Решение № 4093 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 477/2018 г.

Решение № 4093 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 477/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (МВР) гр. Добрич срещу решение № 496 от 07.12.2017 г., постановено по адм. дело № 505 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) – Добрич. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно. Сочи, че заповедта за прилагането на принудителната административна мярка (ПАМ) е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като в нея са изложени мотиви, поради което е неправилен изводът на съда за нейната незаконосъобразност. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се потвърди издаденият административен акт за прилагане на ПАМ. Ответникът – П. Петков, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0851-000719 от 25.08.2017 г. на началник на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Добрич, с която на П. Петков е приложена ПАМ на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - прекратяване регистрацията на собственото и моторно превозно средство за срок от 190 дни, като са отнети 2 броя регистрационни табели. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че на 25.08.2017 г. около 07. 35 ч. в гр. Добрич на бул. "Добруджа" П. Петков е управлявал лек автомобил Фолксфаген Пасат с рег. [рег. номер на МПС], без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), валидно за категория В, към която спада управляваното МПС, тъй като издаденото му СУМПС е с изтекъл срок на валидност – валидно до 03.04.2017 г. За установеното административно нарушение е издаден АУАН. Въз основа на констатациите по АУАН била издадена заповед № 17-0851-000719 от 25.08.2017 г. на началник на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Добрич, с която на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП на Петков била приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 190 дни. При така установеното, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК, тъй като в разпоредителната частта на заповедта не е конкретизирано МПС. Поради това е приел, че заповедта е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е правилно като резултат. Настоящата инстанция не приема извода на първоинстанционния съд, че административният акт е издаден при допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК. В разпоредителната част са посочени ясно и точно задълженията и начина и срока за изпълнението им. МПС е конкретизирано достатъчно подробно в обстоятелствената част на заповедта. Така че Петков е разбрал по отношение на кое МПС е наложената процесната ПАМ. Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП (в приложимата редакция - ДВ, бр. 101/2016 г.) с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство, включително на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. Независимо от горното обаче заповедта е издадена при несъобразяване с целта на закона. ПАМ за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. В случая при издаването на ПАМ за срок от 190 дни е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като свидетелството за управление на МПС на водача е било изтекло преди около четири месеца и от това обстоятелство не може да бъде направен извод, че той представлява опасност за останалите участници в движението, каквато би била налице при управление на МПС от лице, което изначално не притежава СУМПС, съответно – управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон или е употребило наркотични вещества. Данни за подобно укоримо поведение на водача не са налице. Ето защо като е определил прекратяване на регистрацията на ППС в размер над минималния/6 месеца/, а именно 190 дни, административният орган не е упражнил предоставените му правомощия в съответствие с целта на закона. Следователно обжалваното съдебно решение се явява правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,