Решение № 4440 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16186/2009 г.
ВАСII отделение07.04.2010 г.докладчик Надежда Джелепова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 28 от 01 април 2009 г., постановено по адм. д. № 04053/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение. Осъжда Петър Ангелов Петров от София, кв. Враждебна, ул. "Нова махала" № 30 да заплати на Захаринка Драгомирова Николова и Богдан Драгомиров Николов направените пред касационната инстанция разноски в размер на 700 (седемстотин) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4440 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16186/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Ангелов Петров срещу решение № 28 от 01 април 2009 г., постановено по адм. д. № 04053/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-14-1226/31 юли 2006 г. на зам. началника на ДНСК. В касационната жалба се поддържат упреквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - началника на ДНСК - София, Захаринка Драгомирова Николова и Богдан Драгомиров Николов, намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Софийския градски съд Петър Ангелов Петров е оспорил заповед № РД-14-1226/31.07.2006 г. на зам. началника на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Едноетажна жилищна сграда", изпълнен от Петров в земеделска територия - поземлени имоти № 237003 и I 237004 - чужда собственост, м. Кривински път, землище на кв. Враждебна, район Кремиковци, Столична община. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че през 2003 г. Петър Петров е извършил строителство на едноетажна жилищна сграда в имоти, чужда собственост. Установено е също така, че за извършването на строителството не са издавани съответните строителни книжа. При тези данни изводът на първоинстанционният съд, че в случая е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е правилен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Предвид времето на извършване на строителството и липсата на декларация пред одобряващите органи, подадена до 31.12.1998 г., законосъобразно е преценена липсата на предпоставките за търпимост на строежите по § 16 от ПР на ЗУТ. Неоснователно е възражението на касатора относно компетентността на органа, издал оспорената заповед. Това възражение е разгледано при постановяване на оспореното решение, като обосновано съдът е приел наличието на компетентност на зам. началника на ДНСК за издаването на заповедта предвид представената по делото заповед № РД-13-329/10.07.2006 г. на началника на ДНСК. Неоснователно е и възражението относно това, че е налице разрешение от собственика на имота за извършване на строителството. Преди всичко такова разрешение по делото не е представено. Освен това наличието на разрешение от собственика не е достатъчно основание да се приеме изградената сграда за законен строеж, доколкото липсват издадени от компетентния орган - главния архитект на района, строителни книжа. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответниците Дафинка и Богдан Николови направените пред касационната инстанция разноски в размер на 700 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,