Решение № 3581 от 4.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1252/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ЦентралЕООД със седалище и адрес на управление гр. Момчилград, [улица], общ. Момчилград, обл. Кърджали, представлявано от управителя С. А. А., подадена чрез процесуалния представител адв. Л.Базлянков, срещу решение 1655 от 04.12.2024г., постановено по адм. дело 209/2024г. на Административен съд Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му, против заповед РД-19-225 от 30.04.2024г., издадена от кмета на община Момчилград, в частта й, с която е прекратена процедурата по провеждане на публичен търг с тайно наддаване, за продажба на недвижим имот с идентификатор 48996.103.253 по КК и КР на град Момчилград одобрени със заповед РД-18-275/03.05.2019г. на изпълнителния директор н АГКК, като неоснователна и е осъдил дружеството, да заплати на община Момчилград направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 1200 лева. С касационната жалба се развиват доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, с което административния акт да бъде обявен за нищожен, в условия на евентуалност се прави искане заповедта да бъде отменена и преписката да бъде върната на административния орган с указания. С писмена молба процесуалния представител е заявил, че поддържа касационната жалба и прави искане за присъждане на разноски за две инстанции. Алтернативно в случай, че се постанови съдебен акт в различен смисъл се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна. Ответникът кмета на Община Момчилград, чрез процесуалния представител адв. А.Хасан, в писмен отговор оспорва касационната жалба, като счита решението за правилно и обосновано, поради което моли да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски. Представя писмени бележки. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на ВАС Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. Производството пред Административен съд Кърджали е било образувано по жалба на ЦентралЕООД, против заповед РД-19-225/30.04.2024г. издадена от кмета на община Момчилград, в частта й, касаеща прекратяване на процедура по провеждане на публичен търг с тайно наддаване за продажба на поземлен имот с идентификатор 48996.103.253 по КККР на гр. Момчилград. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, поради което възражението за нищожност е прието за неоснователно. Счел е, че приетото от органа нарушение на чл. 95, ал. 4 се установява от събраните по делото доказателства, а именно, според заключението на експерта, назначен в хода на административното производство е установено, че повече от пликовете и съдържащите се в тях ценови предложения, представени от участника Централ ЕООД, не са били оригинални документи, а преснимани цветни копия, което е породило съмнения относно проведената процедура. Съгласно предвиденото в Раздел III, т. 7.3 от утвърдената тръжна документация, попълненото предложение за цена на имота се поставя в отделен малък, запечатан, непрозрачен плик, върху който се изписва наименованието на обекта на търга, името на участника или името на упълномощеното лице, в случаите на упълномощаване, завежда в деловодството на общината и се представя пред комисията в деня и часа за провеждане на търга. Според т. 7.4 от тръжната документация, допълнения и изменения на подадени вече предложения не се допускат. Така разписаните правила съдът е приел, че следва да се тълкуват в смисъл, че пред тръжната комисия се представят единствено предложения, които са заведени в деловодството на общината, в непроменен вид, като гаранция за последното е представянето им отделен, запечатан, непрозрачен плик, с поставен мастилен отпечатък /оригинал/ на входящия номер, под който с предложението е заведен в деловодството на администрацията. А в процесният случай съдът е приел за установено, че въпросният плик на един от участниците, не отговаря на тези изисквания, поради което е прието, че визираните в заповедта нарушения са налице, поради което правилно административния орган е приел, че са налице основания за прекратяване на процедурата за продажба на поземления имот. Решение е правилно. При правилно установена и ясно описана фактическа обстановка, спрямо релевантните за спора факти, първоинстанционният съд е развил обосновани правни за законосъобразност на административния акт, като изводите на съда са направени въз основа на доказателствата по делото. Спрямо установените и релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон, като изводът му за липса на отменително основание по отношение на обжалваната заповед е законосъобразен. Не се констатира необоснованост на обжалваното съдебно решение. Фактическата установеност по делото налага именно формирания от първостепенния съд извод за валидност на оспорения акт, а оттам и за неоснователност на искането на "Централ" ЕООД за обявяването му за нищожен. Следва да се посочи, че прогласяването на нищожност на административен акт е средство за отстраняване на незаконосъобразни административни актове, засегнати от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не може да породи правните последици, към които е насочен. За да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за това, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. В правната теория и съдебната практика безпротиворечиво се приема, че липсата на компетентност на административния орган и неспазването на установената форма във всички случаи води до нищожност на административния акт, докато противоречието на акта с материалния закон, е основание за нищожността му само тогава, когато правните му последици са напълно несъвместими с правовия ред така, че по никакъв начин, включително, ако би бил необжалваем, не биха могли да бъдат признати /за справка решение 4045/30.03.2021 г., постановено по адм. дело 10649/2020 г. по описа на Върховния административен съд/. В случая не се установява наличието на основания, обуславящия нищожността на атакуваната пред състава заповед на кмета на община Момчилград. Правилно административния съд е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Заповедта на кмета за прекратяване на тръжната процедура е издадена в рамките на правомощията му по чл. 35, ал. 6 от ЗОС, според която разпоредба въз основа на резултатите от търга или конкурса, съответно - на решението на общинския съвет, кметът на общината издава заповед и сключва договор. В правото на кмета на общината е да упражнява контрол върху законосъобразното провеждане на процедурата. Доколкото той разполага с правото и задължението да вземе решение за определяне на спечелилия процедурата, той е този, който носи отговорност при незаконосъобразни фактически и правни действия. Затова и в неговите правомощия е той да извърши проверка дали при участниците в конкурса са се придържали точно и стриктно предварително оповестените условия и критерии. За кмета съществува възможността при констатирани нарушения, да прекрати процедурата, когато тези нарушения са неотстраними и водят до опорочаване на резултатите от нея. Освен че е оправомощен да проведе процедурата, административния орган е задължен да стори това при съобразяване с въведените в тази връзка изисквания, гарантиращи спазването на принципите на прозрачност, конкурентно начало и защита в най висока степен на интересите на общината. Тези изисквания не само не изключват възможността за прекратяване на открита от него процедура, но и го задължават да стори това при установяване на данни за допуснати в хода й нарушения, водещи до нейната незаконосъобразност и опорочаващи крайния акт. Поради това са неоснователни възраженията на касатора, че заповедта е нищожна, алтернативно незаконосъобразна. По изложените съображения съставът приема, че атакуваното е правилно и при установената липса на отменителни основания следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна, а своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски е основателно. Поради това касаторът следва да бъде осъден да заплати на община Момчилград сумата от 1000 лева за възнаграждение. Предвид заявеното възражение за прекомерност съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на спора, същото е в рамките на нормативно установения размер, поради което не са налице основания за неговото редуциране. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,