Решение № 116 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 393/2015 г.

Решение № 116 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 393/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Интер фърничър груп" ЕООД моли да бъде отменено решение № 460/11.11.2014 г. по адм. д. № 223/2014 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 111301528/28.10.2013 г. на ТД на НАП - Велико Търново като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни събражения излага в жалбата и в молба. Моли жалбата против РА да бъде уважена като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба, Директорът на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново по съображения в писмен отговор моли да решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 111301528/28.10.2013 г. на ТД на НАП - Велико Търново, с който е вменена отговорност на "Интер фърничър груп" ЕООД в размер 14 080 лв. с лихви на основание чл. 177, ал. 1 и 2 от ЗДДС по 6 бр. фактури от м. 4 и 5.2013 г. на "Интер пласт груп" ЕООД за доставка на машини, по които данъкът не е внесен от доставчика. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на касатора в РА. Обоснован е изводът на съда, че до получаване на заповедта за възлагане на ревизията за определяне на отговорност по чл. 177 от ЗДДС касаторът не е платил стойността и данъка по фактурите на доставчика, поради което е знаел, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика като резултатна величина по справките-декларации за двата периода м. 4 и 5.2013 г. Представените фискални бонове за извършено плащане на 9.07.2013 г. от регистриран касов апарат на доставчика не променят факта, че данъкът не е внесен от доставчика и след като касаторът е забавил плащането е знаел, че доставчикът не може да се разчете с бюджета в сроковете по ЗДДС. В счетоводната експертиза от 10.09.2014 г. вещото лице дава заключение, че данъкът по справките-декларации за м. 4 и 5.2013 г. на доставчика не е внесен до представяне на заключението, с което са доказани обстоятелствата по чл. 177, ал. 1 и 2 от ЗДДС за ангажиране отговорността на касатора - получател по доставките, по които данъкът не е внесен от доставчика и получателят е знаел за това, тъй като не е платил доставната стойност и данъка по фактурите на доставчика. Съдът в нарушение на чл. 193 от ГПК не е открил производство по оспорването на представените с жалбата до съда фискални бонове за извършено плащане на 9.07.2013 г. Допуснатото процесуално нарушение не е съществено в случая, тъй като последващо плащане не променя фактическата обстановка по делото - данъкът и след издаване на фискалните бонове не е внесен от доставчика, а касаторът е забавил плащането на стойността и данъка по фактурите, поради което е знаел, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. Поради неоткритото производство по оспорване на фискалните бонове съдът е направил необоснован извод за липса на плащане по тях, който не променя факта, че са налице условията на чл. 177, ал. 1 и 2 от ЗДДС за ангажиране отговорността на касатора за невнесения данък по доставките. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК в размер 952,40 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,