Решение № 8689 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1681/2014 г.

Решение № 8689 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1681/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 2254 от 17.12.2013 г. по административно дело № 709/2013 г., Административен съд - Благоевград е: 1) отменил решение № 036 от 24.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № 307 от 09.05.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Благоевград; 2) осъдил е ТП на НОИ - Благоевград да заплати на Айше Али Дервиш от с. Баня, общ. Разлог, сумата от 300 лева, представляваща направените по делото разноски. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (Районно управление "Социално осигуряване") - Благоевград. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предложение 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на съдебното решение. Ответницата по касация - Айше Али Дервиш от с. Баня, общ. Разлог, представлявана от процесуалния представител адв. Иванчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-девен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на Айше Али Дервиш срещу решението на директора на ТП на НОИ (РУСО) - Благоевград е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Ако и да съдържа неточност относно тълкуването на чл. 114, ал. 4 и на чл. 114а, ал. 1 от КСО, атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е правилен като краен резултат по останалите изложени в него подробни съображения. Производството по реда на чл. 145 и следв. във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО пред Административен съд - Благоевград е образувано по жалба на Айше Али Дервиш против решение № 036 от 24.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № 307 от 09.05.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО (държавното обществено осигуряване) в РУСО - Благоевград. С потвърденото по реда на административния контрол разпореждане от 09.05.2013 г., издадено на основание чл. 114, ал. 4, изречение второ от КСО, е разпоредено: 1) да се прихване вземане на държавното обществено осигуряване, произтичащо от получена от Айше Али Дервиш сума в размер на 916,36 лева, установено с разпореждане № 4137 Р/20.10.2008 г., от изискуемо вземане на лицето от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за безработица; 2) от паричното обезщетение за безработица на Айше Али Дервиш да се удържи сума в размер на 916,36 лв. В мотивите на разпореждане № 307 е посочено, че то се издава за възстановяване на неоснователно получени от Айше Дервиш суми, представляващи неоснователно изплатено парично обезщетение за безработица на основание чл. 54е, ал. 3 от КСО по издадено разпореждане № 4137 Р от 20.10.2008 г. Посочено е още, че към 01.05.2013 г. задължението на лицето е сума в размер на 916,36 лв., от които 475,81 лв. - главница и 440,55 лв. - лихви. Това разпореждане е обжалвано от Айше Дервиш пред по-горестоящия орган, като е направила възражение за изтекла погасителна давност относно това вземане и е възразила по отношение на връчването на разпореждане № 4137 Р от 20.10.2008 г. по съображения, че не само не го е получила, но и положеният подпис върху разписката е положен от някой друг, въпреки че като получател е посочено нейното име. С решение № 036 от 24.07.2013 г. директорът на РУСО - Благоевград е потвърдил оспореното разпореждане. Като мотиви директорът е изложил, че Дервиш е получавала обезщетение за безработица, въз основа на разпореждане № 3214-Р/11.12.2006 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, за периода 13.09.2006 г. до 12.05.2007 г. в размер на 160,00 лева месечно. Айше Дервиш е обжалвала прекратяването на трудовото й правоотношение, вследствие на което е възстановена на работа и й е изплатено парично обезщетение за оставане без работа на основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда за периода от 13.09.2006 г. до 12.02.2007 г. Предвид изложеното е издадено и разпореждане № 4137 Р/20.10.2008 г. за събиране на получената от осигуреното лице сума, което е връчено на жалбоподателката на 28.10.2008 г. и не е обжалвано в 14-дневния срок, поради което е влязло в сила. Приел е също, че разпореждането е влязло в сила на 12.11.2008 г. и 5-годишната давност не е изтекла. С разпореждане № 014-00-286-1 от 16.04.2013 г. на Айше Дервиш е отпуснато обезщетение за безработица за периода от 11.04.2013 г. до 10.03.2014 г., т. е. налице е изискуемо вземане от ДОО и поради това с него може да се извърши прихващане. По тези съображения и на основание чл. 117, ал. 3 от КСО (във връзка с чл. 114а, ал. 1 от същия кодекс) директорът на Благоевградското териториално поделение на НОИ е потвърдил оспореното пред него разпореждане за прихващане като законосъобразно. За да отмени атакуваното пред първоинстанционния съд решение № 036 от 24.07.2013 г. на директора на РУСО - Благоевград, Административен съд - Благоевград е приел, че то е издадено при нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалноправните разпоредби. Решаващият съдебен състав е приел, че при прихващането върху обезщетения по социалното осигуряване, включително и за безработица, е забранено допускането на предварително изпълнение, като се е позовал на чл. 213, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Посочил е, че чл. 114а, ал. 1 от КСО в приложимата за казуса редакция е относим само в случай на запор, а не и при предварително изпълнение на административния акт. По делото е назначена съдебно-графологична експертиза, от която се е установило, че подписът, положен върху обратната разписка за получаване на разпореждане № 4137 Р/20.10.2008 г., не е на Айше Али Дервиш. Въз основа на тази констатация административният съд е приел, че съобщаването на административния акт не е извършено редовно, поради което той не е влязъл в сила, и не следва да бъде предмет на предварително изпълнение, каквото в случая е прихващането. Приложен е и института на погасителната давност в резултат на направеното възражение от страна на Айше Али Дервиш, като съдът е приел, че 5-годишната погасителна давност е изтекла на 01.01.2013 г., поради което оспореният административен акт се явява незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Според чл. 114а, ал. 1 от КСО в приложимата редакция върху паричните обезщетения по този кодекс могат да се правят удръжки само за задължения към държавното обществено осигуряване (ДОО) и за задължения за издръжка. Неоснователно полученото от жалбоподателката парично обезщетение за безработица в периода от 20.11.2006 г. до 12.02.2007 г. е задължение към ДОО и за неговото погасяване поначало могат да се правят удръжки от дължимото на жалбоподателката обезщетение за безработица за периода от 11.04.2013 г. до 10.03.2014 г. Съгласно чл. 114, ал. 4 от КСО (ДВ, бр. 99, от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., сега ал. 5) дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в 14-дневния срок от връчването им, подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. В случая задължението към ДОО, установено с разпореждане № 4137 Р/20.10.2008 г., може да бъде прихванато с изискуемите вземания на жалбоподателката за обезщетения за безработица за периода от 11.04.2013 г. до 10.03.2014 г. Поради това правилата на ДОПК не са приложими за предварителното изпълнение на разпореждане № 4137 Р/20.10.2008 г. докато жалбоподателката има други изискуеми вземания от ДОО, противно на приетото от първоинстанционния съд в това отношение. Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му (чл. 142, ал. 1 от АПК). Процесното разпореждане № 307 е издадено на 09.05.2013 г. и би трябвало да съответства на изискването по чл. 114, ал. 4 от КСО (ДВ, бр. 99, от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) във връзка с чл. 110, ал. 4 от КСО, да се пристъпва към предварително изпълнение на разпорежданията по ал. 3 на чл. 114 от същия кодекс, след като изтече срока за тяхното доброволно изпълнение. Доколкото обаче, видно от заключението на вещото лице, подписът върху обратната разписка за получаване на разпореждане № 4137 Р/20.10.2008 г. не е поставен от адресата му - Айше Али Дервиш, т. е. то не е получено от нея и тя не е уведомена за издаването му. Разпореждането, издадено на основание чл. 54е, ал. 3 от КСО е индивидуален административен акт, с който овластен от закона административен орган се разпорежда да се възстанови добросъвестно получено парично обезщетение, за да се поправят причинените от него щети на държавното обществено осигуряване. Съобщаването му по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО има за цел да доведе до знанието на това лице за издадения административен акт и по този начин лицето да има възможност да оспори неблагоприятния за него акт - в случая разпореждане. Неизпълнението на това задължение ще бъде съществено нарушение на посоченото административнопроизводствено правило (чл. 110, ал. 4 от КСО) само ако има за последица лишаване на адресата на разпореждането от правото на защита или ограничаване на това негово конституционно признато право. Айше Дервиш не е получила разпореждането лично и не е узнала за издаването на този акт, което е възпрепятствало своевременното му обжалване и е нарушено правото й на защита. Именно тази липса на съобщаване по чл. 110, ал. 4 от КСО в случая е съществено нарушение на това административнопроизводствено правило и поради това актът реално не е влязъл в законна сила. С оглед изложеното разпореждане № 4137 Р/20.10.2008 г. не може да породи предварително изпълнение чрез способа на прихващането, тъй като съгласно чл. 268 от АПК само влезли в сила индивидуални административни актове могат да бъдат изпълнителни основания за започване на производство по предварително изпълнение. Съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО вземанията за НОИ за неоснователно платени парични обезщетения се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. В случая разпореждане № 4137 Р е издадено на 20.10.2008 г., това разпореждане не е влязло в сила, поради нарушение на чл. 110, ал. 4 от КСО. Вземанията, които подлежат на възстановяване, са за отпуснати обезщетения за безработица за периода от 20.11.2006 г. до 12.02.2007 г., поради което погасителната давност за тях започва да тече от 01.01.2008 г. и е изтекла на 01.01.2013 г. Разпореждане № 307, с което е разпоредено прихващане на задължението към ДОО, е издадено на 09.05.2013 г., т. е. пет месеца след изтичането на погасителната давност, от което следва, че обжалваното пред първоинстанционния административен съд решение № 036 от 24.07.2013 г. е издадено в нарушение на материалния закон, тъй като е направено възражение за изтекла петгодишна давност, и правилно е било отменено от първоинстанционния съд. С оглед на това касационните оплаквания срещу решението на Благоевградския административен съд са неоснователни. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на спора и осъщественото процесуално представителство в полза на ответницата по касация следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия съдебен състав,