Решение № 3561 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7559/2015 г.

ВАСII отделение29.03.2016 г.докладчик Джузепе Роджери

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 453/10.03.2015 г., постановено по адм. дело № 1078/2014 г., по описа на Административен съд Бургас ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 845/13.05.2015 г., постановено по адм. дело № 1078/2014 г., по описа на Административен съд Бургас РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 3561 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7559/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от кмета на Община Бургас и от Георги Димитров Николов, С първата - административният орган оспорва Решение № 453/10.03.2015 г., постановено по адм. дело № 1078/2014 г., по описа на Административен съд Бургас, с което е прогласена нищожността на Заповед № 639/25.03.1994 г., на кмета на Община Бургас. Втората е подадена срещу Решение № 845/13.05.2015 г., постановено по адм. дело № 1078/2014 г., по описа на Административен съд Бургас, постановено по реда на чл. 176, ал. 1 от АПК, с което е отхвърлено искане вх. № 2671/18.03.2015 г., от жалбоподателя Георги Димитров Николов от гр. Бургас, за допълване на Решение № 453/10.03.2015 г., постановено постановено по същото дело. В касационната жалба на кмета на Община Бургас се излагат оплаквания за неправилност на атакуваното от него решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на друго по същество на спора. В касационната жалба на Георги Димитров Николов се поддържат оплаквания за неправилност на допълнителното решение поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Моли за отмяната на решението постановено по реда на чл. 176, ал. 1 от АПК. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба, подадена от кмета на Община Бургас. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. По касационната жалба на кмета на Община Бургас срещу Решение № 453/10.03.2015 г., постановено по адм. дело № 1078/2014 г., по описа на Административен съд Бургас: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, постановено по същество на спора, Административен съд Бургас е прогласил нищожността на Заповед № 639/25.03.1994 г., на кмета на Община Бургас, с която на основание чл. 75 от Правилника за приложение на Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) и протокол № 1 - от 23 февруари 1994 г. на Експертния съвет при Община Бургас, във връзка с чл. 32 от ЗТСУ е одобрил отреждане на терен от 11, 3 дка, по плана на кв. "Акациите" за комплексно обществено обслужване според червените черти и надписи, съгласно приложената към заповедта скица. Във връзка с процесуалната допустимост на жалбата на Георги Димитров Николов срещу процесната заповед, Върховният административен съд, състав на второ отделение се е произнесъл с окончателно Определение № 7327/29.05.2013 г., постановено по адм. дело № 6365/2013 г., с което е отменил Определение № 692/28.03.2013 г., постановено по адм. дело № 21/2013 г. на Административен съд Бургас за оставяне без разглеждането й и прекратяване на производството по делото, в частта за оспорване на административния акт на кмета на Община Бургас като нищожен. Посочил е, че лицето има правен интерес от оспорването като към момента на подаване на жалбата е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1, ал. 2, т. 3 от ЗУТ и се легитимира като носител на ограничено вещно право въз основа на констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 77, том. I, рег. № 1551, нот. дело № 66/2012 г., представляващи сгради с идентификатори № 0707.659.316.1, № 0707.659.316.2, № 0707.659.316.3, № 0707.659.316.4, № 0707.659.316.5, № 0707.659.316.6, разположени в поземлен имот с идентификатор № 07079.659.316 (л. 11 от първоинстанционното дело) и изградени в границите на квартала, за който се отнася процесното отреждане. За да постанови този резултат, съдът е установил, че заповедта е подписана от кмета на Община Бургас, който не е компетентният орган по закон да одобрява заповеди, засягащи одобряването и изменението на подробните градоустройствени планове, част от които е системата за комплексно обществено обслужване. Приел е оспореният административен акт за нищожен като се е позовал на разпоредбата на чл. 75, ал. 1, т. 2, б. "б" от ППЗТСУ (отм.), в приложимата й редакция към момента на издаване на заповедта - 25 март 1994 г., в която изрично е посочено, че кметът на общината може да одобри подробни планове само за отделни части на града в съответствие с общия градоустройствен план единствено след съгласие на органите на Министерството на регионалното развитие и строителството. Решението е правилно. Производството пред първоинстанционния съд е повторно, след като с решение № 6437 от 14 май 2014 г., постановено по адм. дело № 2437/2014 г., по описа на Върховния административен съд е отменено решение № 2189 от 09 декември 2013 г. на Административен съд Бургас, по адм. дело № 21/2013 г. и делото е върнато за ново разглеждане на от друг състав на Административен съд Бургас за събиране на доказателства и установяване на компетентността на органа, подписал оспорваната заповед в зависимост от хипотезите на чл. 75, ал. 1, т. 2 от ППЗТСУ (отм.) като след съобразяване на броя на жителите на гр. Бургас се определи коя е приложимата хипотеза - тази на буква "а" или на буква "б" от посочената разпоредба Предвид така постановеното отменително решение на касационната инстанция административният съд правилно е установил фактите по делото като е съобразил указанията, дадени в решението на Върховния административен съд. С нормата на чл. 75, ал. 1, т. 2, б. "б" от ППЗТСУ (отм.), действаща към момента на издаването на административния акт - 25 март 1994 г. е прието, че кметът на общината одобрява за градове с повече от 20 000 жители (според перспективните предвиждания), когато няма одобрени цялостни подробни планове - подробни планове само за отделни части на града в съответствие с общия градоустройствен план със съгласие на органите на Министерството на регионалното развитие и строителството. В случая одобреното със заповедта от 1994 г. представлява план за регулация и застрояване, които се изработва в съответствие с Общия устройствен план (ОУП), а към момента на действие на отменените ЗТСУ и ППЗТСУ - Общ градоустройствен план за територията на гр. Бургас. От приетата и неоспорена съдебно - техническа експертиза пред инстанцията по същество е установено, че са изработвани и актуализирани множество Общи градоустройствени планове, както и че към 1994 г. е съществувал такъв за града. За приложението на този план се създават подробни планове - застроителни и регулационни, и други (по арг. на чл. 1 - чл. 21 от ЗТСУ (отм.) и чл. 48 - чл. 52 от ЗТСУ (отм.)). Изменението на действащия влязъл в сила застроителен и регулационен план е бил одобрен при наличието на чл. 32 от ЗТСУ (отм.), а в скицата, неразделно приложение към заповедта е посочено точната правна предпоставка, въз основа на която е разрешена промяна предназначението на терена - чл. 32, ал. 1 от ЗТСУ (отм.). Следователно правното основание за издаване на процесната заповед е това по чл. 32, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), а процедурата - по чл. 75, ал. 1, т. 2, б. "б" от ППЗТСУ (отм.)., приложима с оглед един от критериите, заложени в нея, за осъществяването на сложния фактически състав по одобряването на цялостни подробни планове, а именно, че към 31 декември 1994 г. броят на населението на гр. Бургас е наброявало 199 869 жители (данни, използвани от официалния интернет сайт на Националния статистически институт). След прочит на същата разпоредба, но в частта й на т. 2 от ал. 2 на чл. 75 от ППЗТСУ (отм.), в редакцията му към момента на издаване на заповедта, при прилагането на предходната алинея посочените по-долу планове се одобряват със съгласие на органите на Министерството на териториалното развитие и строителството. Посоченото отреждане на свободния терен от 11, 3 дка, по плана на кв. "Акациите", гр. Бургас за комплексно обществено отреждане, граничи с главен път Е-95 (видно от приложената скица към заповедта - л. 25 и протокол - решение № 10 от 23 февруари 1994 г. на Експертния съвет при дирекция "Териториално развитие, жилищна политика и строителство" - л. 26, и двата документа находящи се в кориците на първоинстанционното дело), поради което част и от двете задължителни материално-правни предпоставки за валидността при постановяването на обжалваната заповед е било да е дадено съгласие от органите на Министерството на териториалното развитие и строителството. Както правилно инстанцията по същество е установила, по делото няма представено доказателства, такова съгласие няма дадено. Поради всичко изложено, съдът намира, че преди процесното одобрение е било нужно съгласие от органите на МССУ по реда на чл. 75, ал. 1, т. 2, б. "б" от ППЗТСУ (отм.), във връзка с чл. 75, ал. 2, т. 2 от ППЗТСУ (отм.), каквото не е налице. Тази липса води до нищожност на публичноправния акт поради липсата на задължителната предпоставка за одобряването му. В случая е засегнат от толкова тежък порок, който прави невъзможно оставането му в правната действителност. Процесната заповед, страдаща от порока на нищожност не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност, че съществува в правния мир, при констатирането му, съдът следва да отстрани административния акт, поради издаването й от некомпетентен орган като е подписан от кмета на Община Бургас, без да е налице валидно съгласие от МССУ. За това правилно с решение № 453 от 10 март 2015 г., постановено по адм. дело № 1078/2014 г., по описа на Административен съд Бургас, инстанцията по същество е прогласила нищожността на заповед № 639 от 25 март 1994 г. на кмета на Община Бургас, поради което за атакувания съдебен акт не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Следователно атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. По касационната жалба на Георги Димитров Николов срещу Решение № 845/13.05.2015 г., постановено по адм. дело № 1078/2014 г., по описа на Административен съд Бургас: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореното решение е постановено в производство по реда на чл. 176, ал. 1 от АПК, развило се по искане на Георги Димитров Николов. Първоинстанционният съд е отхвърлил искането му с вх. № 2671/18.03.2015 г., за допълване на Решение № 453/10.03.2015 г., постановено по същото дело, с което е посочил, че съдът при постановяване на съдебното решение е следвало да осъществи контрол за валидност на оспорения акт - Акт за общинска собственост № 200/2.09.1994 г., на зам. кмета на Община Бургас като реализира косвен съдебен контрол за компетентност на органа, подписал процесния акт. В мотивите към допълнителното решение, първоинстанционният съд е посочил, че актът за общинска собственост не е обект на съдебен контрол по делото, тъй като не е бил оспорван от Николов, както и че с отменителното си решение Върховния административен съд не е дал указания за извършването на косвен съдебен контрол досежно валидността на акта за собственост. Решението е правилно. Приложението на института на косвения съдебен контрол е въведен от съдебната практика и дефиниран в Решение № 78/12.07.1973 г., по гражданско дело № 58/1973 г. на ОСГК на ВС на НРБ, като правомощие в рамките на задължението на съда за преценка на правопораждащите факти, дава възможност на съда да констатира нищожността на един административен акт и с оглед на което без да го изменя или отменя, да приеме за съществуването или не на определени правоотношения, намира приложение само в гражданския процес, имащ за предмет именно само граждански правоотношения, спрямо които един административен акт е възможно да представлява факт с правно значение. Израз на необходимостта за установяване на относимите към гражданскоправния спор факти е създаването на изричната правна норма - чл. 17 ГПК. Аналогична разпоредба в процесуалните закони в областта на административното право не е налице, но законодателят е предвидил в чл. 149, ал. 5 от АПК, възможността за безсрочен съдебен контрол относно действителността на административните актове. С въвеждането на хипотезата за право за оспорване на административните актове с искане за обявяване на тяхната нищожност е именно поради необходимостта да бъде осигурена законност на актовете на администрацията, но и правната стабилност чрез зачитането на тяхното действие до изричното им обявяване за нищожни. Оспорването с искане за обявяване на нищожност на административни актове се подчинява на всички правила на административния процес, уредени в АПК. Видно от съдържанието на жалбата на Георги Николов, с която е сезиран Административен съд Бургас, както подадената от него впоследствие уточняваща такава, не се съдържа искане за косвен съдебен контрол на АОС № 200/2.09.1994 г., на зам. кмета на Община Бургас. Изрично е посочил, че оспорва Заповед № 639/25.03.1994 г., на кмета на Община Бургас, която инстанцията по същество е обявила за нищожна. За това правилно съдът е отхвърлил процесното искане, защото в разглеждания случай съдът не е бил сезиран с друг спорен предмет, по който да се произнесе с допълнително решение. Искането с вх. № 2671/18.03.2015 г., е за постановяване на допълнително решение и по своята същност представлява искане за допълване на мотивите на решението, което не може да бъде направено по реда на чл. 176 от АПК. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че АОС № 200/2.09.1994 г., на зам. кмета на Община Бургас издаден въз основа на нищожната заповед № 639/25.03.1994 г., на кмета на Община Бургас подлежи на отмяна от органа който я е издал - кмета на Община Бургас. Отпаднало е основанието за издаване на този акт за общинска собственост и по искане на заинтересованото лице - Георги Димитров Николов кмета на Община Бургас е длъжен да деактува този имот като общински. Това обаче е различна процедура и последица от настоящото производство. С оглед горното оспореното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

2