Решение № 372 от 23.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1154/2011 г.

Решение № 372 от 23.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1154/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Г. М. А. от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение от 28.07.2003 г., постановено по в. гр. д. № 202/2003 г. на Бургаски окръжен съд, с което след частична отмяна на решение от 07.01.2003 г., постановено по гр. д. № 1049/2010 г. на Бургаски районен съд е отхвърлен иска на Г. М. А. срещу Р. -Б. за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди - стойността на откраднат авторадиокасетофон и тонколони в размер на 200 лв. По въззивната жалба на Г. М. А. в решението е формирана воля за неоснователност на жалбата и за правилност на първоинстанционното решение в обжалваната от него част за отхвърляне на предявения от него иск срещу Р. - Б. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 400 лв. от незаконно задържане и ограничаване правото му на собственост върху лек автомобил. Молителят поддържа доводи, че е налице основание чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК предвид представено с молбата окончателно решение на Европейския съд по правата на човека. Ответникът по молбата за отмяна Областна дирекция на МВР - Б., като правоприемник на Р. -Б. оспорва молбата като неоснователна. Контролиращата страна Върховна касационна прокуратура оспорва молбата като неоснователна. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на III гр. отд. намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, но е неоснователна. С влязло в сила въззивно решение на Бургаски окръжен съд е отхвърлен предявения от Г. М. А. срещу Р. - Б. иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди - стойността на откраднат авторадиокасетофон и тонколони в размер на 200 лв. По въззивната жалба на Г. М. А. в решението е формирана воля за неоснователност на жалбата и за правилност на първоинстанционното решение в обжалваната от него част за отхвърляне на предявения от него иск срещу Р. - Б. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 400 лв. от незаконно задържане и ограничаване правото му на собственост върху лек автомобил. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. В случая е изпълнена първата предпоставка на посоченото основание за отмяна - Европейският съд по правата на човека с представеното решение от 07.10.2010 г. на пето отделение по жалба № 5359/2004 г. на Г. М. А., станало окончателно на 11.04.2011 г., е установил нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на чл. 13 от ЕКПЧ във връзка с чл. 1 от Протокол № 1. Приел е, че задържането на притежавания от А. лек автомобил /иззет като веществено доказателство във връзка с провеждане на наказателното производство за кражбата му/ за период от около десет години и десет месеца не е пропорционално на преследваната от закона цел /§ 34 от решението/ - осигуряване на правилното функциониране на правосъдието, а именно разследването на кражбата на автомобила. Европейският съд е приел, че е налице и нарушение на чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основаните свободи във връзка с чл. 1 от Протокол № 1 /§ 42 и § 43 от решението/, тъй като ЗОДОВ не предвижда обезщетение в случай на вреди в резултат на продължителна намеса в правото на лицата да се ползват от имуществото си, подлежащо на изземване. Не е налице обаче втората предпоставка за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК - новото разглеждане на делото да е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. Тази предпоставка в случая не е налице, тъй като решението, чиято отмяна се иска е постановено по иск на А. срещу Р. -Б., с правоприемник Областна дирекция на МВР - Б., а отговорността на този ответник не може да бъде ангажирана за нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, на което нарушение има позоваване по същество в исковата молба, тъй като при висящото следствено дело не е било в компетентност на този ответник, който е само пазач на вещта, а е било в компетентност на разследващия орган продължителността на задържане на вещта, разпореждането да се предаде на отговорно пазене или върне на владелеца й - чл. 108 от НПК (отм.). По така предявения от А. иск не би могло да се постигне отстраняване на последиците на нарушението на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ. По отношение на решението по претенцията за обезщетение на имуществени вреди в размер на стойността на откраднатите радиокасетофон и тонколони също няма основание за отмяна, тъй като с решението, чиято отмяна се иска, е прието за установено незаконно бездействие на служители на ответника Р. -Б. в резултат на което са настъпили претендираните за обезвреда неимуществени вреди, но не е установен размера на вредите. Молбата за отмяна на решението в тази част не съдържа оплаквания, които могат да се подведат под някое от посочените в чл. 303 от ГПК основания за отмяна. Всички съображения са насочени към неправилност на постановеното решение в тази част, което е окончателно и не може да бъде проверено по същество от Върховния касационен съд. Предвид изложеното молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.