Решение № 11652 от 16.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7055/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), чрез юрк. Данова, против решение 2897 от 29.04.2021 г. постановено по адм. дело 12188/2020 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменена заповед ЧР-957/30.11.2020 г., издадена от касатора, с която на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) временно е отстранена от работа Д. Врашкова началник на отдел Лаборатория за инструментални методи на анализ, Главна дирекция Лабораторно аналитична дейност към ИАОС, считано от 01.12. 2020 г. до приключване на образуваното срещу нея дисциплинарно производство. Касационният жалбоподател поддържа, че съдебният акт е неправилен, необоснован, постановен при нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който заповедта на административния орган да бъде оставена в сила, като му се присъдят направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът Д. Врашкова, чрез адв. Георгиева, оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира адвокатско възнаграждение съгласно приложен списък по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, настоящият състав на пето отделение на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: От фактическа страна е прието, че към момента на издаване на обжалваната заповед Д. Врашкова е заемала длъжността началник на отдел Лаборатория за инструментални методи на анализ, Главна дирекция Лабораторно аналитична дейност към ИАОС. Със заповед 330/23.11.2020 г. на изпълнителния директор на ИАОС е наредено, на основание чл. 96 от ЗДСл, Дисциплинарният съвет към Агенцията да образува дисциплинарно дело срещу Д. Врашкова и в срок от един месец да изясни фактите и обстоятелствата във връзка с извършени нарушения при подготовката и изготвянето на документацията и провеждането на процедурата на обществена поръчка с предмет: Извършване на анализ на приоритетни вещества във води и седименти, посочени в Приложение 2 от НСКОС, с две обособени позиции, да установи тежестта на нарушенията, настъпилите последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината, както и да приеме решение относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност и за вида и размера на дисциплинарното наказание в съответствие с съответното нарушение. С Решение по т. 3 по Протокол 1/24.11.2020 г. Дисциплинарният съвет към ИАОС е образувал дисциплинарно производство срещу четирима държавни служители, сред които и жалбоподателката Д. Врашкова. С оспорваната заповед Д. Врашкова е временно отстранена от работа, на основание чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДСл. Като основание за отстраняването в административния акт е изтъкната необходимостта от провеждане на обективно разследване във връзка с допуснати от жалбоподателката дисциплинарни нарушения, както и да се препятства възможността за упражняване на влияние от страна на Д. Врашкова върху подчинените й служители в отдела. Процесният административен акт е отменен със заповед ЧР-970/29.12.2020 г. на изпълнителния директор на Агенцията, поради приключване на образуваното срещу нея дисциплинарно дело. За да отмени като незаконосъобразна заповед ЧР-957/30.11.2020 г., АССГ е приел, че същата е издадена от компетентен административен орган , в кръга на правомощията му, съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗДСл във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 17 от Устройствения правилник на ИАОС, но при издавенето й е нарушена формата на акта, тъй като не е мотивиран и при издаването му са допуснати съществени нарушения на основни принципи в административния процес, установени в чл. 6 и чл. 7 от АПК. Решението е неправилно. Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл предвижда възможност за органа по назначаването да отстрани временно държавния служител от работа, когато против него е образувано дисциплинарно дело. Нормата е диспозитивна и предоставя на административния орган при осъществяване на предвидените в закона фактически предпоставки да прецени наличието на основания за отстраняване на служителя от работа във всеки конкретен случай. Първоинстанционния съд необосновано е приел, че заповедта е немотивирана. Изрично в мотивите на заповед ЧР-957/30.11.2020 г. издадена от изпълнителния директор на ИАОС, като основание за отстраняване на Д. Врашкова, административния орган е посочил длъжността и ръководните й функции, която тя изпълнява, даващи й възможност да влияе върху обективното провеждане на проверката за извършени от нея дисциплинарни нарушения. Това е достатъчно да се конкретизира волята на административния орган. При тези факти неправилно е преценено, че условията на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за временно отстраняване на служителя от работа не са осъществени и правомощието на органа по назначаването не е упражнено в съответствие със закона. Приетото в мотивите на първоинстанционния съд, че заповедта, с която временно е отстранена от работа Д. Врашкова, е издадена в нарушение на принципа за съразмерност, предвиден в чл. 6 от АПК, е неправилно. Целта на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е да ограничи възможността на лицето, срещу което е образувано дисциплинарното дело, да повлияе или да попречи поради длъжността, която заема, на развитието на воденото дисциплинарно дело. По този начин се осигурява възможност за провеждане на обективно и безпристрастно дисциплинарно производство. В случая мярката е приложена единствено с тази цел, като ограничаването на правото на труд е временно (със заповед ЧР-970/29.12.2020 г. на изпълнителния директор на Агенцията, отстраняването от работа е прекратено поради приключване на образуваното срещу нея дисциплинарно дело). Поради това следва да се приеме, че действията на административния орган са в нормативно очертаните рамки, законовите правомощия са упражнени по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение като неправилно постановено следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата да се отхвърли. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение предвидени в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник брой 8/24.01.2017 година. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. За двете съдебни инстанции в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 200 (двеста) лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,