Решение № 11503 от 29.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6098/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по две касационни жалби, първата от които на А. Н. А., а втората- на М. Х. В. и Ю. Х. С., чрез пълномощника им адв. А. Драганова, против решение 2369/10.04.2024 г. постановено по адм. дело 4938/2023 г. на Административен съд - София град. Касаторите твърдят, че решението е неправилно поради допуснати при издаването му съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон. Излагат съображения, че делото е обявено за изяснено без да са събрани всички допустими и относими доказателства, респективно - без да са установени всички релевантни обстоятелства. Претендира се отмяна на решението като неправилно и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Касаторите правят искане и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на Столична община, чрез процесуалния му представител юрисконсулт И. Юрукова, моли съдебното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от касаторите. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбите основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационните жалби, по които е образувано делото, са подадени от легитимирани лица в законоустановения срок, поради което са допустими, а разгледани по същество - основателни, по следните съображения: С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, е отхвърлена жалбата на А. Н. А. срещу отказ на кмета на Столична община да отмени своя заповед за отчуждаване СОА20- РД40-104/ 20.11.2020г., обективиран в писмо СОА23- ГР94- 1181/1/31.03.2023г. по искане на А. А., и това лице е осъдено да заплати на Столична община сумата от 150 лв, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови посочения резултат, съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден в изискуемата от закона форма и без при това да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила или противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. Изложени са мотиви, че твърденията на жалбоподателката са недоказани, поради което и оспорването, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. В съдебното производство пред Административен съд София град, с определение от 12.06.2023г.,М. Х. В. и Ю. Х. С. са конститурани като заинтересовани страни. След направен отвод на съдията - докладчик с протоколно определение 149 от 02.10.2023г., определеният нов съдия- докладчик е продължил разглеждането на делото без призоваването, респективно- участието на така конституираните заинтересовани страни. Основателно в касационните жалби се твърди, че процесуалните действия, извършени от съда преди отвода, имат правно значение и не се заличават със самия отвод. Още повече, че производството по чл. 145 и сл. АПК по съдебно обжалване на решението на постановения отказ за отмяна на заповед за отчуждаване е административно по своя характер. При липсата на изключващи ги специални правила, в него са приложими общите правила на АПК. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК предвижда, че в производството пред съда се призовават освен оспорващия и органа, издал обжалвания акт, всички заинтересовани страни - граждани и организации, участващи в административното производство. Заинтересовани са лицата, чиито законни права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от обжалвания акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения /чл. 15 АПК/. В разглеждания случай от данните по делото се установява по несъмнен начин, че фактическите и правни съображения на решаващия орган за издаване на оспорения административен акт се основават на съществуващ спор за материално право между А. Н. А. и М. Х. В. / сестра на Ю. Х. С., видно от приложеното удостоверение за наследници/ досежно отчуждуния имот. Следователно, оспореният в първоинстанционното производство акт и решението, постановено по повод оспорването му по съдебен ред, рефлектират върху правната сфера и на конституираните заинтересовани страни . Решението има действие по отношение на тези лица, макар те да не са участвали в административното производство, образувано по искане вх. СОА23- ГР94-1181/09.03.2023г. Поради това, касаторите В. и С. се явяват заинтересовани страни по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК и е следвало да участват в съдебното производството по обжалване на процесния отказ. Като е извършил съдопроизводствени действия и е постановил съдебния акт без участието на тези лица, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на решението. Наред с изложеното, в противоречие с нормите на чл. 168 и чл. 171 АПК, решаващият състав е постановил акта си без да изясни всички релевантни за спора обстоятелства и без да изложи съответни мотиви по тях. В разглеждания случай развилото се производство пред административния орган е такова по чл.29, ал.6 ЗОбС. Съдът не е дал самостоятелен отговор на поддържаното в касационната жалба възражение, че заповедта за отчуждаване следва да бъде отменена поради ненастъпване на транслативния й ефект, доколкото не е налице същински вещноправен спор за материално право, а само наличие на облигационен спор по чл.19, ал.3 от Закона за задълженията и договорите между А. и В.. Съдът единствено е препратил към мотивите на постановените решения по адм. дела 9532/2022г. по описа на АССГ и 325/2023г. по описа на ВАС, с които, според решаващия състав, е "разрешен със сила на пресъдено нещо така поставения въпрос". Установява се, обаче, че с постановените решения по тези дела е решен въпроса относно законосъобразността на издадена заповед за изземване на отчуждения имот, издадена на основание чл.65, ал.1 ЗОбС, поради което по същество с постановеното решение не е даден отговор на основен за правилния изход на делото спорен въпрос.Предвид изложеното, настоящият състав приема, че е налице още едно касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, налагащо отмяна на решението на АССГ и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да обезпечи правото на жалбоподателите на защита в процеса, включително като изпълни задълженията си по чл. 168 и чл. 171 АПК, и едва след изясняване на спора от фактическа страна, да постанови ново решение по съществото на спора. Поради допуснатите съществени нарушения на процесуални правила, не следва да бъдат обсъждани оплакванията за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. По изложените съображения, настоящият състав приема, че е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, при което обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да изпълни изискването на чл. 153 АПК. При този изход на спора, въпросът относно разноските следва да бъде решен съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК от административния съд при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение