Решение № 389 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9561/2020 г.

Решение № 389 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9561/2020 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" в Министерство на труда и социалната политика против решение № 719/17.07.2020 г. по адм. д. № 1142/2019 г. по описа на Административен съд София-област, с което съдът е отменил негово решение № BG05 М90 Р001-1. 023-0076/3/5.08.2019 г. за прекратяване на административен договор, сключен с Адвокатско дружество "Петранов, Недков и партньори". Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса и не е събрал всички относими доказателства за пълното изясняване на спора. Според касатора съдът не е обсъдил в съвкупност относимите факти и обстоятелства и не е съобразил, че на бенефициера са извършени няколко проверки, които категорично са установили, че не са проведени конкретните обучения на лицата от целевата група. След като е установено системно неизпълнение на описаните в договора дейности, то е налице неизпълнение на административния договор и на заложените в него цели. Иска отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски за защита от юрисконсулт за двете съдебни инстанции. Ответникът Адвокатско дружество "Петранов, Недков и партньори" оспорва жалбата като неоснователна. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че Адвокатско дружество "Петранов, Недков и партньори" е бенефициер по договор № BG05 М90 Р001-1. 023-0076-С01 от 15.05.2018 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект "Предприемачество - религията на 21-ви век" на стойност 331 320 лв. Основните дейности по договора са информиране и мотивиране за развитие на самостоятелна стопанска дейност и предприемачество; предоставяне на обучение с основни модули, свързани с развитието на предприемачески, управленски и бизнес знания и умения за разработване на бизнес идеи и бизнес планове за управление на самостоятелен бизнес; предоставяне на консултантски услуги за подготовка на самостоятелна стопанска дейност и дейности за подкрепа на развитие на бизнеса. Като индикатор за изпълнение са заложени безработни и неактивни участници - 180 човека; индикатор за резултат - 60 човека. Срокът за изпълнение е 18 месеца, считано от 1.07.2018 г. След извършени проверки на място в гр. Монтана на 21.05.2019 г. и на 22.05.2019 г. проверяващите са констатирали, че не е проведено обучение по специалност "Малък и среден бизнес" съгласно представен в ИСУН 2020 от бенефициера учебен график. При направено от експерти посещение в гр. Видин на 29.06.2019 г. е установено, че обучение по специалност "Малък и среден бизнес" не се провежда, като на вратата на помещението е поставена бележка "Днес, 29.06.2019 г., поради медицински причини няма да бъде провеждано обучение". При направена справка в ИСУН 2020 органът е установил, че бенефициерът не е представил промяна в учебния график. Съдът е допуснал и разпитал свидетели във връзка с установяване на релевантните факти относно провеждането на обученията, заложени в графиците на дружеството. След извършените проверки е изготвен заключителен доклад, в който органът е приел, че има системно неизпълнение на дейност 2 по договора, което е основание за неговото прекратяване по чл. 3.56.1, т. "а" и чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № BG05 М90 Р001-1. 023-0076/3/5.08.2019 г. ръководителят на Управляващия орган е приел, че бенефициерът не е изпълнил задълженията си по сключения административен договор и на основание чл. 3.56.1, буква "а" от договора и чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ го е прекратил. Мотивирал се е с констатациите от проверките, отразени в заключителния доклад, съгласно който при извършените от служители проверки на място е безспорно установено, че бенефициерът не е изпълнявал точно задълженията си по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ предвид факта, че по време на извършените проверки на място не е установено провеждането на обучения, което представлява системно неизпълнение на дейност 2 "Предоставяне на обучение с основни модули, свързани с развитието на предприемачески, управленски и бизнес знания и умения за разработване на бизнес идеи и бизнес планове за управление на самостоятелен бизнес" от договора. При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в това, че УО не е изяснил всички факти и обстоятелства, които са от съществено значение за спора. Според съда, УО не е обсъдил резултатите от останалите проверки и установените проведени обучения по дейност 2, не е съобразил и анализирал причините за непровеждане на обученията на посочените в решението дати. Съдът е приел, че при издаване на акта УО е допуснал и противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като не е налице системно неизпълнение на договора. Обосновал е извод, че органът не е съобразил представеното от бенефициера задоволително обяснение за непровеждане на обучението на 29.06.2019 г. по смисъла на т. 3.56.1. б"а" от административния договор. При тези мотиви е приел оспорения административен акт за незаконосъобразен, поради което го е отменил. Решението е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за характера на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Според специалната разпоредба на § 1, т. 1 от ДР ЗУСЕСИФ "административен договор" е изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, по силата на което и със съгласието на бенефициента (назован така, въпреки дадената легална дефиниция за понятието "бенефициер" в чл. 2, т. 10 на Регламент № 1303/2013 г.), се създават за последния права и задължения по изпълнението на одобрения проект. Административният договор се оформя в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган и бенефициера, заместващо издаването на административен акт. Предвид чл. 27, ал. 1 ЗУСЕСИФ, административните актове по глава трета се оспорват пред съда по реда на АПК. Административният договор се оспорва по реда за оспорване на индивидуален административен акт, съответно, прекратяването на административния договор също подлежи на оспорване по този ред. Последното следва и от нормата на чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК, според която на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и административни договори. Правилен е изводът на съда, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в законоустановена писмена форма. УО е посочил като правно основание за издаване на акта чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 3.56.1, т. "а" от сключения между страните административен договор за БФП. Съгласно чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ ръководителят на управляващия орган може едностранно да прекрати административния договор и за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес. Според чл. 3.56.1, б. "а" от конкретния административен договор управляващият орган има право да прекрати договора в случай, че бенефициерът неоснователно не изпълни някое от задълженията си и продължава да не го прави или не представя задоволително обяснение в срок от 5 работни дни след изпращането на писмено уведомление, включително при констатирана нередност от страна на Управляващия орган. Оспореното решение на ръководителя на УО е издадено на основание чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 3.56.1, т. "а" от административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "РЧР" 2014 - 2020 от 15.05.2018 г. В решението на органа няма никакъв конкретен мотив, освен посочената правна квалификация, от който да се извежда, че фактите, установени в хода на трите индивидуализирани проверки, представляват обстоятелства с тежки последици за обществения интерес, които прекратяването на договора следва да отстрани. Констатираните от органа неизпълнени задължения по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ не са правно квалифицирани в акта. Липсва посочване на нарушената разпоредба от договора. Квалификацията на чл. 3.56.1, б. "а" от сключения административен договор препраща към неизпълнение на задължения от административния договор. След като твърди, че такива не се изпълнени, органът следва да посочи кои задължения от договора не са изпълнени и с коя разпоредба от същия те са вменени на бенефициера за изпълнение. Вмененото на бенефициера системно неизпълнение на дейност 2, представляващо непровеждане по график на три обучения - на 21.05.2019 г., на 22.05.2019 г. и на 29.06.2019 г., без да е свързано с относимата норма по договора за неизпълнени задължения и без да е посочена точната правна квалификация на нарушението, което да води до тежки последици за обществения интерес, е в противоречие с материалноправните разпоредби. Органът няма и никакви мотиви в тази насока, освен посочената правна квалификация на чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ. Разпоредбата на чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ органът е свързал в решението си с чл. 3.56.1, т. "а" от административния договор. В случая съдържанието на договорната норма във връзка с изложените факти по спора по никакъв начин не изпълват съдържанието на чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ, изискваща "тежки последици за обществения интерес". Напротив, изводът на органа за пълно неизпълнение на дейност 2 по договора е немотивиран и бланкетен. В действителност органът констатитира отклонение от графика на обученията, както е посочено в акта. Относителната тежест между това отклонение от графика и пълното неизпълнение на дейност 2 по проекта е в противоречие както с фактическите установявания, направени от органа, така и с правните изводи. Липсата на точно изпълнение на договорни задължения без основание е приравнено на пълно неизпълнение на дейност 2 по проекта. Обосноваването на "тежки последици за обществения интерес" по смисъла на чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ изисква мотивираност на извода за приетото пълно неизпълнение на дейността по проекта. Видно от чл. 3. 46 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, промяната в план-графика на дейностите е уговорена между страните като промяна, която не засяга основната цел на проекта и която може да се извърши чрез писмено уведомяване на РУО, без между страните да се подписва анекс. След като тази промяна не засяга целта на проекта, органът е длъжен да изложи конкретни мотиви за връзката между степента на засягане на тази цел и неизпълнението на дейността. Основанията за прекратяване на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са разписани в чл. 39 ЗУСЕСИФ. Разпоредбата на чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ оправомощава ръководителя на управляващия орган да прекрати едностранно административен договор за предоставяне на безвъзмездна помощ при наличието на специална цел - да предотврати или да отстрани тежки последици за обществения интерес. Нарушението или обективния юридически факт, или неизпълнението на задължението по договора, за да е с тежки последици за обществения интерес, следва да бъде обосновано от органа по начин, че последиците от него да рефлектират пряко върху основните ценности на Съюза или да представляват пречка за изпълнение на целите на проекта. Прекратяването на договора на посоченото основание следва да бъде мотивирано или от нарушаване на правилата за предоставяне на помощта (т. е. нарушение, което засяга въобще правото тя да бъде получена), или от нарушаване на правилата за нейната разходване съобразно поставените цели на проекта. Във всички случаи обаче органът следва да установи "нарушаване или застрашаване" на обществен интерес или друг факт от правната действителност, който пряко и непосредствено рефлектира върху постигане на целта на проекта при спазване на основните ценности на Съюза. В случая такова нарушаване - неизпълнение на договорно задължение със сочените правни последици, не е мотивирано от органа. Като е приел, че административният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби, и го е отменил, първоинстанционният съд е достигнал до правилен правен извод. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не намира основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 719/17.07.2020 г. по адм. д. № 1142/2019 г. по описа на Административен съд София-област. Решението е окончателно.