за спора е да се установи дали и как е индивидуализирана стоката. Настоящият състав на ВАС намира, че с оглед представените по делото приемо-предавателни протоколи, съпътстващи процесните фактури е доказано прехвърлянето/предаването на стоките, както и транспортирането им (с представен договор за транспортна услуга със срок от 1.10.2013 г. до 1.03.2014 г. сключен между прекия доставчик "Т." ЕООД и "В. К. 81 "ЕООД). Представените доказателства не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК. Установено е от събраните доказателства и не е спорно, че извършеното осчетоводяване на фактурите при получателя - РЛ и при доставчика, е надлежно според приложимите нормативни изисквания. Пряко производно писмено доказателствено средство за получаване на доставките са счетоводните записвания на ревизираното лице - чл. 182 от ГПК. По всички фактури е извършено плащане, начислен е ДДС, за извършените плащания са направени съответните счетоводни записвания, което също е индиция за реалност на доставките. Сочената липса на установяване визията на логото, е безпредметна. Съдът неправилно е мотивирал акта си с твърдението, че не става ясно какво е логото, намерил е, че същото следва да има някакво послание, като е посочил, че то трябва да бъде свързано с автора на тази поръчка /"Л. г."/. Настоящата инстанция намира тези съждения за необосновани и противоречиви, тъй като самият решаващ състав е посочил като безспорна реалността на последващата продажба към "И. БГ" ЕООД, като именно последното дружество е използвало процесните стоки за рекламиране дейността на фирмата /каквато е констатацията на вещото лице в констативно-съобразителна част на заключението по ССЕ - л. 273 /. Въз основа на събраните по делото доказателства, включително и ССЕ, преценени в своята съвкупност и поотделно, водят до извод за реалност на процесните доставки на информационни брошури, листовки, настолни и стенни календари, химикалки и тефтери с лого. Следва да се отбележи, че за да обоснове извод за законосъобразност на отказа на ДК, административният съд е обсъждал ирелевантни обстоятелства във връзка с признаването правото на данъчен кредит на ревизираното лице като материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика, предходна доставка, налични количества на стоката у прекия и предходния доставчик, изображението на логото. В своята практика СЕС приема, че липсата на доказателства за установяване произхода на стоките, за наличието на кадрова обезпеченост на доставчика, както и доказателства за наличието на търговски обект, от който дружествата осъществяват дейността си, които обстоятелства предвид Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., при липса на доказателства или поне твърдения от органа по приходите, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки, не следва да бъдат основание за отказ на правото на данъчен кредит за получателя по доставката, а констатациите на органа по приходите са били свързани най-вече с кадровата и техническа обезпеченост на доставчика. В настоящия казус обаче в оспорения РА липсва констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Същевременно са представени доказателства, установяващи обективното извършване на доставките. Затова за получателя, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчна фактура, отразяваща действително извършени доставки, възниква право на приспадане на данъчен кредит в размер, съответстващ на ДДС по фактурите, издадени от "Т." ЕООД. С оглед горното, изводите на първоинстанционния съд относно неустановяването на главния факт на доказване - наличие на облагаеми доставки по процесните фактури, се явява необоснован и незаконосъобразен. Като е достигнал до изводи противоположни с гореизложените, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, настоящият състав намира, че следва да бъде постановено друго решение по същество на спора, с което да бъде отменено решението на административния съд и да бъде отменен РА в частта относно непризнатото право на данъчен кредит по фактури № 10...012 от 15.11.2013 г. и № 18 от 19.11.2013 г., издадени от "Т." ЕООД в едно с прилежащите лихви. Решението следва да бъде отменено и в частта относно присъдените в полза на дирекция "ОДОП" - С. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 880 лв. С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски по делото за двете инстанции в общ размер на 2 487,52 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,