Решение № 3033 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5551/2019 г.

Решение № 3033 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5551/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Стоянов, чрез адв. Седефова като процесуален представител, срещу решение № 7560 от 13.12.2018 г., постановено по адм. дело № 8289/2018 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – директорът на дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община, чрез пълномощника си юрк. Аспарухова, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - Д. Йорданова, Т. Христова и Х. Христов не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на М. Стоянов срещу заповед № РА-20-23/25.06.2018 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община, с която на основание чл. 195, ал. 6 и чл. 196, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахване на обект: "двуетажна многофамилна жилищна сграда, с премахнат покрив, вътрешни преградни стени на втори етаж и подпокривна плоча" в УПИ I-574, кв. 12, район [район], [населено място], тъй като е негодна за използване, застрашена е от самосрутване, вредна е в санитарно-хигиенно отношение и не може да се поправи или заздрави. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни норми. Обосновал е извод, че са налице предпоставките по чл. 195, ал. 6 ЗУТ, тъй като състоянието на процесния обект и невъзможността за неговото заздравяване чрез ремонтни и възстановителни дейности са установени по реда на чл. 196 ЗУТ с протокол на комисия, назначена от кмета на общината. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, посочена като правно основание в оспорения административен акт, кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Кметът на общината може да упражни правомощията по чл. 195, ал. 6 ЗУТ при спазване на предвидения в чл. 196, ал. 2 ЗУТ ред - проверка от нарочна комисия и отразяване състоянието на строежа в констативен протокол, който се съставя, след като заинтересованите лица бъдат изслушани. Съгласно разпоредбата на чл. 196, ал. 2 ЗУТ строежите се поправят, заздравяват или премахват от собствениците за тяхна сметка. Констатациите, направени в изготвения констативен протокол от 23.01.2018 г., не се оспорват от жалбоподателя. С него е установено, че сградата е с премахнат покрив и преградни стени на последния етаж; същата е в компрометирано техническо състояние - носещата тухлена зидария няма стоманобетонов скелет или пояси и по нея се наблюдават напуквания и видими провисвания на плочата в сутерена; обитаването й е невъзможно; сградата не е укрепена и не е консервирана съгласно дадени указания със заповед № ДК-23-281/07.07.2005 г. на началник сектор "Строителен контрол" при ДНСК и заповед № РД09-11-211/22.08.2005 г. на кмета на район "Красна поляна", Столична община. Заключението на комисията е, че сградата не притежава нужната сигурност, не може да се поправи и възстанови и при запазване в настоящия си вид същата е опасна и негодна за ползване, създава реална опасност от самосрутване и липсват санитарно-хигиенни условия, поради което е направено предложение за премахването й. Жалбоподателят изразява възражения относно неизпълнението на други влезли в сила административни актове, както и за отговорността за премахване на жилищната сграда от страна на един от собствениците - Д. Йорданова, която с поведението си и извършените от нея незаконосъобразни действия, респ. бездействие, е станала причина за състоянието на сградата. Възраженията са направени както пред административния орган, така и в съдебното производство. Изводът на съда за наличие на предпоставките на чл. 195, ал. 6 ЗУТ за издаване на оспорената заповед е в съответствие с доказателствата по делото и е направен при правилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни норми. Съгласно разпоредбата на чл. 196, ал. 3 ЗУТ строежите, обект на заповед по чл. 195 ЗУТ се поправят, заздравяват или премахват от собствениците за тяхна сметка в срок, определен в заповедта на кмета на общината. Нормата недвусмислено посочва като отговорни собствениците на строежа, а жалбоподателят е един от тях, тъй като притежава първия етаж от сградата. Възраженията му, че неправилно е посочен като адресат на заповедта са неоснователни. Неблагоприятните последици за него от премахването на строежа и възстановяването на претърпените вреди, причинени от ответника Д. Йорданова, чийто действия са довели до компрометирането на сградата, са въпроси, засягащи техните гражданскоправни отношения и не следва да се обсъждат в това производство, както правилно приема съдът. Възражението, че бездействието на този собственик е причина за състоянието на сградата, няма отношение към предпоставките за постановяване на оспорената заповед. Срещу поведението на това лице, изразяващо се в събарянето на покрива и преградни стени на последния етаж, са предприети други мерки, предвидени в закона. В този смисъл са неотносими оплакванията на касатора относно неизпълнението на влязла в сила заповед на началника на ДНСК от 09.11.2005 г., с която е наредено предварително изпълнение на разпореждане за поставяне на временен покрив на процесната сграда, доколкото те са извън предмета на настоящото производство. Установено е, че строежът не е укрепен и консервиран съгласно дадените с посочената заповед указания. Поради липсата на покрив и излагането на атмосферните влияния повече от 10 години, конструкцията на сградата е компрометирана, негодна е за обитаване, застрашена е от самосрутване и не може да се поправи и заздрави. Неоснователен е касационният довод за неправилност на решението поради нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, основан на изложените от жалбоподателя аргументи за необходимостта от изразходване на значителни средства за премахването на сградата и неблагоприятно засягане на патримониума му като собственик. Цитираната разпоредба е относима към правото на всяко физическо или юридическо лице мирно да се ползва от своите притежания и да не бъде лишено от тях. Това право може да бъде ограничено при наличие на предпоставките, визирани в изр. 3, предл. 1 от същата разпоредба, а именно - намесата на държавните органи да е предвидена в закона и необходима за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес. С оспорената заповед е осъществена намеса в правото на жалбоподателя, но тя в случая е допустима и пропорционална, тъй като по делото е безспорно установено, че строежът е застрашен от самосрутване, опасен е за здравето и живота на гражданите, не подлежи на заздравяване и премахването е разпоредено при съблюдаване на изрично определената в ЗУТ процедура. С оглед изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски касаторът следва да бъде осъден да заплати на Столична община направените пред настоящата инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,