Решение № 10367 от 31.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 723/2023 г.

ВАСПето отделение31.10.2023 г.докладчик т Анна Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 391/05.12.2022 г. по адм.дело 414/2022 г. на Административен съд - Кърджали.

ОСЪЖДА Министерство на отбраната да заплати 1200 (хиляда и двеста) лева разноски по делото на Е. Русев, с адрес в гр.Кърджали, [адрес].

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА /п/ ТИНКА КОСЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на отбраната, чрез процесуален представител, срещу решение 391/05.12.2022 г. по адм.дело 414/2022 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отменен мълчалив отказ на министъра на отбраната да се произнесе по искане с рег. 13 - 00 -1270/11.08.2022 г., отправено от Е. Русев и е изпратил преписката на министъра на отбраната за произнасяне по искането в 14 - дневен срок от получаването, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на решението. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно и необосновано, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата на Русев срещу мълчалив отказ на министъра на отбраната. Ответникът по касационна жалба - Е. Русев, с адрес в гр.Кърджали, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че Е. Русев, бивш служител в Министерство на отбраната (МО), Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, с прекратено правоотношение за военна служба поради придобито право на пенсия през 2011 г., е отправил до министъра на отбраната искане с рег. 13 - 00 -1270/11.08.2022 г. да определи жилище в гр. Кърджали, [адрес], за продажба по реда на Наредба за продажба на жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерство на отбраната, които се намират в населени места, в които няма структури на Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия (Наредбата), както и да открие процедура по продажбата му. С писмо от 18.08.2022 г. изпълнителният директора на ИА "Военни клубове и военно - почивно дело" за пореден път е информирал жалбоподателя, че посоченото жилище в гр. Кърджали не е определено за продажба от министъра на отбраната. В писмото е посочено и, че министърът на отбраната не е задължен да осъществи исканата разпоредителна сделка, като преценката за извършването й е по целесъобразност. АС е приел, че Русев е сред лицата, които по силата на чл.3, ал.1, т.3 от Наредбата, имат право да кандидатстват за закупуване на жилище от жилищния фонд на МО. По искането му е формиран мълчалив отказ, доколкото министърът на отбраната не се е произнесъл, както в законовия 14 - дневен срок, така и впоследствие. Жалбата е основателна, тъй като съгласно чл.319, ал.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, министърът на отбраната може да продава жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на МО, които се намират в населени места, в които няма структури на Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия, при условията и по ред, определен в акт на Министерския съвет - а именно по реда на приложимата Наредба. Съгласно чл.2 от същата Наредба, определянето на подобно жилище за продажба се извършва със заповед на министъра на отбраната по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно - почивно дело", съгласувано с началника на отбраната и дирекция "Управление на човешките ресурси". Липсата на писмено волеизявление по искането, с което е надлежно сезиран компетентния орган - министър на отбраната, прави невъзможна преценката за законосъобразност на мълчаливия отказ поради липса на мотиви, като относно материалноправните предпоставки, така и относно целесъобразността на волеизявлението. Решението е правилно като краен резултат. Продажбата на ведомствени жилища, държавна собственост, се извършва при осъществяване на сложен фактически състав, който се състои от административно правни и гражданско правни елементи. Процедурата включва административноправна част - издаване на административни актове от оправомощения административен орган - в случая министъра на отбраната, с които се открива процедурата и съответно - приключва, както и актове на помощните органи, подчинени на процесуалните и материални административноправни разпоредби и гражданскоправна част - сключването на договор за покупко-продажба, с който се финализира продажбата. В случая административният орган е сезиран надлежно с искане, за което е уредена в нормативните актове административна процедура и административният орган дължи мотивирано произнасяне именно защото действа при оперативна самостоятелност - тоест същият следва да изложи мотиви както относно фактическите и правни основания за взетото от него решение, така и относно защо е предпочел някоя от възможните алтернативи за волеизявление по искането. Предвид изложеното правилно като краен резултат АС е отменил формирания мълчалив отказ на министъра на отбраната по заявлението на Русев и е върнал преписката на административния орган за мотивирано произнасяне при спазване на уредената в нормативните актове процедура. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 1200 лева, платими от МО. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение