Решение № 1055 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14705/2008 г.

Решение № 1055 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14705/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Бежар Тарек Али, гражданин на Ирак, против решение № 11929/10.11.2008 г. на Върховния административен съд - Трето отделение, постановено по адм. д. № 5833 по описа за 2008 г. на този съд.С оспореното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Бежар Али срещу решение № 131/1.04.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС). От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът твърди, че решението на тричленния състав противоречи на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 (ЕО на ЕС). Според касатора първоинстанционното решение противоречи и на чл. 8, чл. 9 ЗУБ. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не изяснил правнозначими факти и обстоятелства. Административният орган и съставът на ВАС - Трето отделение направили необосновани изводи. Касаторът претендира отмяна на решението на тричленния състав, ведно със законните последици от това. Ответникът по касационната жалба - председателят на ДАБ, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като не са установени обстоятелства по чл. 8, чл. 9 от ЗУБ, а "язидите" като религиозна общност са представени в Европейския парламент. Върховният административен съд в настоящият си петчленен състав на Първа колегия, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните отменителни основания и съобразно служебната проверка, предвидена в чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. За да отхвърли жалбата срещу решението на председателя на ДАБ тричленният състав на ВАС е установил следното: С решение № 131/1.04.08 г. председателят на ДАБ при МС е отказал на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и с чл. 9 от ЗУБ предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут на Бежар Тарек Али. В посоченото решение са изложени съображения, затова че от разказаната бежанска история не са установени обстоятелства, съставляващи предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8 и по чл. 9 от ЗУБ. Жалбоподателят е пристигнал нелегално в България на 31.10.2007 година, напускайки преди това Ирак заради неспокойната обстановка там. По време на интервюто Али е посочил, че е получил анонимно писмо, заплашващо го да затвори собствения си магазин, а десет дни по - късно две коли с непознати лица са обстрелвали неговата къща в с. Хатаре, област Мосул. Първоинстанционният съд на свой ред е направил изводи за законосъобразност на оспорения административен акт, тъй като жалбоподателят не посочил причини за основателен страх от преследване в страната му на произход поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения от страна на официалните власти. Али не представил доказателства и за проявено спрямо него преследване по изброените в чл. 8 ЗУБ причини, лицето не е членувало в политически партии и при завръщане в страната нямало опасност за живота на жалбоподателя. Оттук е формулиран извод за липсата на предпоставки за предоставяне също на хуманитарен статут. Относно сигурността на държавата на произход съдът се е позовал на справка, издадена от дирекция "Международно сътрудничество и интеграция" на ДАБ. Оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 9 от ЗУБ и е необосновано, което налага то да бъде отменено и административната преписка да се върне на председателя на ДАБ за произнасяне по молбата на Бежар Али. Съображенията на касационната инстанция са следните: Бежар Тарек Али е мотивирал молбата си за предоставянето на статут по ЗУБ с обстоятелствата, че е "язид", че обстановка в Ирак се характеризира с военен конфликт в следствие на което въоръжени лица са отправили заплахи за неговия живот. В протокола от проведено интервю е записано че Али е живял в с. Хатаре, обл. Мосул, където е работел в собствения си магазин за хранителни стоки. В началото на м. 09.2007 г. жалбоподателят получил писмо, заплашващо го със смърт, поради което лицето е било принудено да затвори магазина и да не излиза от вкъщи, а след десет дни непознати хора открили стрелба по дома на жалбоподателя, като част от къщата му е разрушена. При тези данни първоинстанционният съд е направил необосновани изводи и е приложил неправилно материалния закон по отношение предвидените в ЗУБ предпоставки, необходими за предоставянето на хуманитарен статут на лицето. Това е така, защото съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като: тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В мотивите на първоинстанционното решение от една страна е прието, че Али е напуснал страната си в резултат на междудържавен и вътрешен конфликт, но от друга страна е формулиран неправилния извод за липсата на тежки и лични заплахи срещу живота или личността му. Нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ регламентира самостоятелен фактически състав чието осъществяване обосновава предоставянето на хуманитарен статут. Известно е обстоятелството, че от 19.03.2003 г. спрямо Ирак бе предприета международна военна интервенция от многонационални сили. Касае се за въоръжен конфликт съгласно указанията, съдържащи се в писменото становище на министерството на външните работи, дирекция Международно право". Това състояние само по себе си е обстоятелство, представляващо заплаха за живота и сигурността, както на гражданите намиращи се на територията на Ирак, така и на тези които биха се завърнали в страната. Тук следва да се съобрази и факта, че според становището на Дирекция "Близък изток и Африка" от 20.11.2007 г. област Мосул се характеризира като зона с трайно повишено вътрешно напрежение и безредици. Освен това както се посочи по - горе, обясненията на чужденеца съдържат изрични твърдения и негови опасения за живота му, респективно че със сигурност ще бъде убит. В тази връзка нечленуването на Бежар Али в политическа партия не означава, че по отношение на кандидата липсват тежки и лични заплахи. Този извод намира потвърждение при анализиране мотивите на административния акт. В тях е отбелязано, че въз основа на обективната информация за Ирак, разказаното от чужденеца по принцип е възможно, като доказването на риска от тежки посегателства е допустимо и само на базата на твърденията му, ако достоверността им е безспорна. По смисъла на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молба за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя. Затова в случая трябва да се преценят не само данните от справка вх. № 241/28.01.2008 г., издадена от дирекция "Международно сътрудничество и интеграция" на ДАБ, но и твърденията на чужденеца. Относно достоверността им чл. 75, ал. 2 от ЗУБ предвижда, че когато твърденията не са подкрепени с доказателства, те се приемат за достоверни, ако молителят е положил усилия да обоснове молбата си и е дал задоволително обяснение за липсата на доказателства. От обясненията на Али, е видно че в следствие на заплахите срещу него той е бил принуден да не излиза от дома си, а след стрелбата и да напусне Ирак. Това мотивира необходимост от обсъждане на твърденията му именно в хипотезата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Законът регламентира, че липсата на достатъчно данни за преследване, не може да е основание за отказ за предоставяне на статут, а според препоръките на ВКБООН всеки случай подлежи на конкретна преценка въз основа на установената обща ситуация в региона. Касационната инстанция счита, че след отмяна на първоинстанционното решение преписката трябва да бъде върната на административния орган. Последният следва да се произнесе по молбата на Али за предоставяне на хуманитарен и на бежански статут при спазване изискванията на чл. 36, ал. 3 от АПК. Произнасянето трябва да включва и преценка доколко кандидатът изпитва основателен страх от преследване, свързан с неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение. По този повод следва да се установи дали заплахите и стрелбата са свързани с посочените в настоящото решение обстоятелства. Налице са отменителни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия