Решение № 10854 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3452/2020 г.

Решение № 10854 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3452/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез упълномощен процесуален представител и от "Електроразпределение Север" АД (с предишно наименование "Енерго - Про мрежи" АД), с ЕИК 104518621, чрез адв. Н. Георгиева, срещу съответните неблагоприятни за всеки от касационните жалбоподатели части от Решение № 7586/04.12.2019 г., по адм. дело № 6897/2019 г. на Административен съд – София-град (АССГ). С обжалваното съдебно решение, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Районен съд – Севлиево по НАХД № 494 по описа на този съд за 2015 г. на Наказателно постановление № НП 388/17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, отменено с Решение № 18/14.01.2016 г., постановено по посоченото дело, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като искът за обезщетение над уважения размер до пълния предявен размер от 1356 лева или за разликата от 856 лева е отхвърлен, като неоснователен. Наред с това, с обжалваното решение на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Административен съд – Габрово (АС – Габрово) по КНАХД № 81 по описа на този съд за 2016 г. при съдебна защита срещу същото отменено наказателно постановление, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като искът за обезщетение над уважения размер до пълния предявен размер от 1356 лева или за разликата от 856 лева е отхвърлен, като неоснователен. КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД също и сумата от 165 лева съдебни разноски в исковото производство. Предвид изложеното в касационната жалба на КЕВР следва да се приеме, че решението предмет на контрол, се обжалва от този касационен жалбоподател в осъдителната от него част. Твърди се, че е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. Релевира се довод, че съдът не съобразил факта, че "Електроразпределение Север" АД разполага с 8 (осем) броя юрисконсулти, които е било възможно да осъществят правната защита и съдействие на дружеството в хода на двете производства. Поддържа се становище, че направените от дружеството разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната му сфера акт. В тази връзка касационният жалбоподател излага подробни съображения и поставя въпроси, които са намерили своя отговор в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. дело № 2 по описа на Върховния административен съд за 2016 г. Обръща внимание, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани. Твърди, че не били налице и безспорни доказателства за извършени плащания към адвокатското дружество. При условията на евентуалност сочи, че съдът правилно е отчел установените по делото обстоятелства, довели до обоснования му извод за намаляване на сумата, присъдена като обезщетение заради платеното адвокатско възнаграждение. Наред с това, неправилно била присъдена платената държавна такса в двоен размер. По тези причини се иска отмяната на решението в обжалваните от този касационен жалбоподател части. Тази касационна жалба се оспорва от "Електроразпределение Север" АД, чрез упълномощен адвокат, по съображения, развити в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. Претендират се разноските, сторени за касационното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд КЕВР се представлява от упълномощен процесуален представител, който от нейно име поддържа касационната жалба и оспорва подадената от "Електроразпределение Север" АД. По същество моли да бъде уважена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от "Електроразпределение Север" АД за касационното производство. Представя писмени бележки в дадения от съда срок. С касационната жалба на "Електроразпределение Север" АД съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в частта, с която предявените от него искове са отхвърлени за сумата над 500 лева до пълния им предявен размер от по 1356, 00 лв. Твърди се, че в решението на АССГ липсват конкретни мотиви за това кои факти и обстоятелства са мотивирали съда да стигне до изложените твърдения във връзка с намаляване на размера на присъдените обезщетения, вкл. липсвали разсъждения съобразно указанията, дадени с Решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по съединените дела С-427/16 г. и С-428/16 г. за това дали Висшият адвокатски съвет, като професионална организация изпълнява публични функции, както и дали спорната правна уредба, касаеща невъзможността за определянето на хонорар под установения минимум, под страх от дисциплинарна отговорност, преследва легитимни цели. Релевират се доводи, че решението в обжалваната част не е съобразено с разпоредбите на Конституцията на Република България, чл. 132, ал. 2 АПК, чл. 185 АПК, чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), чл. 19 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), чл. 2 и чл. 4 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и практиката на СЕС. Излагат се подробни съображения във връзка с приетото от първоинстанционния съд по въпроса за наличието на основание за присъждане на по-нисък размер на обезщетението. Иска се отмяната на решението в отхвърлителната исковете част и уважаването им в пълен размер, ведно с присъждане на сторените по делото разноски. Представят се списък на разноските и доказателства за извършването им. В съдебното заседание пред настоящия съд "Електроразпределение Север" АД се представлява от упълномощен адвокат, който от името на дружеството оспорва касационната жалба на КЕВР и поддържа подадената от него касационна жалба. По същество на спора моли уважаването на последната и оставяне в сила на обжалваното съдебно решение в обжалваната от КЕВР част. По делото от страна на " Електроразпределение Север"АД, чрез процесуалния му представител е постъпила и частна жалба срещу определение № 1068/07.02.2020 г. постановено по същото административно дело в производството по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Изразяват се доводи, че съдът неправилно е приел, че на ищеца се следва само едно адвокатско възнаграждение, като за един адвокат, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Счита, че се касае за два отделни иска, поради което, макар и разгледани в едно и също производство е следвало да бъдат присъдени две отделни възнаграждения за всеки един от предявените искове. Претендира присъждане на направените разноски. От ответната страна по частната жалба – Комисия за енергийно и водно регулиране в срока по чл. 232 от АПК, чрез нейния представител, оспорва частната жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. Моли обжалваното определение като правилно и обосновано да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По отношение на частната жалба изразява становище за нейната неоснователност, като счита определението на административния съд постановено в производството по реда на чл. 248 от ГПК за правилно, като постановено в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като изходящи от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в съответните обжалвани от тях части и като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационната жалба на "Електроразпределение Север" АД е основателна, а тази на КЕВР – неоснователна. Въз основа на подробно установеното по делото от фактическа страна съдът приел исковете за допустими, а по същество за частично основателни. Направил извод, че в случая са налице всички кумулативни предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на КЕВР по посочената разпоредба. Позовал се на установените по делото факти за осъществено процесуално представителство от адвокат за "Електроразпределение Север" АД по двете съдебни производства, които са приключили с отмяната на Наказателно постановление № 388/17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, за което представителство пред Районен съд – Севлиево и пред АС – Габрово "Електроразпределение Север" АД (тогава "Енерго – про мрежи" АД) е заплатило сумата от 2 712 лева, с ДДС, която съставлява причинена имуществена вреда. Съдът приел за доказана и пряката и непосредствена причинно-следствена връзка като се позовал на разрешението на въпроса, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 2 по описа на този съд за 2016 г. и отхвърлил възраженията в обратна насока, направени от КЕВР. Мотивирано не се съгласил и с възражението на КЕВР, че защитата на дружеството е било възможно да бъде осъществена от юрисконсултите му, тъй като приел, че само и единствено в негова преценка е да вземе решение дали да наеме адвокат или да използва назначените юрисконсулти. За основателно обаче съдът намерил направеното от КЕВР възражение за "... прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение", претендирано като вреда в производството по ЗОДОВ и пред двете съдебни инстанции. Изложил съображения, че на "Електроразпределение Север" АД били издадени от КЕВР процесното и други наказателни постановления за нарушения по идентични казуси, които били отменени. Според съда предвид бройката на делата, възнаграждение в размер на по 1356 лева за всяко от тях било прекомерно. Позовал се на приетото в тази насока в цитираното по-горе тълкувателно решение. Съдът разгледал съдържанието на двата представени по делото договора за правна защита и съдействие и съобразил извършените по делата процесуални действия от представляващите "Електроразпределение Север" АД (тогава "Енерго – про мрежи" АД) адвокати. Като взел предвид относимите разпоредби на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция), направил извод, че заплатеният адвокатски хонорар е прекомерен и не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делата пред районния и административния съд. В допълнение съдът се позовал на приетото по съединени дела С-427/16 г. и С-428/16 г. на СЕС и на постановени от Върховния административен съд решения по три дела, за да направи извод, че изплатеното адвокатско възнаграждение и за двете инстанции е прекомерно, поради което следва да бъде намалено до минималния размер без да се отчита имуществения интерес. При съобразяване на разпоредбата на пар. 2 от ДР на посочената наредба, съдът приел, че върху минимално дължимото възнаграждение следва да се начисли 20% данък добавена стойност (ДДС), които да се присъдят в полза на адвокатското дружество. Въз основата на тези съображения съдът направил извод, че дължимото възнаграждение, което следва да се присъди е в размер на 500 лева, с включен ДДС ведно с лихвата, считано от датата на влизане в сила на решението, с което наказателното постановление е отменено (16.05.2016 г.), както за въззивния съд, така и за касационната инстанция, като за разликата над 500 лв. до предявената сума от 1356, 00 лв. всеки от исковете следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора, на "Електроразпределение Север" АД били присъдени разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част на иска в размер на по 115 лева и 50 лева общо за внесените държавни такси за производството по адм. дело № 6897/2019 г. и за образуване на производството по адм. дело № 6898/2019 г. и двете на АССГ. Решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно в отхвърлителната на исковете част. Част от въпросите, които касационният жалбоподател КЕВР е повдигнал за обсъждане в касационната жалба са по приложението на материалния закон и намират своя отговор в приетото Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г., на което впрочем изрично се е позовал и първоинстанционният съд в обжалваното решение. Съгласно посоченото тълкувателно решение при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В казуса фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ изисква установяването на отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд, наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на КЕВР по посочената разпоредба. Ето защо, правилно въз основа на установеното по делото от фактическа страна първоинстанционният съд е направил краен извод за наличие на основание за ангажиране отговорността на КЕВР по предявените искове за присъждане на обезщетение, което е в съответствие с приетото по посоченото тълкувателното решение. Доводът на КЕВР, че съдът не съобразил, че "Електроразпределение Север" АД разполага с 8 (осем) на брой юрисконсулти, които е било възможно да осъществят правната защита и съдействие на дружеството е неоснователен. Право на лицето, срещу което е издадено наказателното постановление, е изборът на защита и начинът на реализирането й. В този смисъл така направеният от "Електроразпределение Север" АД избор сам по себе си не е причина да се откаже репарирането на претърпените имуществени вреди, настъпили във връзка със защитата пред съд срещу издаденото наказателно постановление и изразяващи се в заплатеното във връзка с отмяната му адвокатско възнаграждение пред Районен съд – Севлиево и пред Административен съд – Габрово. Предвид установеното по делото в хода на първоинстанционното производство, че плащанията по представените договори за правна защита и съдействие, които са относно оказаната правна помощ по делата в районния съд и в административния съд, са осъществени по банков път, за което са представени доказателства (неоспорени в хода на производството по обезщетение), като неоснователни се преценяват твърденията на КЕВР, релевирани в подадената касационна жалба, че не били налице безспорни доказателства за извършени плащания към адвокатското дружество. Такива не само са налице, но и предвид отразеното в преводните нареждания тяхно съдържание, ясна и безспорна е връзката им с Фактура № 000004727 от 06.04.2015 г. и договора за правна защита с № 4322 от същата дата, както и с Фактура № 0000008198 от 19.02.2016 г., издадена във връзка с правна защита съгласно договор № 7578 от 19.02.2016 г. Фактът, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани също не води до обратен от направения от състава на АССГ извод за наличие на основание за присъждане на обезщетение предвид действащата към момента на приключване на всяко от тези производства разпоредба на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ред. преди допълнението на разпоредбата, публ. ДВ, бр. 94 от 2019 г.) и Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. дело № 7/2008 г. Макар по принцип развитите в касационната жалба на КЕВР и поддържани в съдебното заседание пред настоящия съд съображения във връзка с присъдения данък добавена стойност като част от размера на обезщетението да се споделят от настоящия състав, това възражение е направено едва в касационната жалба. По въпроса оспорване от страна на КЕВР не е повдигнато нито в представения писмен отговор от КЕВР, нито в съдебното заседание пред първоинстанционния съд. Предвид релевираните от този касационен жалбоподател касационни оплаквания и забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК, възражението не може да бъде разгледано и съобразено в настоящото производство. Основателни са подробно обоснованите от касационния жалбоподател "Електроразпределение Север" АД оплаквания заради присъденото обезщетение в размер по-нисък от претендирания, договарянето и заплащането на който е установено и доказано по делото. Неправилно първоинстанционният съд е преценил, че предвид служебното начало и пред двете инстанции - явяването на защитник, най-вече в касационната инстанция било формално. По този въпрос следва да се съобразят две относими тълкувателни решения - Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено тълк. дело № 2/16 г. и Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. дело № 1/17 г. В мотивите на първото е прието, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2 ЗА. В мотивите на другото тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Съдът е посочил, че "В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него." Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция като обективен ориентир за "Електроразпределение Север" АД като получател на адвокатската услуга относно разумния и обичаен размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се разглежда този по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция). Доколкото в настоящия случай договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е на минимума по тази наредба, не би могло да се приеме, че лицето-получател на адвокатската услуга не е положило дължимата грижа при уговарянето на размера му. От представените доказателства се установява, че е определен справедлив размер на възнаграждението, който се претендира като обезщетение. Той се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащото дружеството незаконосъобразно наказателно постановление. Искането за неговото намаляване под този размер е неоснователно предвид поетия ангажимент за защита, осъщественото процесуално представителство, извършените от адвоката действия и характера на спора по административнонаказателното дело. Уговореният размер се явява справедлив и обоснован, и съставлява вреда, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление. Предвид така възприетото становище разглеждането на останалите оплаквания на този касационен жалбоподател във връзка размера на присъденото обезщетение няма да се разглеждат. При съобразяване на изложеното, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно в частите, с които е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД иск за осъждането на КЕВР да му заплати сума в размер над 500 лева до претендираната такава от 1356, 00 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Районен съд – Севлиево по НАХД № 494/2015 г. на Наказателно постановление № 388/17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, отменено с Решение № 18/14.01.2016 г., постановено по посоченото дело и в частта, с която е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД иск за осъждането на КЕВР да му заплати сума в размер над 500 лева до претендираната такава от 1356, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Административен съд – Габрово по КНАХД № 81/2016 г. при съдебна защита срещу същото отменено наказателно постановление. В тези части решението следва да се отмени, като на "Електроразпределение Север" АД се присъди пълният размер на претендираното обезщетение, тоест и разликата в размер на още 856 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Районен съд – Севлиево по посоченото дело на Наказателно постановление № 388/17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, отменено с Решение № 18/14.01.2016 г., постановено от Районен съд - Севлиево, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сума в размер на още 856 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Административен съд - Габрово по КНАХД № 81/2016 г. при съдебна защита срещу същото наказателно постановление, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Неоснователни са наведените от касатора КЕВР доводи, че съдът неправилно е присъдил възстановяването на заплатената държавна такса в двоен размер. Законосъобразно решаващият съд е присъдил държавна такса и за присъединеното дело № 6898/2019 г. на АССГ, доколкото се касае за два предявени от "Електроразпределение Север" АД иска, по всеки от които се дължи държавна такса, която е била заплатена от дружеството ищец пред първоинстанцонния съд. По частната жалба. Настоящият касационен състав на ВАС намира частната жалба на "Електроразпределение Север" АД срещу определение № 1068/07.02.2020 г. по адм. дело № 6897/2019 г. на АССГ, за неоснователна. С обжалваното определение в производство по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК Административен съд – София-град е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските за присъждане в пълен размер адвокатски хонорари по исковите претенции и по двете съединени дела - № 6897/2019 г. и № 6898/2019 г. на АССГ. В случая съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК с определение № 7427/04.10.2019 г. е прекратено производството по адм. дело № 6898/2019 г. на АССГ и същото е присъединено към адм. дело № 6897/2019 г. на АССГ, тоест безспорно се касае за едно исково производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Законосъобразно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК е категорична като предвижда, че в производството по делото се заплаща възнаграждение за един адвокат. Обосновано съдът е изложил аргумент, че в случай на уважаване на молбата на ищеца за присъждане на второ адвокатско възнаграждение биха се присъдили две адвокатски възнаграждения по делото, което е в нарушение на цитираната разпоредба на ГПК. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че решаващият съд правилно и в съответствие с действащия към датата на постановяване на обжалваното определение материален закон е оставил без уважение искането на "Електроразпределение Север" АД за изменение на решението в частта за разноските. Въз основа на изложеното определението на административния съд постановено в производството по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК като правилно следва да се потвърди. Заради пререшаване с настоящото решение на част от спора от касационната инстанция, което води до уважаване на предявените искове срещу КЕВР изцяло, на "Електроразпределение Север" АД се следва и присъждане на сума в размер на още 281 лева за сторените разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство към вече присъдените от съда 165 лева. При този изход на спора разноски за касационното производство се следват на "Електроразпределение Север" АД. Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 396 лева съобразно представените доказателства за извършването им и сума в размер на 12, 50 лева за внесена държавна такса или общо в размер на 408, 50 лева. По отношение на останалата сума посочена в договора за правна защита и съдействие и фактура към него в размер на 396 лева съдът счита, че същата не следва да се присъжда. Във връзка с изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение по отношение на частната жалба срещу определение № 1068/07.02.2020 г., че не следва да се присъждат две адвокатски възнаграждения по делото, настоящият касационен състав на ВАС намира, че по начина, по който е уговорено възнаграждението във връзка с касационното оспорване на първоинстанционното решение на АССГ, уредено и формулирано в раздел III от договора за правна защита и съдействие (л. 22), представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ето защо следва да се присъди само посочената по-горе сума в размер на 396 лева. Предвид материалния интерес по спора, както и при отчитане на фактическата му и правна сложност, направеното от процесуалния представител на КЕВР възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. На ответника по частната жалба - КЕВР следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение