Решение № 86 от 20.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4148/2021 г.

Решение № 86 от 20.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4148/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мария Христова Производството по делото е образувано по касационна жалба от "Електроразпределение – Север" АД, гр. Варна, чрез адвокат А., срещу въззивното решение на Великотърновски окръжен съд № 294/06.07.2021 г. по в. г. д. № 315/2021 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационното обжалване е допуснато с определение № 60853/23.12.2021 г. по следния въпрос, уточнен от настоящата касационна инстанция (т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), както следва: Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства; длъжен ли е въззивният съд да обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка всички събрани по делото доказателства, отнесени към въведените в производството допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните. Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по правния въпрос, за чието разглеждане е допуснато касационно обжалване: По поставения процесуален въпрос е налице многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава - т. 12 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи /чл. 235, ал. 2 от ГПК/. Съдът следва да обсъди и да разгледа всички доводи и възражения на страните въведени в производството пред него, когато имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, както и на всички събрани доказателства, е съществено нарушение на процесуалните правила. В практиката е разяснено още, че пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Последните дават указание за основния факт само косвено, като установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с останалите доказателства, служат за установяване на основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник както на косвено, така и на пряко доказателство, като в гражданския процес не е даден приоритет на едни доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) пред други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 235 и чл. 12 от ГПК. По касационните оплаквания: В жалбата "Електроразпределение Север" АД излага доводи за неправилност на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че при формиране на правните си изводи съдът не е взел предвид представените по делото доказателства – протокол за монтаж на електромер и заключението по допуснатата експертиза, от които се установява, че процесното СТИ е монтирано ново в имота на ищеца, на 18.11.2016 г. Посочените факти косвено изключват възможността в скрития регистър на електромера, към датата на монтажа, да са били налице записи на показания. Съдът, в разрез с процедурните правила, е приел за недоказан факт, за който не са представени преки свидетелства. Твърди се, че е необоснован и изводът на съда за недоказаност на паричната претенция на дружеството и същият противоречи на събраните по делото доказателства – протоколът за проверка на СТИ, който е съставен в изискуемата от закона форма; изготвената метрологична експертиза, според която е налице отчетена в невизуализирания регистър електрическа енергия. Установени са и фактите на реална доставка на енергията, както и натрупването й след монтажа на устройството. Претендира отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Направил е искане присъждане на разноски, както и възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Ответникът по жалбата Ц. Т. С. с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, чрез адвокат Т., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че въззивното решение е постановено въз основа на цялостен анализ на доказателствата по делото. В хода на производството не са събрани доказателства за обстоятелството, че към датата на монтажа на процесния електромер същият е бил с нулеви показания в скрития регистър ТЗ. Натрупването на показанията не е станало в присъствието на лицата направили проверката, поради което КП също не може да бъде доказателство за този факт. Не е установен факта на реалното преминаване на електроенергията през процесното СТИ, поради което и не се дължи заплащане на нейната стойност. По същество моли за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание "Електроразпределение Север" АД, чрез адвокат Г., поддържа жалбата. По същество моли същата да бъде уважена, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски пред всички инстанции. Прави възражение за прекомерност и частична недължимост на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание Ц. Т. С., редовно призован не се явява. С писмено становище чрез адвокат Х. Т., оспорва жалбата и поддържа подадения отговор. По същество моли същата да бъде отхвърлена, а оспореното решение потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното: С атакуваното решение Великотърновски окръжен съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд Свищов, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Ц. Т. С. не дължи на "Електроразпределение – Север" АД сумата от 5 080,14 лв., представляваща начислена сума на основание чл. 55 от ПИКЕЕ по партида с клиентски №[ЕГН] и абонатен №[ЕГН] за електрическа енергия на адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] за която е издадена фактура №[ЕГН]/16.04.2020 г. и в полза на Ц. Т. С. са присъдени направените по делото разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: 1 Ищецът е потребител на електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа; 2 С КП за техническа проверка № 5500465/18.02.2020 г., на посочената дата, при проверка на СТИ с клиент Ц. Т. С., обслужващо клиентски № [ЕГН] и абонатен №[ЕГН], на обект [населено място], [улица][жилищен адрес] служители на "Електроразпределение – Север" АД са констатирали следните показания по тарифите на СТИ: 15.8.0 – 058569; 15.8.1 – 008666; 15.8.2 – 022495; 15.8.3 – 027406. СТИ е демонтирано, изпратено за експертиза в БИМ, а на негово място е монтирано изправно устройство. Протоколът е подписан от свидетел и е съставен в отсъствие на абоната; 3 В КП от метрологична експертиза на СТИ № 193/08.04.2020 г. на БИМ, Регионален отдел – Русе, не са установени механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера. В експертизата е посочено още, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера изразяваща се в наличие на преминала енергия на тарифа ТЗ – 027406. 742 кВТч. В същия е посочено, че електромерът съответства на метрологичните изисквания за измерване на ел. енергия, но не съответства на техническите характеристики. 4 На абоната, на адреса на потребление, е съставена корекция на сметката на потребената ел. енергия в размер на 27406 кВТч, за периода 19.11.2016 г. до 18.02.2020 г., на основание чл. 55 от ПИКЕЕ. 5 Въз основа на корекцията е издадена фактура №[ЕГН]/16.04.2020 г. на стойност 5 080,14 лв. за периода 19.11.2016 г. до 18.02.2020 г. 6 От заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно – техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните, се установява, че към момента на проверката електромерът в имота на ищеца е бил годно техническо средство за измерване на електрическата енергия. Същото е било монтирано в обекта на ищеца на 18.11.2016 г., като в протокола за монтаж и електронния картон на абоната са вписани единствено цифровите показания на визуализираните на дисплея му тарифи – Т1 нощна – 0 и Т 2 дневна – 0. Посочено е, че тарифен регистър ТЗ не е видим на дисплея на електромера при извършване на ежемесечните отчети. Вещото лице е посочило, че не може да се установи конкретна причина за наличието на показания в невизуализиран и фабрично настроен за отчет регистър на Тарифа 3, както и моментът, в който е станало това, тъй като същият не е тип "SMART". Съдът е посочил, че според обясненията на вещото лице в съдебно заседание в БИМ не е изследвана тарифа ТЗ и не е установено дали електромерът трупа цифрови показания по нея. 7 В решението е посочено, че по делото са разпитани свидетелите К. И. и А. Д. служители на ответното дружество, установили начина и реда на извършване на процесната проверка и констатациите от нея, вписани в съставения нарочен протокол и свидетеля И. – установил присъствието си на проверката и при съставяне на констативния протокол. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че по делото е установено наличието на сключен договор за покупко-продажба и доставка на електрическа енергия, поради което ищецът е носител на правото да закупува доставяната му чрез електроразпределителната мрежа енергия, измерена от СТИ, като съответно дължи заплащането на фактурираната й стойност. Установени са още факта на извършване на проверката от служители на ЕРП; съставяне на констативния протокол, подписан от представители на дружеството и един свидетел, който не е служител на оператора, присъствал на проверката и удостоверил отсъствието на абоната; наличието на показания в регистър на електромера невизуализиран на дисплея на СТИ; начисляване на исковата сума и издаване на процесната фактура. Посочил е, че спорния въпрос е за дължимостта на последната. По отношение на него съдът е приел, че служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по партидата на ищеца е извършено по реда на Правилата за измерване на количеството ел. енергия обнародвани в ДВ бр. 35/30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г., приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол № 67/24.04.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от същите операторът на съответната мрежа може да начислява измерено след монтиране на СТИ количество ел. енергия в случаите, когато установи такова в невизуализираните регистри на СТИ. За целта е необходимо извършване на метрологична проверка на СТИ, при спазване на предвидения за това ред в чл. 49 от ПИКЕЕ. Натрупаното количество енергия следва да бъде установено по изискуемия от закона начин, чрез пълно и главно доказване. Съдът е приел, че такова не е проведено в конкретния случай, по следните съображения: по делото не са събрани доказателства и не се установява при монтажа на СТИ в процесния обект нарочно да са проверявани и изрично установени, респ. отразени показанията в този регистър и те да са нулеви; няма данни дали установените по-късно в БИМ показания не са съществували преди монтажа на електромера в имота на ищеца; не се установява и факта, че натрупаното количество електрическа енергия в регистър ТЗ представлява измерено количество и натрупано след монтажа му в процесния имот. Извод за това не може да се направи от обстоятелството, че регистри Т1 и Т2 са били с нулеви показания към датата на монтажа. По делото не е установено, че натрупаната в невизуализирания регистър енергия действително представлява енергия за минал период. Доказателство за това не може да е и протокола от БИМ, тъй като натрупването на посочените показания не се е осъществило в присъствие на длъжностните лица, които са го изготвили. Още повече, че в БИМ е изготвена експертиза на Тарифа 2, а не на Тарифа 3 и не е изследвано дали при работа на електромера, се трупат показания в посочения регистър. Позовал се е на заключението по допуснатата експертиза, според което не може да се установи причината за наличието на регистрирани показания в тарифа ТЗ, както и времето когато те са регистрирани. Обосновал е извод, че не може да се приеме за установено, че СТИ е отчело реално доставена и потребена енергия в имота на ищеца. По тези съображения е намерил предявения иск за основателен. По касационната жалба: В противоречие с дадения отговор въззивният съд е постановил решението си без да разгледа в съвкупност събраните по делото доказателства, като не е кредитирал записванията в КП за монтажа на процесния електромер, които не са оспорени и не е кредитирал в цялост заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза и обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание. Допуснатото нарушение на процесуалния закон е съществено и съставлява основание за отмяна на въззивния съдебен акт, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество. От заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно – техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните, както и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че към момента на проверката електромерът в имота на ищеца е бил годно техническо средство за измерване на електрическа енергия, като същият е бил в срока си на метрологична точност. В заключението и в протокола от метрологичната проверка, извършена от БИМ е посочено, че няма данни за вмешателство в измервателната система, към която е било включено СТИ. В конкретния случай вмешателството е резултат от софтуерна манипулация, като е включена нормално неизползвана тарифа – 1.8.3, където да се натрупва потребената енергия в определени времеви интервали от денонощието. Вещото лице посочва, че в протокола за метрологичната проверка на електромера е констатирано, че процесното СТИ при различните режими на работа /кратковременни и продължителни изпитания с различни по големина и вид товари/ измерва точно, в допустимата грешка за съответния клас на потребената електрическа енергия. Установената енергия в регистър 1.8.3 в размер на 027406.742 кВТч. може да бъде реално доставена и математическите изчисления по корекционната процедура са аритметично точни. Към датата на монтажа на електромера в имота на ищеца, в протокола за монтаж и в електронния картон на абоната са записани цифровите показания на визуализираните на дисплея на процесното СТИ тарифи: Т1 /нощна/ – 0 и Т2 /дневна/ - 0. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че процесното измервателно устройство е от този пит, електромери, от които могат да се извлекат текущите данни към момента на проверката и изследването в БИМ. От него не може да се получи информация на началния момент, нито за причината за натрупване на показания в тарифа ТЗ. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че по делото е установено по безспорен начин обстоятелството, че процесното СТИ е било монтирано в имота на ищеца ново и към датата на проверката същото е било в метрологична годност и е измервало точно, в допустимата грешка за съответния клас на потребената електрическа енергия при различните режими на работа. Установен е и факта, че натрупването на показания в регистрите на електромера е започнало след неговия монтаж в имота на ищеца и същото е демонтирано от неговия имот, които обстоятелства са отразени в констативния протокол за демонтажа му и не са оспорени от потребителя. От вписаните в последния данни е видно още, че общото количество енергия преминало през СТИ и отчетено в сумарния регистър 1.8.0 е равно на сбора от енергията отчетена в другите три регистъра 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3, поради което съдът намира, че по делото е установено, че натрупаната в невизуализирания регистър енергия е преминала през електромера и реално е доставена на абоната. Този факт не се опровергава от обстоятелството, че в представения по делото протокол за монтаж на процесното СТИ са отбелязани единствено нулевите показания на тарифи Т1 и Т2, които са визуализирани на дисплея, нито от невъзможността да се определи точната дата, от която е започнало натрупването на енергията в този регистър. Още повече, че в КП от метрологична експертиза на СТИ № 193/08.04.2020 г. на БИМ, Регионален отдел – Русе, е посочено, че не са установени механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера, а осъщественото върху него въздействие е софтуерно, вследствие на което част от преминалата през електромера енергия се отчита в невизуализирания на дисплея регистър 1.8.3. Когато е установено точното количество на потребената, но незаплатена енергия, съществуването на задължението не може да бъде отречено по формални съображения. Ето защо, настоящият съд приема, че ищецът е потребил констатираното от ответника на 18.02.2020 г. допълнително количество електроенергия, неотчетено поради натрупването му в невизуализиран регистър на СТИ, чиято стойност правилно е изчислена, съобразно приложимите цени на КЕВР, поради което дължи заплащането й на ответника. По делото не са въведени твърдения, нито са събрани доказателства за погасяване на процесното задължение чрез някой от предвидените в закона погасителни способи. Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен. С оглед на изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Предвид крайния изход от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът Ц. Т. С. следва да бъде осъден да заплати на ответника "Електроразпределение Север" АД съдебно – деловодните разноски пред всички съдебни инстанции. По отношение на заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение процесуалния представител на Ц. С. е направил възражение за прекомерност пред първостепенния и пред въззивния съд, по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. При преценка основателността на същото съдът съобразява следните обстоятелства: производството по делото се характеризира със средна степен на фактическа и правна сложност; процесуалният представител на ответника е участвал при разглеждане на делото във всички съдебни инстанции - депозирал е писмени отговори и становища по същество на спора, явявал се е в проведените съдебни заседания и е осъществил активно процесуално представителство. Договореното и заплатено от страната адвокатско възнаграждение е в размер на 1392 лв., с ДДС, а минималния такъв, определен по реда на Наредба № 1/2004 г. е 700,80 лв. с ДДС. С оглед изложеното съдът намира, че заплатеното възнаграждение е прекомерно, като същото следва да бъде намалено до 1000 лв. за всяка една от двете инстанции, предвид осъществените в производството действия. Общия дължим от ищеца размер на направените в производството разноски, който се следва на касатора/ответник е 4 015,20 лв. Водим от горното, съдът