Решение № 6355 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11497/2020 г.

Решение № 6355 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11497/2020 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. С. от гр. Русе против Решение № 29/18.08.2020 г., постановено по административно дело № 157/2020 г. на Административен съд - Русе (АС Русе), с което са отхвърлени предявените искове срещу Областна дирекция на МВР – Русе, за сумата от 822. 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществените вреди в размер на 300. 00 лв. и имуществени вреди в размер на 522. 00 лв., причинени от незаконосъобразен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 060145 от 21.08.2019 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно, по съображения, които следва да се квалифицират като такива за съществени нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон. Поддържа, че фактическата обстановка не е напълно изяснена и отчетена от съда и че не са разгледани исканията му. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразност на съставения на касатора акт за установяване на административно нарушение и за незаконосъобразност на действията на актосъставителя. Моли се за отмяна на обжалваното решение и осъждане на ответника да заплати исканото обезщетение. Претендират се разноски. Ответникът - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Русе чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Ищецът е предявил иск против ОД на МВР – Русе за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществените вреди в размер на 300. 00 лв. и имуществени вреди в размер на 522 лв. В исковата молба и уточненията се поддържа незаконосъобразност на съставения му Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 060145 от 21.08.2019 г., поради липса на нарушение. С обжалваното решение на АС Русе искът е отхвърлен. Установено е, че на касатора е съставен процесният АУАН и му е отнет контролен талон за извършено на 21.08.2019 г. гр. Русе, административно нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП – управление на МПС по път, отворен за обществено ползване, което МПС не е регистрирано по съответния ред и няма табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. На основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН, преписката по издадения АУАН е изпратена на РП – Русе, като е образувана пр. пр. № 5065/2019 г., обединена към досъдебно производство пр. пр. № 4621/2019 г. по описа на РП – Русе. Към момента на приключване на съдебното дирене посоченото досъдебно производство не е приключило, като по същото няма привлечено лице в качеството на обвиняем и наложени мерки за процесуална принуда. По повод АУАН между ищеца и длъжностни лица и органи на ответника е развита обстойна кореспонденция, обсъдена от съда. Разпитани са свидетели във връзка с негативните преживявания на касатора по повод съставяне на АУАН. При така установените факти, съдът е приел от правна страна, че не е налице първата предпоставка за възникване на отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като не са налице незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи или длъжностни лица на ответника. Съдът сочи, че актосъставителят е действал в рамките на предоставените му с чл. 189, ал. 1 ЗДвП, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗАНН правомощия, а въпросът дали действително е налице административно нарушение подлежи на разглеждане в административно-наказателното, а не в исковото производство. Изтъкнато е, че административнонаказателното производството по издадения АУАН № 060145 от 21.08.2019 г. е прекратено и преписката е изпратена на РП – Русе именно поради преценка на АНО за данни за извършено престъпление. Така образуваната преписка е присъединена към досъдебно производство № 4621/2019 г. по описа на РП – Русе, което, към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело не е приключило. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за неоснователна. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства и материалният закон е правилно приложен. Не са налице сочените касационни основания. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Законодателят е дефинирал понятията "действия" и "бездействия" в чл. 250 и чл. 256 АПК. При изследване на въпроса за наличието на фактически действия на администрацията законът предполага извършването на такива фактически действия, които са предписани като задължение от императивна правна норма. В случая не са налице незаконосъобразни актове или действия на администрацията, които да са в пряка причинно следствена връзка с твърдените вреди - чл. 4 ЗОДОВ. Не е налице и бездействие за изпълнение на задължение, произтичащо пряко от закона - чл. 256, ал. 1 АПК. Липсата на първата предпоставка от посочената норма на чл. 1 от ЗОДОВ, представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Тази липса определя, че съдът няма задължение да се произнася по останалите предпоставки от отговорността на държавата. Административните нарушения се установяват по определен от Закона за административните нарушения и наказания ред, със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на този акт, при наличие на предпоставките за реализиране на административно-наказателна отговорност, се съставя наказателно постановление. Липсват доказателства по делото актосъставителят да се е отклонил от установения в закона ред при съставяне на АУАН. Освен това, актовете за установяване на административно нарушение не съставляват индивидуални административни актове и не подлежат на самостоятелен контрол. Както правилно сочи Административен съд Русе, въпросът има или няма административно нарушение подлежи на преценка от административно-наказващия орган, респективно от съда по административно-наказателно дело; в случаите, когато преписката е изпратена на прокуратурата във връзка с данни за извършено престъпление, както е в случая, наказателният съд е този, който преценява наличието или липсата на такова. Административният съд в производството по ЗОДОВ се съобразява с изводите на посочените административно-наказващ и съдебни органи въз основа на техните влезли в сила актове по съществото на спора /каквито по делото не са представени, досъдебното производство не е приключило/, без да може да преценява самостоятелно фактите, свързани с наличие или липса на нарушение, респективно на престъпление и без да може да квалифицира тези факти като обуславящи възникването или липсата на административно нарушение или на престъпление. Поради това правилно съдът не е обсъждал доводите на касатора за липса на административно нарушение, респективно на престъпление. Няма никакво основани за обсъждане в процеса и на доводи във връзка с това извършват ли се или не административни нарушения от трети за процеса лица. Доводите на ищеца във връзка с конкретни факти по спора не подлежат на обсъждане и от касационната инстанция, тъй като е недопустимо за пръв път пред нея да се изяснява фактическата обстановка по спора – чл. 220 АПК. В случая не се установяват съществени процесуални нарушения, допуснати от съда, при установяване на фактите по делото. Следва изрично да се отбележи, че твърденията на ищеца в исковата молба са за възникнали притеснения и имуществени вреди от незаконосъобразност на съставения АУАН, незаконосъобразност на действията по съставянето му и бездействие да бъде прекратено административно-наказателното производство. В касационната жалба се изтъкват съображения за вреди, произтекли за касатора от отнемане на контролния му талон, търпени включително след образуване на делото пред Административен съд Русе. Тези твърдения обаче не са част от исковата молба, а и касаят период след нейното предявяване, поради което не подлежат на разглеждане в това съдебно производство. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход от спора на ответника по касация се дължат съдебни разноски в размер на 100 лв, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,