Решение № 16910 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7907/2019 г.

Решение № 16910 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7907/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Алиджан, [гражданство], подадена чрез адв. Г. Войнов, в качеството му на пълномощник, насочена срещу Решение № 2990/7.05.2019 г. по адм. дело № 7796/2018 г. на Административен съд- София- град (АССГ). В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е незаконосъобразно и неправилно. Изложени са съображения, че е необоснован извода на съда, че липсват основания за предоставяне на закрила, което е в противоречие с въведеното в закона изискване за пълно и всестранно изследване на обстановката в страната на произход. Намира, че анализ на обстановката в страната по произход, въобще не е правен от първоинстанционния съд, а вместо това безкритично е кредитирана справката, изготвена от органи на самия ответник. Моли за отмяна на съдебното решение. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС), в открито съдебно заседание, чрез юрисконсулт Минкова, моли за отхвърляне на касационната жалба, като неоснователна и да се остави в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за законосъобразни изводите на съда, че бежанската история не съдържа обстоятелства, които могат да бъдат предпоставки за предоставяне на международна закрила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт- Решение № 2990/7.05.2019 г. по адм. дело № 7796/2018 г. на Административен съд - София- град е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Д. Алиджан, [гражданство], срещу Решение № 1656 от 4.07.2018 г. на Председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Решаващият съд, за да постанови този резултат е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗУБ, вр. с чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗУБ - Председател на ДАБ и е спазена предвидената в закона форма, като съдържа всички изискуеми реквизити. Съдът е намерил също, че не е нарушен материалния закон и оспореното решение съответства на целта на закона. Изложил е аргументи, че конкретната бежанска история не съдържа обстоятелства, които да могат да попаднат в пределите на понятието "преследване" по смисъл на чл. 8 от ЗУБ по някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Молителят е заявил, че не е бил арестуван, не е имал проблеми с властите, включително заради своите етническа принадлежност и религия. Решаващият съд е счел, че обжалваното решение е правилно и в частта му, в която е прието, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на кандидата. В тази насока е посочил, че пред административния орган молителят не е заявил конкретни факти и обстоятелства, които да попадат в някоя от хипотезите на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ - реална опасност от тежки посегателства– смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В заключение адм. съд е намерил, че оспореното решение е законосъобразно и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че съдебното решение е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, в съответствие с критериите на чл. 146 от АПК. Съобразно изяснената фактическа обстановка и при приложение на относимата правна уредба са изложени обосновани и логични правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават конкретни и ясни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя- чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно, като се съдържат имплицитни твърдения за наличието на нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно решаващият съд на база събраните доказателства е приел, че по отношение на чужденеца, не съществуват реални заплахи, той не e имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Видно от доказателствата по делото е, че основната причина за напускането на Афганистан е целта за пристигне и установяване в Европа, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства в своята съвкупност обосновават извод, че касаторът е икономически имигрант, което не съответства на изтъкнатите причини в заявлението за предоставяне на статут. Не се споделят развитите доводи в касационната жалба, че е нарушена материалната разпоредба на чл. 9 ЗУБ. За признаване на хуманитарен статут следва чужденецът да е бил принуден да напусне страната си, поради заплаха за живота, сигурността и свободата на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства с оглед на чл. 9, ал. 1, т. 1- 3 от ЗУБ. Обосновани са изводите на адм. съд за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут. Предвид данните, съдържащи се в делото липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователно е твърдението за необоснованост на съдебното решение, поради това, че административният орган е извършил неправилна преценка на ситуацията в Афганистан. Решаващият съд точно, задълбочено и обстойно е анализирал събраните доказателства по отношение на политическата обстановка в страната на произход на жалбоподателя. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. В съдебното производство АССГ е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. Съобразно чл. 75, ал. 2 от ЗУБ от ДАБ, е извършена задълбочена оценка на относимите факти и обстоятелства. Видно от мотивите на обжалвания акт, ДАБ е разгледала подробно данните от представената по делото Справка от 29.01.2018 г. и е мотивирал решението си именно с установената в нея актуално положение в Афганистан. Обосновано се приема, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са били реално застрашени. Неговите твърдения, че е имал проблеми с талибаните са общи и противоречиви. В тях липсва яснота и конкретика, които да описват конкретни събития и не може да се приеме, че е съществувала реална заплаха срещу лицето. На следващо място, видно и от представените по делото справки относно актуалното положение в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ. В страната са извършвани отделни въоръжени интервенции, но те са инцидентни и в локализирани райони. Няма данни за влошена ситуация в град Нимруз и провинция Нангахар, където живеят роднини на лицето. Според нормите на международното право Афганистан не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Афганистан, сочи за неприложимост на разрешенията, дадени в Решение С- 465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Бежанската история сочи, че чужденецът е напуснал страната на произход с цел да търси по- добър стандарт на живот за себе си и за своето семейство. Той е използвал България като транзитен пункт за миграция към западна Европа. За това свидетелства и регистрацията в Кралство Нидерландия на 24.04.2009 г., където е пребивавал около четири години. Причините за престой в България са от икономически характер и не се обхващат от приложното поле на ЗУБ. Бежанската история на лицето не обосновава наличието на хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на АССГ следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,